В коя страна се говорят най-много езици (840)?
Папуа Нова Гвинея е най-разнообразната в езиково отношение страна в света, в която и до през днешния ден се приказват почти 840 езика – над 10% от всички в света. Още по-забележително е, че това езиково благосъстояние съществува в границите на население от едвам 10 милиона души.
Официално Папуа Нова Гвинея има три национални езика: хири моту, ток писин и британски.
Английският език се приказва като главен, несъмнено, заради колониалната ѝ история. През XIX в. страната е анексирана като протекторат на Британската империя, а по-късно има австралийска администрация, преди да получи самостоятелност от Австралия през 1975 година
Ток писин (буквално „ птичи диалект “) е креолски език, учреден на британския, който се развива по време на Британската империя. Създаден е от разнообразни групи служащи от Меланезия, Малайзия и Китай, които идват в страната през XIX в., с цел да работят най-вече в плантациите за захарна тръстика. Макар и мощно повлиян най-вече от британския, токийският включва лексика и структури от разнообразни локални и непознати езици.
Хири моту е пиджин вариация на моту, австронезийски език, който в началото се приказва в региона към столицата Порт Морсби. Донякъде сходен с токийския писин, той е по-слабо повлиян от британския език и се придържа повече към австронезийските си корени, с опростена граматика и лексика, с цел да улесни общуването сред говорещите разнообразни локални езици.
Освен тези три, в Папуа Нова Гвинея има и стотици локални езици, което се дължи на голямото етническо и културно многообразие на страната.
Местен туземец
Тя е формирана от стотици острови в югозападната част на Тихия океан, северно от Австралия, а нейният кръстосан терен от планини и гъсти джунгли исторически е лимитирал локалната миграция и културното разбъркване, което таман благоприятства за образуването на изолирани групи от коренното население. Тези групи си остават разнообразни и не се хомогенизират даже с появяването на земеделието преди към 10 000 години.
Въпреки че е имало конфликти с Британската империя и немската колонизация, отдалечеността на земята и суровата ѝ география също разрешават на избрани групи да устоят на непознатото въздействие и да запазят многовековната си еднаквост.
Учените означават, че тази неповторима история е ясно отразена в дълбокото генетично многообразие на популацията, както демонстрира изследване от 2017 година
„ Нашето изследване разкри, че генетичните разлики сред групите хора там като цяло са доста мощни, постоянно доста по-силни даже от тези сред главните популации в границите на цяла Европа или цяла Източна Азия “, споделя Андерс Бергстрьом, първи създател на публикацията от 2017 година от Института Уелкъм Тръст Сангер, в оповестено тогава изказване.
„ Открихме поразителна разлика сред групите, които живеят в планинските възвишения, и тези в низините, като генетичното разделяне сред тях датира отпреди 10 000-20 000 години. Това е разумно от културна позиция, защото групите от планините в предишното са се държали настрани, само че такава мощна генетична преграда сред другояче географски близки групи въпреки всичко е доста необикновена и любопитна “, добавя професор Стивън Опенхаймер, втори създател на публикацията от Центъра за човешка генетика към Оксфордския университет.
