Приказка за двамата болни
В една болнична стая лежали двама пациенти. Единият болен се намирал до прозореца, а другият - в дъното на стаята. Вторият бил съществено обездвижен и трябвало да лежи с тил към другия човек и с лице към стената.
Въпреки че не можели да се видят очи в очи, двамата не спирали да си бъбрят. Говорели си за фамилията, за работата, за децата и домашните любимци. Освен това този, който стоял до прозореца, непрекъснато разказвал на другия какво става отвън болничното заведение.
- Пред постройката има красиво езеро, а към него пейки и хора, които се радват на слънцето и птичите песни. Има млади влюбени, които се държат за ръце, а в очите им гори пламък. Има цветя, които красят езерото и напряко ти изпълват душата. Толкова е хубав животът на открито, че си заслужава да се борим за него със зъби и нокти…-говорел всеки ден мъжът до прозореца.
Събеседникът му слушал с неспокойствие разказите и си представял детайлно всеки детайл от картината, която той описвал. Мисълта за цялата тази хубост и естетика му вдъхвала голям кураж и лека-полека той почнал да се възвръща.
Но една заран, когато лекарите влезнали в стаята, намерили пациентът до прозореца умрял. Същевременно другият болен към този момент бил доста по-добре и можел да се движи.
Той поискал да отиде до прозореца и най-сетне да види с очите си всичко, което другият мъж описвал толкоз в детайли от самото начало. Когато погледнал през прозореца обаче, останал неприятно сюрпризиран. Отсреща нямало нищо друго с изключение на стената на друга страда. Тогава той не се стърпял и попитал сестрата:
- Мъжът, с който деляхме една стая ми разказваше за парк против нашия прозорец, само че аз не виждам нищо сходно. Защо този човек ми описваме несъществуващо красиво място?
- Този мъж от дълго време лежи в нашата болница. Той беше кьорав и сигурно не е можел да види какво има оттатък прозореца. Но все пак той имаше светли мисли и държеше да прави хората към себе си щастливи.
Най-вероятно е желал да Ви накара да се почувствате по-добре. Нека не забравяме, че откъсването от действителността от време на време може да ни направи по-щастливи, в сравнение с допускаме.
