Лоренцо Музети: за тениса, семейството и малките крачки към голямата цел
Лоренцо Музети пази положителни мемоари от Мелбърн. През 2019 година той завоюва купата на Australian Open за юноши и се изкачи до №1 в ранглистата на ITF. Седем години по-късно роденият в Карара състезател се завърна в Австралия, където записа първо присъединяване на Големия шлем в качеството си на тенисист от Топ 5.
„ Спомням си Мелбърн с положително. Това е град с доста сила – нещо, което ясно се вижда, когато погледнете почитателите на Australian Open. Хората в Мелбърн изпитват голяма пристрастеност освен към тениса, а и към спорта като цяло. Това доста ми харесва “ – сподели бронзовият медалист от Олимпийските игри в Париж в изявление за Eqsuire Australia.
За Музети актуалното Открито състезание на Австралия е голяма опция. Освен, че може да сбъдне фантазията си за купа от Големия шлем, италианецът би могъл да се изкачи до трето място в ранглистата при положение, че стигне до заключителните етапи в Мелбърн.
„ Опитвам се да не обръщам внимание на ранглистата. Понякога обаче е много мъчно поради интернет и обществените мрежи. Не бях наясно, че имам късмет за третото място. Това ще ми даде спомагателна мотивация, само че сигурно няма да съм захласнат от тази мисъл. Напрежението върху професионалните тенисисти така и така е задоволително огромно поради непрестанното гонене на мощни резултати “.
Музети се върна и към зараждането на детската си пристрастеност към спорта. В момента тенисът е измежду най-популярните спортове в Италия, само че не постоянно е било по този начин. Футболът по традиция е първата спортна обич на всеки мъж на Апенините, само че дребният Лоре е бил изключение. Той наследява обичта към тениса от своя татко Франческо.
„ Италия завоюва Световното състезание по футбол през 2006 година, само че, изненадващо или не, точно това бе годината, когато хванах ракета за пръв път. Баща ми беше индивидът, който ме възпламени по тениса. Той ми купи ракета, когато бях на 4 години и започнах да играя с него. С всяка последваща година се посвещавах все по-сериозно на тениса и ето ме тук “.
Бекхендът с една ръка става все по-рядко събитие в тениса, само че за Музети това постоянно е бил най-естествения метод на игра. „ Винаги съм усещал бекхенда с една ръка като нещо изцяло естествено и доброволно в играта ми. Сега от ден на ден тенисисти употребяват бекхенд с две ръце поради силата и скоростта на играта, само че ми харесва да съм друг. Хубаво е, че съм измежду дребното, които пазят тази традиция жива “.
Той обаче явно ще е последният ѝ страж в своето семейство. Световният №5 за следващ път съобщи, че не би насърчил своите деца да играят по този метод. „ Бекхендът с една ръка е по-красив, само че по-неефективен от тактическа позиция. Може да наподобява по-добре, само че в случай че искаш да играеш по-функционално и да побеждаваш, двете ръце са по-добрият вид “.
С достигането си до Топ 5 Музети се трансформира в третия най-високо ранкиран италианец в историята. Полуфиналистът от Ролан Гарос разкри кой е бил неговият кумир като дете. „ Фабио Фонини беше водачът на предходното италианско потомство. Той въодушеви доста деца, в това число и мен. Имах шанса да играя паралелно с него в последните години от кариерата му. С Фабио станахме положителни другари и съм получил голям брой скъпи препоръки от него “.
Последните години бяха доста сполучливи за Музети и в персонален проект. В края на 2025 година приятелката му роди второто им дете – нещо, което прави дългите отсъствия от вкъщи още по-тежки.
„ Фактът, че приятелката ми и децата ми са вкъщи не прави нещата толкоз лесни, колкото може би наподобяват. Когато съм надалеч от вкъщи тримата ми липсват непрекъснато и има моменти, когато ми е доста тежко. Професионалният тенис е нечовечен в това отношение, само че когато имаш поддръжката на фамилията си, нещата постоянно са по-лесни. Те знаят, че естеството на работата ми е такова и че има интервали, в които не съм у дома в продължение на два месеца. Понякога е доста мъчно, само че в случай че искаш да си измежду най-хубавите, това е една от жертвите, на които би трябвало да си подготвен “.
Година след триумфа при юношите на Australian Open Музети заигра професионално при мъжете. На Мастърса в Рим през 2020 година – едвам второто му присъединяване на равнище ATP – той победи трикратния първенец от Големия шлем Стан Вавринка. На идващия сезон Музети стигна до осминафинал на Ролан Гарос, където бе на път да отстрани Новак Джокович, само че изпусна два сета преднина. През 2022 година пристигна най-голямата му купа досега – тази на ATP 500 шампионата в Хамбург, извоювана след зрелищен край против Карлос Алкарас.
Като всеки представител на своята татковина, Музети обича и модата. Непосредствено след юношеската купа от Australian Open 17-годишният тогава тенисист снима фотосесия за италианското издание на Esquire. „ Това беше първата ми фешън фотосесия. Бях единствено на 17, само че ми хареса. Някъде по това време започнах да се занимавам и с други неща отвън тениса, които с годините започнаха да заемат все по-важно място в живота ми “.
Музети счита, че има своите шансове да стане първенец от Големия шлем макар безпощадната доминация на Яник Синер и Карлос Алкарас през последните години. Неговата съществена цел обаче е друга – непрестанното рационализиране.
„ Като всеки тенисист, аз също бленувам за купа от Големия шлем, само че се пробвам да мисля единствено за идващия мач. Това са дребните стъпки, които ще ме отведат към огромната цел. Това важи с цялостна мощ за шампионатите от Големия шлем. Преди финала има доста други съществени провокации, тъй че не можеш да си позволиш да гледаш прекалено много напред. Основната ми цел е да се развъртвам като състезател. В момента съм единствено на 23 години, тъй че ми следва още много път в това отношение. На този стадий няма детайл в играта ми, който не би могъл да бъде по-добър. Това е главният ми приоритет и през този сезон “.
