В един прекрасен летен ден в Кливлънд през далечната 1969

В един прелестен летен ден в Кливлънд през далечната 1969 година един млад чиновник от близката банка, на име Теодор Джон Конрад ще вземе сумата от 215 000 $ от трезора. Не му се постанова да бяга, не му се постанова даже да употребява оръжие, той е работил там задоволително дълго, с цел да може някой да го заподозре. Излиза през формалния вход и просто изчезва. Повече от половин век, никой не може да го открие. И по този начин след близо 52 години в търсене – похвално е какъв брой години прекарват в търсенето на индивида – федералните служби най-сетне съумяват да го открият.

Издирването ги завежда до вратата на „ Томас Рандъл “, който живее в Линфийд, Масачузетс. За страдание е към този момент късно да се приказва за правораздаване, крадецът е умрял през май. Семейството споделя, че малко, преди да почине, споделя по какъв начин е направил един от най-големите банкови кражби в историята на града си. С осъществяването на закононарушението, стартират и градските митове. Някои считат, че Теодор е избягал някъде към плажовете на Калифорния, други считат, че е съумял да отиде в Европа, само че никой не може да каже какво се е случило. Въпросните средства през днешния ден се правят оценка на сумата от 1.7 милиона $. Истината обаче е, че мъжът е умрял в Бостън на 71 години, в никакъв случай не се е опитвал да бяга, в никакъв случай не е имал желанието да напуща Съединени американски щати, просто се е криел пред погледа на всички.

За сполучливото прикритие ще смени името си, а по-късно ще стартира да трансформира предишното си, като основава друга история, само че явно това може да се случи само и единствено на млади години. Идеята на Теодор да построи нов живот и да се показва за някой различен. Семейството му става спонсор на някогашния професионален голф клуб и се занимава с търговията на първокласни коли. В дребното градче мнозина го считат за добър и състоятелен мъж, който може да си разреши по-лъскав и разточителен живот. По това време съучениците на Теодор постоянно се чудят какво е станало с него, описват някакви златни митове, в които техният другар се е трансформирал в още по-богат и най-вероятно в Европа.

Историята на Теодор може да е малко странна, той е роден в Денвър, само че татко му е военноморски офицер и непрекъснато се мести от един град в различен. При идването си в Кливлънд, фамилията се разпада и бъдещият обирджия остава при майка си. След завършването на гимназия, Теодор влиза в лицей, където неговият татко преподава политически науки. След един учебен срок, макар триумфите си, младежът се завръща в Кливлънд и посещава лекции на градския лицей. Не е ясно дали съумява да приключи, само че през 1969 година е нает в Обществената Национална банка в града. Неговата работа е да работи в трезора и щом клиент изиска повече пари, той би трябвало да ги преброи и сложи в чанта, а по-късно да ги придвижи във фоайето на банката и да ги даде.

На този стадий има достъп до милиони долари дневно, най-малко това разкриват и архивите. Голяма част от сътрудниците му го считат за виновен и рационален човек, досието му в банката демонстрира безусловно същото. Впрочем даже и през днешния ден, някои от сътрудниците му, които към момента са живи, настояват, че обирът е бил последното, което някой можел да допусне. Това, което мнозина не знаят е, че новият чиновник има тръпка и форма на клептомания, която не може да превъзмогне. Понякога правил кражби в дребни магазинчета, с цел да потвърди на себе си, че може да го направи. Реално в действителност съумява и никой не може да го открие, а всеки идващ триумф го кара да стартира да разпростира своята фикция. Интересното в този случай е, че когато излиза филмът „ Аферата Томас Краун “, точно Теодор ще се окаже един от най-големите фенове в това отношение.

Филмът споделя историята за банков грабеж на стойност от 2.6 милиона $. Обсебването стига до там, че Конрад ще се облича като героя на Стийв Маккуин и постоянно ще носи същите облекла и ще си купи спортна кола. Дори питиетата му се сменят от бира на безценен джин, какъвто избира героят. Обикновено някои фенове на киното завършват своето вглъбяване до тук, само че не и този банков чиновник. Темата на диалозите се трансформира от качеството на кино лентата до задигането на пари от банката. Често даже споделя, че в случай че измъкне някоя по-крупна сума от трезора в петък, сътрудниците му ще схванат едвам в понеделник и с това ще има задоволително време, с цел да се покрие.

Никой не го взима толкоз съществено, само че на 11 юли същата година, служителят прави тъкмо това. За негов огромен шанс, супервайзърът не е в постройката, тъй като би трябвало да премине през по-сложна интервенция. В същият ден ще има телефонно позвъняване до другар, в което даже ще има признание за идния грабеж, само че още веднъж никой не му има вяра. И по този начин в 4 часа и 30 минути следобяд ще напусне банката с хартиена торба, в която има стек Marlboro и бутилка уиски. В нея съумява да сложи към 1500 банкноти от 100 $, още 1200 от 50 $ и 250 от 20 $. Вярват, че в торбата са парите, само че по този начин и не знаят по какъв начин съумява да премине през защитата. Веднага по-късно напуща жилището си, хваща такси до летище Кливлънд Хопкинс и в 8 часа и 30 минути напуща града и никой не знае къде е отпътувал.

В понеделник банката открива, че липсват пари, служителят не се явява на работа и незабавно се пуска сигнал до ФБР и щатските шерифи. Създава се профил и стартират да се търсят всички следи. Агенти разпитват околните му, само че никой не знае нищо. Оказва се, че Теодор Конрад няма персонален живот и има доста малко близки до себе си хора, само че не толкоз близки, с цел да не може да ги прежали и просто да скъса всички типове връзки. Един от шерифите, които стартират да работят по случая, взема решение да стартира през цялото време, като стартира от колежа и всички негови разработки. След това се среща със фамилията, неговите остарели другари от учебно заведение и всичко това води до един и същи резултат.

Издадена е заповед за задържане в Интерпол. И близо 31 години шериф Джон Елиът не може да откри решение. Пенсионира се през 1990 година и въпреки всичко отхвърля да остави този случай тъкмо по този начин. През 2008 година Елиът ще изясни пред телевизионно предаване, че не му подхожда концепцията и издигането на облика на Конрад в фетиш. Банковият обирджия не е бил нищо по-различно от лъжец. През 2003 година синът на Джон ще бъде най-младият в историята на шерифите в Съединени американски щати. Той получава поста на 39 години и продължава следствието. Често татко и наследник приказват за възможните следи, пазят всички файлове, събрани през годините и когато през 2020 година бащата умира на 83-годишна възраст, той желае едно заричане – присъда за Теодор Конрад.

Питър продължава работата си, само че едвам през май вижда, че човек на име Томас Рандъл е умрял в Масачузетс. Преди да почине, той признава същинското си име. Елиът стартира да преглежда старите архиви и мемоари на татко си. Пътува до Бостън, с цел да разпита фамилията на Конрад. Медиите незабавно напомнят случая и споделят легендата за най-младия банков обирджия на територията на Съединени американски щати. Що се отнася до проверяващия, той е благополучен, че казусът на Елиът е публично приключен. Какви са следите на Теодор Конрад? След обира е изпращал картички на другари от Калифорния и Вашингтон. Една двойка счита, че го е забелязала на Хаваите.

Някъде през 70-те години на предишния век се е преместил в Бостън, само че никой не може да знае по какъв начин и по кое време е сменил името си. По това време дава уроци по голф в един от локалните клубове и прекарва зимите си във Флорида. В идващите 40 години ще продава първокласни возила в Бостън. Жени се през 1982 година и има едно дете – щерка. Не трансформира изключително своя живот и живее по същия незабележим метод, както е било в Кливлънд.

Със гибелта и самопризнанието на причинителя, ФБР не стопира да следи околните другари в продължение на 40 години. Подслушването на телефоните на Меткалф – най-хубавият му другар, публично могат да приключат тази година. Той самият в никакъв случай не е считал своя другар за изверг. До последно Меткалф се е надявал, че двамата ще осъществят контакт, само че желязната дисциплинираност на Конрад не се пропуква. Според съда в Кливлънд, обвиняванията не престават да са дейни, само че скоро ще паднат, откакто няма против кого да се повдигне обвиняване. Семейството не може да носи отговорност за дейностите на родственик. За мнозина този воин е спокоен и спокоен човек, който обаче не е това, за което се показва.

Снимки: Wikipedia