Кой е най-старият десерт на света
В днешно време десертите, с които можем да се почерпим, са безчет и с неограничен набор от усети. Но по какъв начин се заражда славното разбиране „ десерт “?
За да разберем това, би трябвало да се върнем в античния Близък изток – район, който през днешния ден обгръща страни като Турция, Армения и Ирак – в интервала от преди към 6000 години почти до VII век. Макар да не е известно тъкмо по кое време, в някакъв миг от този интервал се образува една традиция, насочена към акостирането на Ноевия ковчег.
Легендата споделя, че откакто се качват на планината Арарат в Турция, откакто потопът се отдръпва, Ной и фамилията му честват това събитие като подготвят ядене, наподобяващо каша, от съставките, останали им на кораба – и по този начин се ражда ашуре или в някои елементи на света – „ Ноевият пудинг “.
Смята се, че хората в древността са почнали да ядат ашуре също, с цел да отбележат края на потопа и по този начин това остава традиция до наши дни. В Турция да вземем за пример се чества на Ашура, десетия ден от ислямския календарен месец Мухаррам, като хората подготвят Ноев пудинг за фамилията, приятелите и съседите си.
Този десерт обаче не се яде единствено в Турция или даже от хора, които принадлежат към една избрана вяра. Въпреки че може да има разнообразни имена, той се яде и тук-там като Армения и на Балканите, а някои го подготвят и във връзка празници в юдаизма и християнството.
Но въпреки че известността му може да е надхвърлила времето, съответната рецепта сигурно не е. Разбира се, тя е най-вече на пшенична основа и постоянно съдържа бял фасул и нахут, което не звучи изключително десертно.
Но хората нормално прибавят и цяла гама от ядки, плодове и подправки – кайсии, семена от нар, смокини, шамфъстък и канела – с цел да създадат сладостен и богат на усети десерт. Това, което ще намерите в купата с ашуре, евентуално ще варира в другите райони и в другите домове.
Въпреки че главните му съставки може да наподобяват нетрадиционни за тези, които не са осведомени, в този античен десерт има освен това от облекчаване на личните ви вкусови рецептори. Въпреки че постоянно може да се откри в заведения за хранене, в основата си ашуре се подготвя за шерване измежду общността, като свързва хората дружно, без значение от техните убеждения.
Както споделя Суна Чагаптай, професор по история на архитектурата и археология в истанбулския университет Бахчешехир, пред BBC Travel: „ Хареса ми по какъв начин ашуре или неговите разновидности символизират наслада, възпоменание, ново начало и така нататък Мисля, че доста малко предписания са необятно известни, наситени с древен и мюсюлмански препратки и ни насочват да мислим в сходна посока. “
