В една от последните си статии написах, че войната в

В една от последните си публикации написах, че войната в Украйна е завършила, само че никой не знае по какъв начин да я приключи. Това, което имах поради, беше, че общите контури на военните аспекти на войната са заключени и спорът е овладян. Войната беше стартирана от руснаците, които желаеха да поемат контрола над Украйна, с цел да основат буферна зона, която да попречи на Съединените щати и Украйна да застрашат Русия. Съединените щати се намесиха, като изпратиха оръжия в Украйна, с цел да блокират съветското нахлуване, което можеше да заплаши НАТО и Западна Европа. Украинците желаеха да попречат на руснаците да завземат каквато и да е територия от тяхната татковина.

Войната беше част от поредност отбранителни ходове на Русия, Съединените щати и Украйна, като всеки от тях беше по-нападателен и рисков от предходния. Руският напор не съумя да пречупи украинците и американците. Техните отбранителни качества, съчетани със страха им от проваляне, притъпиха съветското нахлуване. Страхът на руснаците им попречи да се откажат от непрекъснатите си старания да нарушат защитните механизми на съперника.

Според мен руснаците не пречупват враговете си. В същото време украинците няма да съумеят да пречупят руснаците, частично тъй като невероятността на триумфа ще ограничи всяка офанзива и тъй като Съединените щати, съумели да блокират заканите за своите ползи не са задоволително волеви да поддържат борбата. Изглежда, че това постанова крайния излаз за всички страни, само че въпросът е по-сложен.

Всяко съглашение, което не произтича от цялостното проваляне на едната страна, би трябвало да се занимава с първопричината за войната, а точно страха на Русия от бъдещо нахлуване. Русия ще би трябвало да бъде подтикната към съглашение както посредством осъзнаване на невероятността на военния триумф, по този начин и посредством известно понижаване на възприятието ѝ за накърнимост посредством анексирането на забележителна част от Украйна, само че надалеч не цялата. Проблемът за Украйна е, че сходно съглашение може да послужи единствено като интермедия, до момента в който Русия възобнови силите си и възобнови нападението. Украйна не може да бъде сигурна във военната поддръжка на Съединени американски щати на по-късен стадий и заради това ще бъде изправена пред сложна отбранителна обстановка.

При война, която приключва без цялостно проваляне на едната страна, опасенията са, че всяко съглашение ще бъде просто въведения към нов спор и проваляне по пътя. Руската позиция е, че всяко подчинение на земя би било незадоволително. Украинците се притесняват, че отстъпването на земя би направило Русия доста по-опасна, а американците биха се страхували от безкрайна война, която да провокира вътрешна опозиция и накърнимост към други закани.

При анализите на това, което наподобява безнадеждно, би трябвало да се вземат поради невоенните потребности на Русия. Съветският съюз беше обеднял и военните му позиции не бяха толкоз мощни, колкото мнозина смятаха. Падането му остави Русия в сходно състояние. Нямаше коренно решение. Русия трябваше да поправя това състояние в миг, когато военната ѝ уязвимост е още по-ясна.

Опитах се да покажа, че войната е завършила - в смисъл, че никой не е в положение да реализира задачата си - само че че в същото време постигането на стабилно спокойно съглашение е извънредно мъчно. Ако Съединените щати следват модела от Втората международна война, при който вместо да изискват капитулация, което е невероятно за Москва, се концентрират върху връзки, учредени на възобновяване, а не на унищожаването на Русия, те биха могли да се отдръпват от една завършила война. При това състояние руснаците биха могли да преследват своя стопански интерес: развиване на стопанска система, която да ги сложи в челните редици на нациите.

Русия разполага с скъпи естествени запаси като работна мощ, която се нуждае от образование, и промишлени предприятия, които се нуждаят от възобновяване. Това няма да бъде държавен план, който не би могъл да бъде поощрен, а капиталова опция. Правителството на Съединени американски щати не е основало Toyota или Daimler-Benz. Стратегията хуманизира враговете-варвари.

В никакъв случай не съм пацифист, нито пък се приписвам на сърцераздирателни мечти. Това, което върша е да се изправя пред обстоятелството, че Съединените щати са въвлечени във война, която няма да се подчини на здравия разсъдък заради основателните страхове на всички страни. И се връщам към уроците от Втората международна война и методите, по които Съединени американски щати се отнасяха към победените си врагове. Русия не е победена и има силата да продължи войната, даже и да не завоюва. Това не е в полза на Америка, само че превръщането на Русия от нерешителен зложелател в капиталова опция би било в неин интерес. И, несъмнено, американските войски към този момент ще останат в Европа, в случай че се наложи.

В това няма нищо идеалистично. Това е просто методът, по който нормално приключват американските войни. Затова е замислено като решение в народен интерес. Не е несъмнено дали то ще бъде последвано или някой ще се съгласи, само че въпросът е: какъв брой години си коства една война в невъзможност, написа Джордж Фридман в коментар за " Геополитикъл фючърс ", възложен от БГНЕС