Лудост или магична традиция: Най-интересните истории от опашката на Уимбълдън
В днешния високотехнологичен свят наподобява неуместно да прекарваш денонощия наред в опит да получиш късмет да закупиш билет за обещано събитие. Вече всички тенис шампионати оферират опция да се сдобиеш с пропуск единствено с един клик онлайн, само че не такава е обстановката на Уимбълдън, където традициите мъчно биват потъпквани. През тази година конкуренцията вкара голям брой нововъведения, само че едно нещо остава непокътнато, а точно фамозните опашки за билети.
Беше 10 часа вечерта и Ричард Хес стоеше в своята дребна палатка и се приготвяше за следващата си нощ в къмпинга на Уимбълдън. 81-годишният мъж признава по какъв начин го хващаме сега, когато надува своя дюшек, до момента в който се почесва по посивялата коса и предлага стол на къмпингуващите в съседство до него. Хес е американски жител, само че е англофил до мозъка на костите си и може да изброи всички монарси в историята на Кралството. Може да се похвали с докторантура по физика от Калифорнийския университет и също по този начин е играел тенис тенис за тима на образователното си заведение, до момента в който Били Джийн Кинг също е била част от колежанските шампионати. Той се реди за билети от 1978-а година насам, а в последните 32 години непроменяемо остава да нощува в преследването на скъпите хартийки.
" Когато бях дете, попитах татко си кой е най-важният тенис шампионат в света и той ми отвърна, че това е Уимбълдън. За пръв път бях тук с моята щерка и гледахме мачовете от първия кръг на Бьорн Борг и Джон Макенроу. Онзи ден пък имах опция за пръв път да следя Алкарас. Времето тече доста бързо. Истината е, че не се завръщам единствено поради играта. Важни са културата и хората към мен.
Връзките на това място са толкоз мощни, че Ричар и неговата брачна половинка към този момент имат покана за сватбата на 42-годишната Луси Никсън, въпреки че я познават единствено от няколко дни. Самата Луси споделя по какъв начин британците към момента са луди по традициите и тя е щастлива, че опашките на Уимбълдън са още живи, откакто други обичаи отпаднаха през този сезон.
" Лудост е в 21-ви век да закупуваш билети по този метод. Мислех си, че цялото това нещо няма да оцелее след появяването на ковид, само че магията към момента е жива и можем да се събираме тук с всички останали тенис почитатели. Пътувала съм по доста шампионати из Европа, за които съм закупувала билети единствено с едно натискане на бутона. На Уимбълдън би трябвало да се трудиш за мястото си на корта, което прави нещата доста по-специални. Тук най-големите последователи на играта се борим за 1500 места, до момента в който постоянно другите съревнования биват изкупувани от фенове, които нямат показва какво вършат там.
Друг метод за спечелването на пропуски е обичайна английска лотария, от която още 2 хиляди щастливци могат да посетят събитието всеки ден. " Ол Инглънд Клъб " бива посещаван от към 42 хиляди фенове всеки ден, като постоянно има резервирани по 500 билета на четирите основни корта за хората от опашката. В самия комплекс също по този начин съществува опция да се наредиш на нова опашка, от която можеш да се сдобиеш с върнат билет за главните кортове, както и с общ пропуск за страничните арени.
Първите сведения за опашките на Уимбълдън датират от 1928-а, когато в 5 сутринта са видяни почитатели, които към този момент са заели местата си в очакване да посетят комплекса. Къмпингуването става по-популярно през 70-те години, откакто в спорта се появяват звезди от ранга на Бьорн Борг и Джон Макенроу. " Уимбълдън парк " пък е дом на тенис запалянковците през последните 14 години. Мястото се намира на към 20 минути пешком от самите кортове и всеки последовател на тениса получава подобаващ номер за опашката и лично място, на което да разположи личната си палатка. Охранителите вършат инспекции през няколко часа и имат цялостното право да те изхвърлят от къмпинга, в случай че се опиташ да отсъстваш за по-дълъг интервал от време или се откри по какъв начин си нощувал отвън избраната зона.
Определено една от най-интересните истории през 2022-ра е тази на Брент Фам. Мъжът е първият човек, който се домогва до номер в тазгодишното издание на шампионата. Фам идва четири дни преди шампионата в Лондон и спи в поле, което се намира наоколо до комплекса през идващите 48 часа, до момента в който дочака формалното начало на реденето за билети, чийто старт е даден в неделя следобяд. Брент признава, че неговият татко е бил голям почитател на Уимбълдън, единствено че неотдавна се е споминал и за него е значимо да извърши фантазията му, посещавайки събитието. Британецът носи със себе си фотография на своя баща, с цел да бъде най-малко духът му на централния корт.
Обикновено е невероятно хората от опашката да се снабдяват всеки ден с места за централния корт, само че тази година ползата е двойно по-слаб. Това значително се дължи на пандемията от ковид, но постоянните къмпингуващи регистрират и различен фактор. Ричард Хес не е не запомнил по какъв начин до неотдавна е имало хора, които са подготвени да спят по близо една седмица в парка, с цел да се насладят на изявите на Роджър Федерер. Самият Хес е прекарал 200 нощи, редейки се на опашката и тази година възнамерява да ги усили с още 10. Ричард си е дал заричане, че ще спре на 80-годишна възраст, само че наподобява, пристрастеността му към тениса е прекомерно мощна и той няма да може да съблюдава това си заричане, а тези истории образно ни демонстрират вълшебството на най-старата тенис конкуренция в света и нейните обичаи.
Източник: New York Times
Беше 10 часа вечерта и Ричард Хес стоеше в своята дребна палатка и се приготвяше за следващата си нощ в къмпинга на Уимбълдън. 81-годишният мъж признава по какъв начин го хващаме сега, когато надува своя дюшек, до момента в който се почесва по посивялата коса и предлага стол на къмпингуващите в съседство до него. Хес е американски жител, само че е англофил до мозъка на костите си и може да изброи всички монарси в историята на Кралството. Може да се похвали с докторантура по физика от Калифорнийския университет и също по този начин е играел тенис тенис за тима на образователното си заведение, до момента в който Били Джийн Кинг също е била част от колежанските шампионати. Той се реди за билети от 1978-а година насам, а в последните 32 години непроменяемо остава да нощува в преследването на скъпите хартийки.
" Когато бях дете, попитах татко си кой е най-важният тенис шампионат в света и той ми отвърна, че това е Уимбълдън. За пръв път бях тук с моята щерка и гледахме мачовете от първия кръг на Бьорн Борг и Джон Макенроу. Онзи ден пък имах опция за пръв път да следя Алкарас. Времето тече доста бързо. Истината е, че не се завръщам единствено поради играта. Важни са културата и хората към мен.
Връзките на това място са толкоз мощни, че Ричар и неговата брачна половинка към този момент имат покана за сватбата на 42-годишната Луси Никсън, въпреки че я познават единствено от няколко дни. Самата Луси споделя по какъв начин британците към момента са луди по традициите и тя е щастлива, че опашките на Уимбълдън са още живи, откакто други обичаи отпаднаха през този сезон.
" Лудост е в 21-ви век да закупуваш билети по този метод. Мислех си, че цялото това нещо няма да оцелее след появяването на ковид, само че магията към момента е жива и можем да се събираме тук с всички останали тенис почитатели. Пътувала съм по доста шампионати из Европа, за които съм закупувала билети единствено с едно натискане на бутона. На Уимбълдън би трябвало да се трудиш за мястото си на корта, което прави нещата доста по-специални. Тук най-големите последователи на играта се борим за 1500 места, до момента в който постоянно другите съревнования биват изкупувани от фенове, които нямат показва какво вършат там.
Друг метод за спечелването на пропуски е обичайна английска лотария, от която още 2 хиляди щастливци могат да посетят събитието всеки ден. " Ол Инглънд Клъб " бива посещаван от към 42 хиляди фенове всеки ден, като постоянно има резервирани по 500 билета на четирите основни корта за хората от опашката. В самия комплекс също по този начин съществува опция да се наредиш на нова опашка, от която можеш да се сдобиеш с върнат билет за главните кортове, както и с общ пропуск за страничните арени.
Първите сведения за опашките на Уимбълдън датират от 1928-а, когато в 5 сутринта са видяни почитатели, които към този момент са заели местата си в очакване да посетят комплекса. Къмпингуването става по-популярно през 70-те години, откакто в спорта се появяват звезди от ранга на Бьорн Борг и Джон Макенроу. " Уимбълдън парк " пък е дом на тенис запалянковците през последните 14 години. Мястото се намира на към 20 минути пешком от самите кортове и всеки последовател на тениса получава подобаващ номер за опашката и лично място, на което да разположи личната си палатка. Охранителите вършат инспекции през няколко часа и имат цялостното право да те изхвърлят от къмпинга, в случай че се опиташ да отсъстваш за по-дълъг интервал от време или се откри по какъв начин си нощувал отвън избраната зона.
Определено една от най-интересните истории през 2022-ра е тази на Брент Фам. Мъжът е първият човек, който се домогва до номер в тазгодишното издание на шампионата. Фам идва четири дни преди шампионата в Лондон и спи в поле, което се намира наоколо до комплекса през идващите 48 часа, до момента в който дочака формалното начало на реденето за билети, чийто старт е даден в неделя следобяд. Брент признава, че неговият татко е бил голям почитател на Уимбълдън, единствено че неотдавна се е споминал и за него е значимо да извърши фантазията му, посещавайки събитието. Британецът носи със себе си фотография на своя баща, с цел да бъде най-малко духът му на централния корт.
Обикновено е невероятно хората от опашката да се снабдяват всеки ден с места за централния корт, само че тази година ползата е двойно по-слаб. Това значително се дължи на пандемията от ковид, но постоянните къмпингуващи регистрират и различен фактор. Ричард Хес не е не запомнил по какъв начин до неотдавна е имало хора, които са подготвени да спят по близо една седмица в парка, с цел да се насладят на изявите на Роджър Федерер. Самият Хес е прекарал 200 нощи, редейки се на опашката и тази година възнамерява да ги усили с още 10. Ричард си е дал заричане, че ще спре на 80-годишна възраст, само че наподобява, пристрастеността му към тениса е прекомерно мощна и той няма да може да съблюдава това си заричане, а тези истории образно ни демонстрират вълшебството на най-старата тенис конкуренция в света и нейните обичаи.
Източник: New York Times
Източник: tennis.bg
КОМЕНТАРИ