Смъртта на Силвия Плат и трагичните събития, довели до нея
В една мразовита заран по време на една от най-студените зими в историята на Лондон, млада поетеса пуска газта на кухненската печка в дома си и ляга пред нея. Оттогава гибелта на Силвия Плат – и нейното мъчително творчество – пленяват генерации читатели.
Тя демонстрира гения си още от малко момиче и стартира да написа и да разгласява стихове, преди даже да е стигнала тийнейджърските си години. Посещава Смит Колидж, става гост-редактор в списание Мадмоазел и получава стипендия Фулбрайт за Кеймбридж в Лондон. Но редом със страхотните й литературни качества, се демонстрират и тежките й проблеми с психологичното здраве.
Действително, вътрешните битки на писателката наподобяват преплетени с нейната плодовита прозаичност и до момента в който се издига в литературните редици, тя също страда от тежка меланхолия, която довежда до банкет в психиатрия и опити за самоубийство.
Когато умира през 1963 година, психологичното й здраве и литературната й кариера са достигнали най-ниската си точка. Нейният брачен партньор, Тед Хюз, я напуща поради друга жена – оставяйки я да се грижи сама за двете им деца – а също така Плат получава редица отводи за романа си.
Ето трагичната история за гибелта на Силвия Плат – по какъв начин младата и надарена поетеса се самоуби на 30-годишна възраст.
Родена на 27 октомври 1932 година в Бостън, Масачузетс, Силвия Плат сподели книжовен гений още в ранна възраст – тя разгласява първото си стихотворение, „ Поема “, в Boston Herald, когато е единствено на 9 годинки. Следват още поетични изявления, а на 12-годишна възраст Плат прави тест за просветеност, който я дефинира като „ сертифициран талант “ – с резултат 160.
Но ранният й живот също е засенчен от покруса. Когато е на 8, татко й Ото умира от диабет. Тя има комплицирани връзки със строгия си баща, които по-късно изследва в стихотворението „ Татко “, пишейки:
И до момента в който Плат израства, нейните литературни способности и вътрешна мрачевина като че ли играят противоположни функции. Докато е в Смит Колидж, печели влиятелната „ гост-редакция “ в списание Мадмоазел. Премества се в Ню Йорк през лятото на 1953 година, само че разказва работата и живота си в града като „ болежка, купони и труд “.
Всъщност вътрешните битки на Плат стартират да се ускоряват. Тя претърпява душевен срив откакто не я одобряват по стратегия за писане в Харвард, което съгласно Фондацията за лирика довежда поетесата до опит за самоубийство на 20-годишна възраст през август 1953 година След него тя получава лекуване под формата на електрошокова терапия.
„ Сякаш животът ми беше вълшебен ръководен от два електрически тока: щастлив позитивен и безнадежден негативен – който и да тече сега, господства в живота ми, наводнява го “, написа по-късно Плат.
Но макар битките си, тя продължава да се отличава: печели стипендия Фулбрайт и се мести в Лондон, с цел да учи в университета Кеймбридж. Там среща и бъдещия си брачен партньор Тед Хюз, на празненство през февруари 1956 година
По време на интензивните им първични срещи Плат ухапва бузата на Хюз до кръв. По-късно той написа:
„ Сякаш той е идеалният мъжки двойник на мен самата “, написа Плат на майка си и прибавя, че Хюз е: „ единственият мъж, който съм срещала тук, който би бил задоволително мощен, с цел да ми бъде еднакъв – подобен е животът. “
Но макар че се женят единствено след 4 месеца и имат 2 деца дружно, Фрида и Никълъс, връзките на Плат и Хюз бързо се утежняват.
Къщата в Лондон, където Плат се самоубива
Тед Хюз по-късно написа за моментът, в който схваща за гибелта:
Но макар че Силвия Плат почива в онази мразовита февруарска заран в Лондон, нейното литературно завещание таман бе почнало да разцъфтява.
Макар че „ Стъкленият капак “ е оповестена в Обединеното кралство под псевдоним малко преди гибелта й, тя няма да бъде оповестена в Съединените щати до 1971 година А по време на най-мрачните дни на своята меланхолия, Плат основава редица стихотворения, които ще сформират посмъртната й сбирка „ Ариел “, оповестена през 1965 година
Тя също е удостоена посмъртно с премия „ Пулицър “ през 1982 година Днес пък е считана за една от най-великите американски поетеси на 20 век.
Нейното завещание обаче не е без несъгласия. След гибелта й, нейният брачен партньор поема контрола над имуществото на писателката. Според History Extra той по-късно признава, че е унищожил елементи от нейния дневник. А депресията й очевидно е наследена от нейния наследник Никълъс, който се самоубива на 47-годишна възраст през 2009 година
Днес Силвия Плат е запомнена по два метода: несъмнено, с плодотворната си креативна кариера, само че и с болежка, самоубийство и мъка. Писателят А. Алварес написа, че Плат прави поезията и гибелта „ неразделни “.
Както самата поетеса написа в стихотворението си „ Лейди Лазар “: