Норка
В дивата природа има животно с красива четина и студен манталитет, което някои хора пробват да трансфорат в домакински любим, тъй като е пухкаво и наподобява мъничко и сладко като златка, лалугер, медояд, росомаха и белка. Нарича се норка.
Това симпатично животинче обаче не е куче или котка и няма зад тила си многовековния опит на себеподобните на спокойно общуване с хората. Няма потребност от човешката любов и се усеща напълно добре и без нея. Става въпрос за един тип от фауната, който продължава да носи дивото в себе си в най-голяма степен, макар че някои представители разделят жилище и живот с хора.
Не единствено за бъдещите претенденти за стопани на толкоз необикновен домакински любим, само че и за тези, които желаят да научат освен това за това забавно животно, като се изключи че от неговата четина вършат скъпи шапки и палта, е идната информация.
Класификация и разпространяване на норката
Норката, на латински Mustela lutreola, е тип бозайник от семейство Порови- Mustelidae. Разпространена е на тези континенти, които попадат в Северното полукълбо. Поради това, че се намира на разнообразни места по света, норката бива няколко типа, определяни съгласно географското състояние, като един от тях е заплашен и включен в Червената книга.
Най-общо се разграничават европейска, американска, северна, канадска норка.
Местообитания и метод на живот на норката
По предписание норката може да се откри към водни тела сходно на видрите. Това животно рови, копае дупки за жилището си, само че има вид да употребява и подготвени дупки за жилище, изоставени от други животни.
Жилищата им са просто устроени - съществена част, два изхода и настрана място за тоалетна. Основното пространство бива покрито с трева, листа, пера и мъх. Изходите водят на разнообразни, само че значими за пухкавото животно места - към водата или към гъсталака, или храстите.
Типичното местообитание на норките са места с течаща вода с лек надолнище на брега и блокажи в близост. Обича да се заселва в гъстите шубраци.
Норката е дейна през нощта и води усамотен метод на живот, тогава ловува. Ако ловът обаче се окаже несполучлив, склонна е да наруши привичките си и да ловува и следобяд.
Как наподобява норката?
Норката е доста хитро относително дребно зверче. Отличава се със умелост, мощ и пъргавост. Малко дребни животни имат нейните благоприятни условия. Те се дължат на структурата на тялото на дребния бозайник.
Тялото на норката има форма на чеп, плоска глава и дребни уши. Очите на зверчето са изключително забележителни, наподобяват на искрящи черни мъниста. Има гъста и гладка четина, доста красива, поради което е предмет на бракониерство и изкуствено развъждане на норки във ферми.
Избирайки места за заселване с паднали дървета и стърчащи корени, си обезпечава несъмнено леговище, въпреки че природата е дала на норката и доста благоприятни условия за персонална отбрана. Основното им оръжие са острите им зъби. С тях освен раздира храната си, само че и се пази сполучливо. Лесно може да прехапе дланта на човек, по тази причина е нужно да се пипат с дебели ръкавици.
Снимка: toadienaulls/pixabay.com Описанието на норките варира леко според от вида
Европейска норка
Точно този тип може да бъде открит в Червената книга. Смята се, че застрашителният спад на типа се дължи на конкуренцията на различен по-жизнен тип, американската норка, само че е мъчно да се каже сигурно дали това е същинската причина.
Цветът на скъпата четина на норката е кафяв или червен. Има и напълно черни. Козината на горната и долната уста са бели, което е главната разлика с американската норка, при която бяла е козината единствено на долната уста е бяла. При някои представители светла четина се следи и на гърдите.
Животното тежи сред 1, 2 и 1, 8 кг. Мъжките са дълги от 34 до 45 сантиметра, а женските 35-40 сантиметра. Опашката на дължина е към половината от тази на тялото.
Европейската норка има дребни лапи, а сред пръстите има мембрани. Лесно се гмурка и плува както на повърхността, по този начин и на дъното. Може да задържи дъха си до 3 минути. По време на плуване тялото не се мокри, тъй като в козината се задържа въздух.
Американска норка
Видът е въведен и на Стария континент към средата на предишния век. Тя е най-големият тип от всички.
Животното тежи към 2 кг, а оптималната дължина на тялото му е 54 сантиметра.
Отговаря на описанието на европейският тип и защото той отстъпва, американската норка заема нейната ниша.
Северна норка
Този тип се оказва най-често срещан. Води произхода си от американските норки, които са се аклиматизирали на територията на Европа.
Отличителна линия на типа е издълженото тяло, като женската е към 45 сантиметра, а мъжкият към 55 сантиметра.
Канадска норка
Навиците и държанието на този тип са като на останалите представители на Поровите. Най-често се хранят с риба, от време на време по-голяма на размер от тях самите.
Разликата с другите типове е в козината. Тяхната е като кадифе. Затова е най-скъпата и от нея са вършат най-изисканите дрехи.
Какво яде норката?
Основната хранителна диета на норката е рибната. Това се дължи на непрекъсната наличност на този хранителен запас през цялата година. Когато си избира място за заселване, зверчето търси такива водоеми, които не замръзват, с цел да има непрестанен достъп до ресурсите им.
Ако рибата е недостъпна или отсъства, може да яде мекотели, даже дребни гризачи, включително и катерички. В менюто влизат също змиите, раците, жабите и птиците, включително и домашните, а от време на време и инсекти. Тъй като се катери и по дърветата, унищожава гнездата на птиците и яде дребните или яйцата.
Общото количество храна дневно на норката е към 200 грама. Ако успее да улови повече, складира непотребната в убежището си.
Ако има несполука в лова, храната на норката могат да бъдат гъбите, плодовете, корените или семената. Посещава и сметища, само че мърша яде единствено в краен случай.
Размножаване на норката
Норката е уединен див звяр, само че се събира със себеподобни по време на сезоните за чифтосване. Те са през зимата и напролет. На една женска се падат няколко мъжки, които се бият между тях за нея.
Бременността на женската трае до 75 дни. Като предписание в едно свърталище са от 3 до 7 дребни. Те се раждат слепи, само че отварят очи месец след раждането си.
През първия месец майката кърми дребните, само че на третата седмица от раждането стартират да ядат и твърда храна.
Когато навършат 3 месеца дребните потеглят на лов с майка си, а след 1 месец са към този момент изцяло самостоятелни.
Пубертетът на зверчето настава на 10 месеца. Средната дълготрайност на живота е 10 години.
Потомството на тези животни има доста висок % на оцеляване. Доказано е, че при температури от 10 градуса под нулата, дребните изпадат в нещо като заспалост и под влияние на топлината още веднъж оживяват.
Няколко значими обстоятелството за норката
Животните се отглеждат във ферми от хората в ужасни условия в непосредствена непосредственост, което е доста нездравословно за тях, тъй като те са самотници по природа.
Отглеждането на норки като домашни любимци не се предлага, тъй като те са диви животни, които стават нападателни, в случай че се почувстват застрашени, сходно на вълци, лисици и мечки. Особено нездравословно е да са покрай деца.
Най-страшната болест за норките, изключително на домашно развъждане, е вирусът алеут. Симптомите му са диария, отвод от храна, язви и кръв в устата. Почти всички умират.
