Притча за лебеда и скорпиона
В едно езеро живеел хубав лебед. Всеки ден той плувал от единия завършек на езерото до другия, където си почивал край огромно дърво. Докато стоял до дървото, той постоянно си говорел със своя другар - голям скорпион.
Лебедът постоянно разказвал въодушевено на своя приятел какво има от другата страна на езерото, а той слушал в унес.
Веднъж скорпионът помолил лебеда да го вземе с него на разходка, та да види свят и той. Пернатият другар незабавно се съгласил. За него щяло да бъде голямо наслаждение да разноски скорпиона, който самичък не би могъл да доближи то тези забележителни местенцата на езерото.
И по този начин, птицата поставила своя малък пасажер на гърба си и се понесла по водата. Но единствено след броени минути, без да желае, скорпионът я ужилил.
Тогава лебедът изохкал и се възмутил шумно:
- Аз желаех да ти оказа помощ, а ти ме нападаш. Трябва да промениш природата си!
Чувствайки се отговорен, скорпионът обяснил:
- Ти знаеше, че ужилвам. Помагаш ми, тъй като твоята природа е такава. Но моята е да атакувам. Не ме съди за това, което съм. И двамата сме Божии творения.
Притчата ни учи, че би трябвало да сортираме деликатно обкръжението си, а не да чакаме, че някой ще се промени единствено тъй като ние желаеме да му помогнем. По-лесно е да си избираме верните другари, в сравнение с да променяме природата и навиците на тези, с които сме заобиколени.
