Европа от Атлантика до Урал? Не, от Атлантика до Висла
В една своя популярна тирада, държана в Страсбург през ноември 1959 година, президентът Шарл дьо Гол възкликна: " Да, това е Европа, от Атлантическия океан до Урал, това е Европа, която ще реши ориста на света! " Но, както постоянно се случва в изявленията на създателя на Петата република, ставаше въпрос за предложение на средносрочна и дълготрайна визия за интернационалните връзки. Генералът е стабилен съдружник на западния лагер - както ще покаже в Берлинската и Кубинската рецесия през 1961 и 1962 година - само че в дълготраен проект той счита политиката на двата блока за неуместна и предлага Европа и светът да изкачат три съществени дипломатически стъпала: " разведряване, съгласие и съдействие ". Това написа в собствен разбор за френския ежедневник Le Figaro интернационалният анализатор и боен сътрудник Рено Жирар.
За да направи това, той не се поколеба да пресече желязната завеса три пъти, отивайки в Москва през юни 1966 година, във Варшава през септември 1967 година, в Букурещ през май 1968 година Този подтик беше разрушен от потушаването на Пражката пролет от руските танкове на 21 август 1968 година По негово искане дипломат Зорин е признат в Елисейския замък същата заран, с цел да даде формалните пояснения от Москва. Леден, Шарл дьо Гол ще изслуша дипломата прав, без да го предложения да седне, без да му стисне ръката, без да направи и най-малкия коментар. Едва в края на Студената война тематиката се завръща по крайбрежията на Сена. По време на визитата си в Париж през юли 1989 година руският водач Михаил Горбачов разиска с Франсоа Митеран концепцията за " общ европейски дом ".
Вярно е, че московският режим се промени доста след преврата в Прага. През декември 1988 година Горбачов сподели в Организация на обединените нации: " Напълно явно е, да вземем за пример, че потреблението на мощ и опасността от това потребление към този момент не могат да съставляват принадлежности на външната политика (...), свободата на избор е повсеместен принцип, който не би трябвало да позволява никакви изключения. "
През идващите две десетилетия Русия ще продължи да се доближава към Европейския съюз. На срещата на върха в Санкт Петербург през май 2003 година Европейски Съюз, по самодейност на Франция и Германия, подписа стратегическо партньорство с Русия, учредено на основаването на четири " общи пространства " в региона на стопанската система, вътрешната сигурност, външната сигурност, образованието и научните проучвания. Това беше времето, когато Париж и Берлин взаимно се опълчиха на противозаконната инвазия на англосаксонците в Ирак (март 2003 г.). Това беше времето, когато германците и французите вложиха всеобщо в Русия и последната стана техен главен снабдител на сила. Тогава някои намерено се застъпват за политическа и икономическа ос Париж-Берлин-Москва в лицето на неоконсервативния англо-американски боен авантюризъм. Идеята е да се предложи на европейците континентален съюз, наименуван " евразийски ", вместо да се забива в комплицирани връзки с англосаксонските таласократии.
Тези вероятности ще се срутен с анексирането на Крим от Русия през март 2014 година, по-късно с съветската интервенция в Донбас през лятото на 2014 година, по-късно изключително с поголовното навлизане в Украйна през февруари 2022 година От " стратегически сътрудник " през май 2003 година Русия се трансформира в " директна и трайна опасност за европейската сигурност " на европейската среща на върха през март 2022 година Следователно Европа от Атлантика до Урал няма да се случи на следващия ден или даже вдругиден. И по този начин отваря място за Европа от Атлантическия океан до Висла, структурирана по оста Париж-Берлин-Варшава. Срещата сред водачите на трите огромни континентални сили в Берлин на 16 март 2024 година докара до стратегически пробив. В миг, когато има опасения, че съветската войска ще направи опит за пробив към Одеса и Приднестровието, трите страни се договориха взаимно да обезпечат на Украйна средствата - тежка артилерия и ракети със междинен обхват - нужни за заличаване в дълбочина на логистичната подготовка за възможна съветска офанзива.
Европа от Атлантика до Висла разбра, че е належащо непременно да избегне " раздразването " на съперника, както би споделил де Гол, като му предложи победа в Украйна на сребърен поднос. Ако Тръмп се върне в Белия дом през януари 2025 година и в случай че по-късно загуби интерес към европейските каузи, оста Париж-Берлин-Варшава ще придобие още по-голямо значение. Означава ли това, че Ваймарският триъгълник се възприема като фундаментално антируски? Със сигурност не. Еманюел Макрон напомни, че съветският народ не е наш зложелател. Европейската упоритост сигурно не е да го хвърли в обятията на Китай, което би било съществена стратегическа неточност.
Въпросът е просто, в дълготраен проект, откакто Путин си отиде, този популярен народ да бъде укрепен в това, което построява европейското семейство, а точно върховенството на закона.
За да направи това, той не се поколеба да пресече желязната завеса три пъти, отивайки в Москва през юни 1966 година, във Варшава през септември 1967 година, в Букурещ през май 1968 година Този подтик беше разрушен от потушаването на Пражката пролет от руските танкове на 21 август 1968 година По негово искане дипломат Зорин е признат в Елисейския замък същата заран, с цел да даде формалните пояснения от Москва. Леден, Шарл дьо Гол ще изслуша дипломата прав, без да го предложения да седне, без да му стисне ръката, без да направи и най-малкия коментар. Едва в края на Студената война тематиката се завръща по крайбрежията на Сена. По време на визитата си в Париж през юли 1989 година руският водач Михаил Горбачов разиска с Франсоа Митеран концепцията за " общ европейски дом ".
Вярно е, че московският режим се промени доста след преврата в Прага. През декември 1988 година Горбачов сподели в Организация на обединените нации: " Напълно явно е, да вземем за пример, че потреблението на мощ и опасността от това потребление към този момент не могат да съставляват принадлежности на външната политика (...), свободата на избор е повсеместен принцип, който не би трябвало да позволява никакви изключения. "
През идващите две десетилетия Русия ще продължи да се доближава към Европейския съюз. На срещата на върха в Санкт Петербург през май 2003 година Европейски Съюз, по самодейност на Франция и Германия, подписа стратегическо партньорство с Русия, учредено на основаването на четири " общи пространства " в региона на стопанската система, вътрешната сигурност, външната сигурност, образованието и научните проучвания. Това беше времето, когато Париж и Берлин взаимно се опълчиха на противозаконната инвазия на англосаксонците в Ирак (март 2003 г.). Това беше времето, когато германците и французите вложиха всеобщо в Русия и последната стана техен главен снабдител на сила. Тогава някои намерено се застъпват за политическа и икономическа ос Париж-Берлин-Москва в лицето на неоконсервативния англо-американски боен авантюризъм. Идеята е да се предложи на европейците континентален съюз, наименуван " евразийски ", вместо да се забива в комплицирани връзки с англосаксонските таласократии.
Тези вероятности ще се срутен с анексирането на Крим от Русия през март 2014 година, по-късно с съветската интервенция в Донбас през лятото на 2014 година, по-късно изключително с поголовното навлизане в Украйна през февруари 2022 година От " стратегически сътрудник " през май 2003 година Русия се трансформира в " директна и трайна опасност за европейската сигурност " на европейската среща на върха през март 2022 година Следователно Европа от Атлантика до Урал няма да се случи на следващия ден или даже вдругиден. И по този начин отваря място за Европа от Атлантическия океан до Висла, структурирана по оста Париж-Берлин-Варшава. Срещата сред водачите на трите огромни континентални сили в Берлин на 16 март 2024 година докара до стратегически пробив. В миг, когато има опасения, че съветската войска ще направи опит за пробив към Одеса и Приднестровието, трите страни се договориха взаимно да обезпечат на Украйна средствата - тежка артилерия и ракети със междинен обхват - нужни за заличаване в дълбочина на логистичната подготовка за възможна съветска офанзива.
Европа от Атлантика до Висла разбра, че е належащо непременно да избегне " раздразването " на съперника, както би споделил де Гол, като му предложи победа в Украйна на сребърен поднос. Ако Тръмп се върне в Белия дом през януари 2025 година и в случай че по-късно загуби интерес към европейските каузи, оста Париж-Берлин-Варшава ще придобие още по-голямо значение. Означава ли това, че Ваймарският триъгълник се възприема като фундаментално антируски? Със сигурност не. Еманюел Макрон напомни, че съветският народ не е наш зложелател. Европейската упоритост сигурно не е да го хвърли в обятията на Китай, което би било съществена стратегическа неточност.
Въпросът е просто, в дълготраен проект, откакто Путин си отиде, този популярен народ да бъде укрепен в това, което построява европейското семейство, а точно върховенството на закона.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ