Притча за приятелството
В една арабска легенда се споделя за двама другари, които вървели през пустинята. По пътя избухнал спор и единия зашлевил пестник на другия. Пострадалият, без дума да обели, седнал и написал на пясъка:
“Днес моят най-хубав другар ме удари! ”
Продължили напред и стигнали до един оазис, където влезнали да се изкъпят. Оскърбеният другар ненадейно почнал да се дави, само че в точния момент бил избавен от другаря си. Когато се посъвзел, сграбчил камата си и написал на един камък:
“Днес моят най-хубав другар ми избави живота! ”
Заинтригуван, приятелят му го попитал:
“Защо, откакто те нагрубих, писа на пясъка, а в този момент пишеш върху камък? ”
Засмян, другарят му отвърнал:
“Когато някой добър другар ни засегне, би трябвало да напишем това на пясъка, където вятърът на забравата и прошката ще го заличат. Но въпреки това, когато ни се случи нещо огромно и прелестно, би трябвало да го гравираме на камъка на сърцето, където никoй не може да го заличи… ”
