Йосиф Сърчаджиев: Театърът е дрога за добро
В джоба си държи листче с пиеси, които мечтае да осъществя
Йосиф Сърчаджиев сложи на сцена като режисьор на пиесата „ Слуга на двама господари “, с която преди 50 години стартира професионалният му път като артист. Тогава той изиграл първата си роля на професионална сцена.
Половин век по-късно, Йосиф Сърчаджиев, който избра режисурата пред актьорството преди 18 години поради тежък инсулт, реши да сложи същия текст в Ловешкия спектакъл. В драматургията за следващ път му оказва помощ брачната половинка му Райна Томова.
Сърчаджиев споделя, че тази пиеса го връща към младостта му и към чувството какъв брой е хубаво това да си млад. Днес в тази роля влиза артистът Явор Костов, който е с доста хубави и точни рефлекси, съгласно Сърчаджиев.
Съпругата му Райна Томова изрази съмнение, че с тази пиеса Йосиф Сърчаджиев приключва пътя си.
Слугите в творчеството на италианския драматург Карло Голдони, са главен облик.
Йосиф Сърчаджиев твърди, че прислужник може да бъде и цар и стопанин и добавя, че въпросът е да имаш дух, който отваря затворените порти.
Райна Томова разкрива, че посланието на тази пиеса е обич и религия, че ще стане положителното. Макар, че поради лъжата, истината от време на време изчезва, тя се връща още веднъж. И това е битката сред положителното и злото, и най-после идва любовта, добавя Сърчаджиев.
Йосо, както го назовават приятелите му, си дава ясна сметка, че към този момент е на 77 години и Господ може да го прибере всеки миг. Още повече, че през 2004 година съумя да надвие гибелта, откакто прекара извънредно тежък инсулт. Възстановяването му лиши години, и то не съумя да се възвърне изцяло, а остана отчасти неподвижен. Говорът му също не се възвърне изцяло. Периодично получава здравословни разстройства и влиза за малко в болница.
Въпреки всичко в джоба на ризата си, бащата на Александра Сърчаджиева пази лист с пиесите, които мечтае да режисира. Разкрива, че общуването с публиката е доста мъчно, защото визиите му за света, за политиката и културата, са доста по-различни.
Категоричен е, че чувството и възприемането на пиеса от днешната аудитория се разграничава спрямо преди 50 години.
Йосиф Сърчаджиев отбелязва, че в света има доста положителни и доста неприятни неща, с които би трябвало да се борим. Вярва обаче, че въпреки всичко положителното ще успее. Категоричен е, че лъжата би трябвало да бъде изгонена от политиката. Подчертава, че не би трябвало да си споделяме, че нищо не зависи от нас, тъй като това изказване не е правилно. Всеки от нас по някакъв метод носи положителното, както несъмнено и злото.
В умозаключение Йосиф Сърчаджиев показва, че работата в театъра е наслада за духа и добавя, че тази специалност е дрога за положително.
Източник: Уикенд
Йосиф Сърчаджиев сложи на сцена като режисьор на пиесата „ Слуга на двама господари “, с която преди 50 години стартира професионалният му път като артист. Тогава той изиграл първата си роля на професионална сцена.
Половин век по-късно, Йосиф Сърчаджиев, който избра режисурата пред актьорството преди 18 години поради тежък инсулт, реши да сложи същия текст в Ловешкия спектакъл. В драматургията за следващ път му оказва помощ брачната половинка му Райна Томова.
Сърчаджиев споделя, че тази пиеса го връща към младостта му и към чувството какъв брой е хубаво това да си млад. Днес в тази роля влиза артистът Явор Костов, който е с доста хубави и точни рефлекси, съгласно Сърчаджиев.
Съпругата му Райна Томова изрази съмнение, че с тази пиеса Йосиф Сърчаджиев приключва пътя си.
Слугите в творчеството на италианския драматург Карло Голдони, са главен облик.
Йосиф Сърчаджиев твърди, че прислужник може да бъде и цар и стопанин и добавя, че въпросът е да имаш дух, който отваря затворените порти.
Райна Томова разкрива, че посланието на тази пиеса е обич и религия, че ще стане положителното. Макар, че поради лъжата, истината от време на време изчезва, тя се връща още веднъж. И това е битката сред положителното и злото, и най-после идва любовта, добавя Сърчаджиев.
Йосо, както го назовават приятелите му, си дава ясна сметка, че към този момент е на 77 години и Господ може да го прибере всеки миг. Още повече, че през 2004 година съумя да надвие гибелта, откакто прекара извънредно тежък инсулт. Възстановяването му лиши години, и то не съумя да се възвърне изцяло, а остана отчасти неподвижен. Говорът му също не се възвърне изцяло. Периодично получава здравословни разстройства и влиза за малко в болница.
Въпреки всичко в джоба на ризата си, бащата на Александра Сърчаджиева пази лист с пиесите, които мечтае да режисира. Разкрива, че общуването с публиката е доста мъчно, защото визиите му за света, за политиката и културата, са доста по-различни.
Категоричен е, че чувството и възприемането на пиеса от днешната аудитория се разграничава спрямо преди 50 години.
Йосиф Сърчаджиев отбелязва, че в света има доста положителни и доста неприятни неща, с които би трябвало да се борим. Вярва обаче, че въпреки всичко положителното ще успее. Категоричен е, че лъжата би трябвало да бъде изгонена от политиката. Подчертава, че не би трябвало да си споделяме, че нищо не зависи от нас, тъй като това изказване не е правилно. Всеки от нас по някакъв метод носи положителното, както несъмнено и злото.
В умозаключение Йосиф Сърчаджиев показва, че работата в театъра е наслада за духа и добавя, че тази специалност е дрога за положително.
Източник: Уикенд
Източник: kliuki.net
КОМЕНТАРИ