В дни, когато все по-често чуваме няма хора“, няма съвест“,

В дни, когато все по-често чуваме „ няма хора “, „ няма съвест “, „ няма кой “… една история от Русе ни припомня, че добротата не е изчезнала — тя просто безшумно прави чудеса там, където минимум чакаме.

Родина Петрова показа в обществените мрежи преживелица, която звучи като малко всекидневие, само че в действителност е огромен знак. Докато била на обзор при кардиолог, някой блъснал колата ѝ на ул. „ Воден “ пред блок „ Трансстрой “ и избягал. Но съвестта не си е тръгнала дружно с него. Останала е под формата на записка, оставена от млада жена — Вержиния — която видяла всичко и не се поколебала да свидетелства.

Около Родина се събрали хора — млади, почтени, дружелюбни. Момчета от прилежащ парцел излезли да оказват помощ. Жената от близката траурна организация — също. Полицаите Георги Петракиев и Антонио Георгиев, дружно с всички дежурни от КАТ, освен си свършили работата — те го създали човешки, с внимание и такт даже към отговорния.

Така избягалият бил открит за по-малко от половин час. Но по-важното — положителното не избягало. Останало да грее в сърцето на Родина и на всички, които схванаха за случилото се.

В свят, в който постоянно хулим младите, забравяме какъв брой стойностни, сърцати и почтени са доста от тях. Те не парадират с помощта си — просто са там, когато имаш потребност от ръка.

„ Гордея се, че ви има! Благодаря ви! “, написа Родина.

А ние ще го повторим дружно с нея. Нека положителното да се споделя. Да му даваме думата. Да го пазим живо — в записка на стъклото, в удостоверение пред КАТ, в едно „ Благодаря “ от сърце. Защото то е на всички места, където има хора като тези млади русенци.