В дните на езическите царе Валериан и на неговия син

В дните на езическите царе Валериан и на неговия наследник Галиен* в Рим живял един почтен и благодетелен придворен, на име Астерий, който изповядвал Христовата религия. Той бил благороден и богат човек и се употребил с благоразположението на царете. По време на гоненията, които бил повдигнати против Христовата Църква, Астерий строго пазел благочестието, без да крие своята религия в Господа Иисуса Христа.
Веднъж, когато се намирал в рамките на Палестина, свети Астерий пристигнал в град Кесария Филипова, прочут у финикийците под името Панеади. В този град, обитаем с идолопоклонници, имало бит да се прави езическо тържество покрай извора, изтичащ от планината Панеас. Оттук, допускат, води началото си и река Иордан.
В деня на този празник принасяната на беса жертва ставала невидима: обитаващият там бяс похищавал жертвата, скривайки я от очите на хората и заслепените от заблуждението си езичници прославяли тази бесовска машинация като велико знамение. Христовият раб Астерий, като участвал на самия бесовски празник, не могъл да не изпита болежка в сърцето си поради заблуждението и душевната слепота на прелъстения народ. Той повдигнал очите си към небето, издигнал ръце и с религия се помолил на Христа Бога да изгони беса, който прелъстявал народа. И бесът тутакси бил пропъден от Божията мощ, и бесовското знамение се прекратило: всички виждали с очите си жертвата, тя към този момент не се скривала както по-рано и не ставала невидима. А когато чудото престанало да се прави, към този момент не се правило и празненството, защото езичниците престанали да се събират при изворите.