Джаз, фолклор и свобода под звездите в Родопите
В два следващи дни ценителите на джаза се любуваха на градинските концерти в с. Марково – част от Пловдив джаз фест. Тазгодишните летни концерти са отдадени на балканския етно джаз: братя Александър и Константин Владигерови в първата вечер, и във втората – гръцката певица София Главопулу, дружно с музикантите Мирослав Турийски (пиано), Александър Леков (бас китара) и Начо Господинов (барабани).
Прочетете още
Под звездите и деликатния съпровод на вечерния вятър публиката имаше опцията да усети великата независимост на импровизационната музика. Език, който разрешава музицирането не просто да прескача граници, а и да съвместява разнообразни трендове, любовно да приютява разнообразни жанрове, да танцува по ръба сред балканския и латиноамериканския тон.
“Убедихме се по какъв начин Марково може да се трансформира в балканския Ню Орлиънс ”, сподели от сцената Мирослава Кацарова, реферирайки към неофициалната международна люлка на джаза, градът край Мисисипи, чийто лозунг е “Нека не престават положителните времена “ („ Laissez les bons temps rouler “).
Концертът на виртуозните Братя Владигерови беше празненство на насладата, на творящия, фантазиращ, предан на въображението дух. Разговор сред обособените принадлежности, включващ и игрови поклон (Александър Владигеров и безупречното му включване на два тромпета едновременно). Сложността на тяхната музика беше поднесена с покоряваща публиката лекост. Лекота, постижима с помощта на виртуозното притежаване на инструментите, само че и на дългогодишните търсения и прозрения на артистите. С мултиинструменталистите братя Владигерови на сцената в Марково бяха още Стю Иванов (барабани) и четирима млади танцьори от Ансамбъл Тракия.
Александър и Константин Владигерови произлизат от едно от най-известните музикални фамилии в България. Учат в Музикалната академия в София, която носи името на техния дядо – проф. Панчо Владигеров (1899 – 1978). Баща им, Александър П. Владигеров, също е прочут композитор и диригент. Двамата усъвършенстват уменията си в Музикалната академия във Виена, а Александър е признат и в Кралската музикална академия в Лондон в класа на Жерар Презенцер. През годините музикантите употребяват истински аранжименти или транскрипции на татко си Александър Владигеров, в стратегиите им са включени и творби от берлинския интервал на проф. Панчо Владигеров, считани за едни от първите джазови творби в българската музика. Изнасят концерти във Виена, Будапеща, Рим, Прага, Берлин, Лондон и други
Втората вечер от летните концерти на Пловдив джаз фест беше разходка из светлите поетични пространства на гръцката национална музика. Родовата памет, общочовешките тъги и болежка, закодирани в песни, които мигрират от район в район и биват припознати и трансформирани от потомство в потомство – това беше акцентът в програмата на София Главопулу. Тя беше подбрала 12 остарели национални песни, чийто текст озвучи за публиката на български – 12 разнообразни истории, ловко спонтанни от джаз музикантите, които надграждаха гласа на времето.
София Главопулу живее от седем години в България, учила е поп и джаз пеене в АМТИИ „ Проф. Асен Диамандиев “. „ Когато бях в подготовителния курс, първата година в Академията, учих най-вече български език, солфеж, пиано. Никога няма да не помни момента, когато през прозорците на постройката чух за първи път осъществяване на полифонична национална ария на Академичния национален хор, с диригент проф. доктор Костадин Бураджиев. Започнах да подпитвам какво е това, тъй като усетих, че желая да го изучавам, желая с това да се занимавам – българска фолклорна музика “, споделя тя в изявление пред БНР.
Безупречната селекция от актьори на всяко от изданията на Пловдив джаз фест е запазена марка на фестивала. Концептуално, само че и надълбоко персонално подхожда Мирослава Кацарова – мотор и артистичен шеф на фестивала. Тя и дребният ѝ, самоотвержен екип съумяват да канят музиканти, които провокират. “Чувствала съм се откривателка, когато чувам тяхната музика, или значително са трансформирали гледната ми точка във връзка с актуалната импровизационна музика, или просто са ме раздрусали до основи ”, показа М. Кацарова пред разчувстваната аудитория, пристигнала от цялата страна.
Очаква ни още едно събитие, този път с вход свободен. Летните джаз вечери ще завършат на 21 август с осъществяване на откритата сцена в центъра на село Марково с виртуозния кларнетист Иво Папазов-Ибряма и оркестър „ Тракия “.
Текст: Ина Иванова
Фотограф: Денислав Турийски
Прочетете още
Под звездите и деликатния съпровод на вечерния вятър публиката имаше опцията да усети великата независимост на импровизационната музика. Език, който разрешава музицирането не просто да прескача граници, а и да съвместява разнообразни трендове, любовно да приютява разнообразни жанрове, да танцува по ръба сред балканския и латиноамериканския тон.
“Убедихме се по какъв начин Марково може да се трансформира в балканския Ню Орлиънс ”, сподели от сцената Мирослава Кацарова, реферирайки към неофициалната международна люлка на джаза, градът край Мисисипи, чийто лозунг е “Нека не престават положителните времена “ („ Laissez les bons temps rouler “).
Концертът на виртуозните Братя Владигерови беше празненство на насладата, на творящия, фантазиращ, предан на въображението дух. Разговор сред обособените принадлежности, включващ и игрови поклон (Александър Владигеров и безупречното му включване на два тромпета едновременно). Сложността на тяхната музика беше поднесена с покоряваща публиката лекост. Лекота, постижима с помощта на виртуозното притежаване на инструментите, само че и на дългогодишните търсения и прозрения на артистите. С мултиинструменталистите братя Владигерови на сцената в Марково бяха още Стю Иванов (барабани) и четирима млади танцьори от Ансамбъл Тракия.
Александър и Константин Владигерови произлизат от едно от най-известните музикални фамилии в България. Учат в Музикалната академия в София, която носи името на техния дядо – проф. Панчо Владигеров (1899 – 1978). Баща им, Александър П. Владигеров, също е прочут композитор и диригент. Двамата усъвършенстват уменията си в Музикалната академия във Виена, а Александър е признат и в Кралската музикална академия в Лондон в класа на Жерар Презенцер. През годините музикантите употребяват истински аранжименти или транскрипции на татко си Александър Владигеров, в стратегиите им са включени и творби от берлинския интервал на проф. Панчо Владигеров, считани за едни от първите джазови творби в българската музика. Изнасят концерти във Виена, Будапеща, Рим, Прага, Берлин, Лондон и други
Втората вечер от летните концерти на Пловдив джаз фест беше разходка из светлите поетични пространства на гръцката национална музика. Родовата памет, общочовешките тъги и болежка, закодирани в песни, които мигрират от район в район и биват припознати и трансформирани от потомство в потомство – това беше акцентът в програмата на София Главопулу. Тя беше подбрала 12 остарели национални песни, чийто текст озвучи за публиката на български – 12 разнообразни истории, ловко спонтанни от джаз музикантите, които надграждаха гласа на времето.
София Главопулу живее от седем години в България, учила е поп и джаз пеене в АМТИИ „ Проф. Асен Диамандиев “. „ Когато бях в подготовителния курс, първата година в Академията, учих най-вече български език, солфеж, пиано. Никога няма да не помни момента, когато през прозорците на постройката чух за първи път осъществяване на полифонична национална ария на Академичния национален хор, с диригент проф. доктор Костадин Бураджиев. Започнах да подпитвам какво е това, тъй като усетих, че желая да го изучавам, желая с това да се занимавам – българска фолклорна музика “, споделя тя в изявление пред БНР.
Безупречната селекция от актьори на всяко от изданията на Пловдив джаз фест е запазена марка на фестивала. Концептуално, само че и надълбоко персонално подхожда Мирослава Кацарова – мотор и артистичен шеф на фестивала. Тя и дребният ѝ, самоотвержен екип съумяват да канят музиканти, които провокират. “Чувствала съм се откривателка, когато чувам тяхната музика, или значително са трансформирали гледната ми точка във връзка с актуалната импровизационна музика, или просто са ме раздрусали до основи ”, показа М. Кацарова пред разчувстваната аудитория, пристигнала от цялата страна.
Очаква ни още едно събитие, този път с вход свободен. Летните джаз вечери ще завършат на 21 август с осъществяване на откритата сцена в центъра на село Марково с виртуозния кларнетист Иво Папазов-Ибряма и оркестър „ Тракия “.
Текст: Ина Иванова
Фотограф: Денислав Турийски
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ