Родители с емпатия
В днешно време огромна част от родителите като че ли не помнят да се отнасят със състрадание и схващане към децата си – или да демонстрират по този начин наречената (модерна в последно време дума) емпатия.
Бързаме да се сърдим на децата, че на секундата не извършват нарежданията ни; не ги изслушваме, тъй като все считаме, че няма какво значимо да ни кажат – все непростими неточности.
Представете си единствено, че сте по средата на някакъв ужасно забавен план да вземем за пример и внезапно някой ви каже, че би трябвало незабавно да го прекратите, с цел да изчистите стаята.
Няма да ви се хареса по никакъв начин тази работа, нали?
А в този момент си представете, че вашата прочувствена просветеност въобще не е развита, а в същото време всички възрастни около вас чакат да се държите зряло и отговорно – даже по-зряло и по-отговорно от тях самите.
Нещо не е наред в тази логичност, нали?
Сега си представете, че влизате в офиса и шефът ви подрежда да споделите кафето, което държите в ръка, с сътрудниците си. И това не звучи като добра концепция. В подобен случай за какво очаквате от децата си когато и да е и без значение от събитията да споделят играчките си с други деца?
Важно е детето да схваща, че има във ваше лице човек, който ще му помогне да се оправи с възприятията си. Разбира се, че децата се нуждаят от правила – това е просто наложително, с цел да развият схващане за вярно и неверно, само че не забравяйте, че преди всичко те са нежни създания, които имат потребност от помощ и поддръжка, а не от заповеди и викове.
И най-важното: възприятията им имат значение!
Цветелина Велчева
