Притча за диалога на сърцата
В едно далечно село живеел умен преподавател. Той имал доста възпитаници и постоянно им задавал разнообразни въпроси, с цел да ги накара да се замислят за смисъла на живота. Веднъж мъдрецът ги запитал:
- Знаете ли за какво, когато двама души се карат, викат?
- Разбира се! - рекъл един от учениците му. - Защото се вълнуват прекомерно доста!
- Не е това повода! - възразил учителят. - Давам ви един ден време, с цел да помислите по този въпрос и още веднъж ще ми отговорите - добавил той.
След беседата с учителя учениците се прибрали и цяла нощ мислили. На другия ден те още веднъж се явили пред мъдреца и изложили своите догатки. Но нито едно от тях не удовлетворило възрастния мъж. Тогава мъдрецът ги погледнал богатство и с едвам забележима усмивка обяснил:
- Когато двама души са натрупали възмущение един към различен, техните сърца се отдалечават. Разстоянието сред тях става толкоз огромно, че с цел да се чуят, се постанова да покачват звук. Наблюдава се и противоположната взаимозависимост - когато хората живеят в съгласие и обич, техните сърца са доста близо едно до друго и могат да се чуят, даже при напълно спокоен диалог.
