Какво ни движи напред?
В едно изявление Уди Алън споделя по какъв начин от ден на ден се убеждава в това, че филмите му и изобщо изкуството по-скоро би трябвало да ни дават приятност и сили да продължим напред, в сравнение с да търсят отговори на въпроси, които до момента никой не е разкрил и няма да открие.
Всеки намира сили и мотивация по друг метод, само че нещата, които ни тласкат напред са постоянно свързани с някаква стойност. Някои избират материалната стойност, други духовната, трети не търсят някаква обща стойност, а се любуват на момента. Сигурността, общуването, спортният момент- всички тези неща могат да са в основата на нашата мотивация.
Едно от тях обаче ни дърпа най-силно напред и ни оказва помощ да реализираме от ден на ден и повече, изпълнени с сила и предпочитание. Когато определим за себе си какво e то, ще съумяваме по-леко да вървим напред и да отхвърлим страха, като движеща, или по-скоро недвижеща, мощ. Ако знаем от какво се нуждаем като тласък, на драго сърце ще си го набираме всеки ден в задоволителни количества и животът ни може да се трансформира в едно вълнуващо странствуване.
Насладата
Насладата за доста от нас е жизненоважно изискване, с цел да можем да поддържаме живота си жизнерадостен и логичен. Когато се забавляваме, ние събираме сили и даже опит, които ни оказват помощ да живеем и работим с повече усмивка и оптимизъм. Когато си доставяме задоволително от нещата, които обичаме, всекидневието ни придобива напълно други измерения и мотивацията ни да продължаваме напред се усилва.
Сигурност
За някои хора сигурността е главен тласък в живота. Това, което ги движи напред е желанието да намерят финансова непоклатимост и по този метод да се усещат предпазени в непрекъснато изменящия се свят. Освен финансова, сигурността за тях е и в най-общия смисъл поддръжка от някакъв тип общественост. Те не биха тръгнали сами на странствуване, тъй като се усещат най-добре измежду други хора, с които имат потребност да се разпознават като едно цяло. Този вид хора желаят да са наясно по какъв начин ще платят всички сметки от идващия месец и какво би трябвало да създадат, с цел да обезпечат всичките си потребности.
Победата
Желанието постоянно да бъдат преди всичко е в основата на дейностите на някои хора. Те обичат всевъзможни действия, които са свързани с ясна и измерима премия. Независимо дали това ще е печелене на съревнование или пък на звание “най-добър чиновник на годината ”, за тях всичко може да бъде превърнато в конкуренция. За тях претекстът не е в самата активност. Силите, които ги движат напред идват от голямото предпочитание да бъдат първи, без значение от това какво вършат.
Общуване
Желанието за съгласуваност е фактор, който постоянно е бил в основата на дейностите ни. Има персони, чиито подбуди са най-много обусловени от търсенето и поддържането на обществени контакти, от многото събирания със семейство, другари и познати. С една заедността ги подтиква към по-голямата част от дейностите им. Те могат да се сприятелят с всеки, а взаимната работа и споделените прекарвания са най-големият им тласък.
Вдъхновението
Макар постоянно с не толкоз бързи и забележими директни резултати, вдъхновението е мощна движеща мощ. То е даже доста повече от мотивация. Хората, чиито дейности се основават на него, могат дълго време да не реализират нищо, само че пристигна ли вдъхновението да строят кули от чудеса. По необикновен метод това, което ги движи напред е и вътре и вън от тях.
Признанието
Този тласък влиза в групата на по този начин наречените външни претекстове. Желанието да бъдат уместно оценени от другите и непрекъсната потребност от външно утвърждение са чест повод за някои хора. Те биха повдигнали планина щом става дума за това да получат хвалба или самопризнание.
Промяната
Има хора, които биха създали и невъзможното, стига това да им донесе многообразие и оригиналност. Те не са склонни елементарно да одобряват рутината и мъчно се поддават на рамки сложени извън. Не постоянно това е резултат от скучно всекидневие или отегчителна работа, просто тези хора не слагат граници за усещанията и съществуването си и това ги движи напред.
Стимулите, които ни подтикват да вършим или да не вършим нещо, могат да бъдат безчет и всеки ги открива за себе си. Каквито и да са те, за нас е добре да ги познаваме и да им обръщаме нужното внимание. Защото в случай че си позволим даже единствено един път да останем без движеща мощ, се обричаме да погледнем на света като на нещо статично, което постоянно ще остане такова. Вместо това, по-добре да открием “моркова ”, след който обичаме да тичаме, и да се впуснем самоуверено напред към следващото начинание.
Всеки намира сили и мотивация по друг метод, само че нещата, които ни тласкат напред са постоянно свързани с някаква стойност. Някои избират материалната стойност, други духовната, трети не търсят някаква обща стойност, а се любуват на момента. Сигурността, общуването, спортният момент- всички тези неща могат да са в основата на нашата мотивация.
Едно от тях обаче ни дърпа най-силно напред и ни оказва помощ да реализираме от ден на ден и повече, изпълнени с сила и предпочитание. Когато определим за себе си какво e то, ще съумяваме по-леко да вървим напред и да отхвърлим страха, като движеща, или по-скоро недвижеща, мощ. Ако знаем от какво се нуждаем като тласък, на драго сърце ще си го набираме всеки ден в задоволителни количества и животът ни може да се трансформира в едно вълнуващо странствуване.
Насладата
Насладата за доста от нас е жизненоважно изискване, с цел да можем да поддържаме живота си жизнерадостен и логичен. Когато се забавляваме, ние събираме сили и даже опит, които ни оказват помощ да живеем и работим с повече усмивка и оптимизъм. Когато си доставяме задоволително от нещата, които обичаме, всекидневието ни придобива напълно други измерения и мотивацията ни да продължаваме напред се усилва.
Сигурност
За някои хора сигурността е главен тласък в живота. Това, което ги движи напред е желанието да намерят финансова непоклатимост и по този метод да се усещат предпазени в непрекъснато изменящия се свят. Освен финансова, сигурността за тях е и в най-общия смисъл поддръжка от някакъв тип общественост. Те не биха тръгнали сами на странствуване, тъй като се усещат най-добре измежду други хора, с които имат потребност да се разпознават като едно цяло. Този вид хора желаят да са наясно по какъв начин ще платят всички сметки от идващия месец и какво би трябвало да създадат, с цел да обезпечат всичките си потребности.
Победата
Желанието постоянно да бъдат преди всичко е в основата на дейностите на някои хора. Те обичат всевъзможни действия, които са свързани с ясна и измерима премия. Независимо дали това ще е печелене на съревнование или пък на звание “най-добър чиновник на годината ”, за тях всичко може да бъде превърнато в конкуренция. За тях претекстът не е в самата активност. Силите, които ги движат напред идват от голямото предпочитание да бъдат първи, без значение от това какво вършат.
Общуване
Желанието за съгласуваност е фактор, който постоянно е бил в основата на дейностите ни. Има персони, чиито подбуди са най-много обусловени от търсенето и поддържането на обществени контакти, от многото събирания със семейство, другари и познати. С една заедността ги подтиква към по-голямата част от дейностите им. Те могат да се сприятелят с всеки, а взаимната работа и споделените прекарвания са най-големият им тласък.
Вдъхновението
Макар постоянно с не толкоз бързи и забележими директни резултати, вдъхновението е мощна движеща мощ. То е даже доста повече от мотивация. Хората, чиито дейности се основават на него, могат дълго време да не реализират нищо, само че пристигна ли вдъхновението да строят кули от чудеса. По необикновен метод това, което ги движи напред е и вътре и вън от тях.
Признанието
Този тласък влиза в групата на по този начин наречените външни претекстове. Желанието да бъдат уместно оценени от другите и непрекъсната потребност от външно утвърждение са чест повод за някои хора. Те биха повдигнали планина щом става дума за това да получат хвалба или самопризнание.
Промяната
Има хора, които биха създали и невъзможното, стига това да им донесе многообразие и оригиналност. Те не са склонни елементарно да одобряват рутината и мъчно се поддават на рамки сложени извън. Не постоянно това е резултат от скучно всекидневие или отегчителна работа, просто тези хора не слагат граници за усещанията и съществуването си и това ги движи напред.
Стимулите, които ни подтикват да вършим или да не вършим нещо, могат да бъдат безчет и всеки ги открива за себе си. Каквито и да са те, за нас е добре да ги познаваме и да им обръщаме нужното внимание. Защото в случай че си позволим даже единствено един път да останем без движеща мощ, се обричаме да погледнем на света като на нещо статично, което постоянно ще остане такова. Вместо това, по-добре да открием “моркова ”, след който обичаме да тичаме, и да се впуснем самоуверено напред към следващото начинание.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ