В духа на своите най-добри традиции Издателство „Тангра ИК“, и

...
В духа на своите най-добри традиции Издателство „Тангра ИК“, и
Коментари Харесай

България отбелязва вековния юбилей на патриотичното движение на македонските българи в новия свят

В духа на своите най-хубави обичаи Издателство „ Тангра ИК “, и тази година даде образец с публикуването на сериозна научна литература, отдадена на проведеното българско емигрантско патриотично придвижване в Новия свят, ангажирано с напъните за справедливото разрешаване на Македонския въпрос.

В неотдавна излязлата от щемпел солидна монография „ България и Македония/ История и политика/ “ – Първа част, е поместена студията на проф. Трендафил Митев „ Общобългарският емигрантски родолюбив фронт в Съединени американски щати, Канада и Австралия “. В допълнение е сложена под щемпел и независима монография, отдадена на тази проблематика, където вниманието е концентрирано върху приноса на българите в Америка в отбрана на националната идея, след края на Първата международна война.

Разглежданата самодейност на издателство „ Тангра ИК “ не е инцидентна. Защото българската емиграция в Новия свят в структурно отношение е двусъставна – българи от свободното царство и българи от поробена Македония. В Северна Америка сред тях обаче се открива цялостно единодушие. Започва построяването на Български православни черкви в Съединени американски щати и Канада, под юрисдикцията на Българската Екзархия. Около храмовете е задвижен целогодишен, български културен живот. Най-тържествено се означават Коледа и Великден, 3 март, 24 май, и 2 август. Създадени са и работят поредност от общи патриотични, политически и културни организации.

При експлоадирането на Балканската война, 1912 година болшинството българи, родени в свободното родно място, се завръщат в родината. Като военно-отчетни лица, те вземат присъединяване във войната против Османската империя. В резултат, сред двете международни войни, посредством основаването на фамилии, появяването на децата и прииждането на родители, македонската българска емиграция последователно, заема първенствуваща позиция, в структурата на българското емигрантско тяло в Съединени американски щати, Канада и Австралия. Това постанова основаването на нова, патриотична политическа организация, за отбрана на родния край. В нейните редове, към този момент доминират македонските българи, които не отстъпват от историческата истина.

На Учредителен конгрес, извършен от 2 до 4 октомври 1922 година в гр. Форт Уейн, щат Индиана, са положени основите на Македонската патриотична организация /МПО/. Тя е най-дълго съществувалия фактор в структурата на българския емигрантски, партиотичен фронт в Новия свят. Нейният древен празник тази година се празнува в Съединени американски щати, Канада, Австралия и както беше маркирано нагоре и в България. Защото всичко осъществено от МПО, в хода на едновековната й история, е израз на ясно българско съзнание и на управлението, и членската маса. Тази истина се потвърждава даже и с най-основните обстоятелства:

1. Учредителният протокол, при основаването на МПО е написан на ръка, на книжовен български език.

2. Първият Устав на организацията публикуван в листовка, е на български и на британски език, с цел да е понятен и за американските управляващи, които записват организацията.

3. Първият секретар, който стабилизира МПО сред 24 и 27 година е поканен от София. Това е интензивният деятел на македонското българско придвижване Йордан Чкатров.

4. Печатният орган на Централен комитет на МПО – вестник „ Македонска естрада “, излизащ от 10 февруари 1927 година се разгласява в гр. Индианаполис, на книжовен български език. От 1934 година е въведена и една британска страница, с цел да се чете и от англоговорящи.

5. Първият основен редактор на това издание – Борис Зографов, а след него и вторият – Любен Димитров са известни публицисти, които до 1927 година работят в София.

6. Вторият учредителен секретар на МПО – Петър Ацев, идва през 1930 година също от София. Той стои отпред на организацията до гибелта си, през 1968 година.

7. Цялата преписка, която се води всекидневно сред Централен комитет в Индианаполис и локалните патриотични структури, е изписана на книжовен български език. Чел съм я персонално в Архива на Централен комитет на МПО!

8. В Архива на Централен комитет в гр. Форт Уейн, няма нито един – ще повторя – нито един ред, написан от деятел на МПО, в който да се твърди, че славянското население в Македония е от друга народност, че е с „ македонистко съзнание “, както и че приказва някакъв „ македонски език “ - друг от българския.

8. Цялата научна и политическа литература, издавана от МПО през миналото столетие, е оповестена или на български, или на британски, с цел да е разбираема и за американското и канадското общество, сред които организацията работи. Особено респектиращ е популярният „ Македонски Алманах “ от 1940 година. Той е в размер - 476 страници – наедрял формат, а текстовете му са единствено на книжовен български език.

9. Централен комитет на МПО организира стотици срещи и диалози с учени; получава аудиенции в Белия дом във Вашингтон; посещава Централата на Организация на обединените нации в Ню Йорк и посолствата на разнообразни европейски страни. Навсякъде пратениците на организацията пазят истината, че българите в Македония са подложени на жестока денационализация. Поради това се упорства за интернационалната им поддръжка.

10. Отчитайки агресивността на външната политика, провеждана от Атина и Белград, както и нежеланието на някои велики сили, на Балканите да се сътвори огромна българска страна, МПО предлага нова тактика за разрешаването на македонския въпрос: Чрез основаването на свободна и самостоятелна Македония. Иван Михайлов я характеризира като опция за поява на една нова - „ Швейцария на Балканите “. Във всички случай, това политическо обучение, се преглежда от емиграцията единствено като бъдеща втора страна на българите, в която останалите етнически общности, ще живеят в мир и съгласие.

11.Още през 1946- 47 година МПО и Иван Михайлов нанасят първите съкрушителни удари върху македонизма на ръководещите в Скопие. Те разобличават в книги и по страниците на печата, жестокият режим, създаващ с гнет нова „ македонска нация “, „ македонски език “ и „ история “.

Основните заключения от тази безспорна фактология са следните:

1. Македонските българи вземат участие интензивно в процеса към преместването, към Новия свят, на българската писменост, говоримия български език, книгата на Кирилица и източно православното вероизповедение.

2. Благодерение и на тях, българската просвета става неразделна част от благосъстоянието на космополитната цивилизация на задокеанските страни.

3. Това е най-сигурното доказателство, че славянското население в Македония е имало /и има/ български национтален генезис.

4. За един век МПО не се отхвърли от тази своя изначална позиция.

5. При това активността на организацията след 1944 година се осъществя, без каквото и да било въздействие или съдействие с ръководещите в София.

6. Нещо повече – най-често изявите се реализират даже без знанието на българските държавни управления.

7. Поради това, изнесената фактология е неоспоримо доказателство, за оборването на всичко обвързвано с фалшификациите на македонизма, изповядван от ръководещите в Скопие през днешния ден.

8. И е измежду най-мощните и безспорни истини, с които Р. България може и би трябвало да пази българските национални ползи в Р С Македония – в този момент и в бъдеще! А публикациитге на „ Тангра ИК “ са най-хубавият информативен източник по тематиката.
Източник: epicenter.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР