Ван Гог: Като художник аз никога не ще имам някакво значение
В деня, в който се навършват 170 години от рождението на именития художник Винсент ван Гог - 30 март, неговите писма излизат в ново издание на български, заяви издателство " Кръг. Книгата " Завинаги твой, Винсент ", която читателите познават от първокласното й издание от 2020-а, в този момент е отпечатана с меки корици и на по-достъпната цена от 20 лв.. Тя още веднъж съдържа определена преписка на художника до брат му Тео в превода на Никола Георгиев, а корицата е на Милена Вълнарова.
От късия 37-годишен живот на Ван Гог са непокътнати 820 писма, от които 659 са адресирани до по-малкия му брат Тео - негов главен поддръжник и покровител. Това удивително документално завещание наблюдава пътя на нидерландския художник през четири европейски страни: Нидерландия, Англия, Белгия, Франция. То осветлява личността му, която постоянно е била обгърната в легенди и митове. До през днешния ден биографи, учени и лекари се пробват да разгадаят душевността на Винсент и неговата болест, която в последна сметка го довежда до самоубийство. Истината е, че най-достоверният отговор на " загадката Ван Гог " дава самият той в писмата си.
Сборникът хвърля светлина върху неосъществените му религиозни търсения преди да реши да се посвети на изкуството. Сам Ван Гог разказва мъчителните си любовни разочарования, оставили неизцерим отпечатък в ранната му възраст, разбиранията си за дамите и фамилния живот.
Кореспонденцията на художника разкрива и богатия му креативния развой, аскетичния му метод на живот и самобичуването, на което се подлага, когато не е задоволен от работата си. Писмата са печелили голям брой аплодисменти и за своите литературни качества от първото им издаване през 1914 - 1915 година насам. Интересът към тях не стихва и те се разгласяват по целия свят в издания с друг асортимент.
" Завинаги твой, Винсент " съдържа определени текстове от книгата " Писма. Из писмата на художника до брат му Тео " от 1967-а. Сега те са напълно редактирани съгласно последните изследвания на експерти от Музея " Ван Гог " в Амстердам, а хронологията им е доста по-точна. Писмата са съпроводени и от подробни бележки под линия, които осветляват неразбираеми до момента детайлности за хората, с които е обвързвана ориста на художника.
Из " Завинаги твой, Винсент "
Арл, към понеделник, 13 август 1888
Писмо 660
Завинаги твой, Винсент (Ново издание)С код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
Ако на млади години имаме вяра, че с усилена работа ще печелим, колкото ни би трябвало, в този момент това става все по-съмнително. И на Гоген писах в последното си писмо, че в случай че живописвахме като Бугро, бихме могли да се надяваме да спечелим, само че публиката в никакъв случай не ще се промени, а тя харесва единствено загладеното и сладникавото. По-сериозният гений не трябва да разчита на плодовете от работата си. Повечето хора, които имат задоволително разум, с цел да схващат и обичат картините на импресионистите, са и ще си останат прекомерно небогати, с цел да ги купуват. Но би трябвало ли по тази причина Гоген и аз да работим по-малко? Не! Трябва обаче да решим отнапред, че ще се примирим с бедността и самотата в обществото. А като начало дано се установим там, където животът е най-евтин. Толкова по-добре, в случай че пристигна триумфът. Толкова по-добре, в случай че някой ден заживеем по-нашироко.
Най-дълбоко ме развълнува в " Творбата " на Емил Зола обликът на Бонгранд. Тъй правилно е това, което споделя той: " И вие вярвате, нещастници, че щом художникът си е извоювал гений и име, той е намерил несъмнено леговище? Напротив, от тоя час насетне му е неразрешено да сътвори нещо, което да не е напълно. Самото му име го задължава да поставя толкоз повече грижи за работата си, колкото по-редки стават опциите за продажба. При най-малкия симптом на уязвимост върху него се нахвърля цялата хайка от завистници и погазва таман това име и вярата, която променчивата и вероломна аудитория е хранела за момент в него ".
Още по-силни са думите на Карлайл: " Знаете светулките, които в Бразилия светят така мощно, че вечер дамите ги забождат с игли в косите си. Славата е доста хубаво нещо, само че за художника тя е като тоалетната игла за тия инсекти. Искате триумф и искра, а знаете ли в действителност какво сте поискали? ".
Изпитвам смут от триумфа, опасявам се от следпразничното изтрезняване, което ще настъпи след тържеството на импресионистите. Днешните тежки дни ще ни се видят по-късно като " положителното остаряло време ".
Е добре, Гоген и аз би трябвало да предвидим всичко, би трябвало да работим, с цел да имаме покрив над главите си, постелка, с една дума, най-необходимото, с цел да издържим обсадата на неуспеха, която ще продължи през целия ни живот...
Ако имах същите упоритости като него, може би нямаше да се разберем. Но аз не държа нито на триумфа, нито на щастието си, аз държа енергичните старания на импресионистите да не престават и отсега нататък, държа те да имат заслон и насъщния самун. И за мен е закононарушение да имам всичко това, когато със същите пари могат да живеят двама
Бях почнал да подписвам картините си, само че скоро престанах, видя ми се доста неуместно...
---
Арл, петък, 3 май 1889
Писмо 768
Завинаги твой, ВинсентС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
Хубавото ти писмо ме ощастливи доста през днешния ден, добре тогава - потеглям за Сен Реми!
Съвсем неотдавна писах на сестра ни Вилхелмина, че през целия си живот или съвсем през целия си живот съм търсел всичко друго, само че не и попрището на страдалец, за което не съм основан.
Когато се сблъсквам с неприятности или самичък ги предизвиквам, бога ми, тогава се комплицирам. Разбира се, почитам и съм подготвен да се удивлявам от мъчениците, само че би трябвало да знаеш, че в " Бувар и Пекюше " да вземем за пример има чисто и просто нещо друго, което повече приляга на дребните ни съществувания. Както и да е, амбалирам си багажа и евентуално господин Сал ще ме придружи, щом може.
Като художник аз в никакъв случай не ще имам някакво значение, това го усещам напълно ясно. Да предположим, че всичко би се трансформирало - темперамент, образование, условия, - тогава можеше да стане това или това. Но ние сме прекомерно трезви, с цел да се самозаблуждаваме. Понякога скърбя, че не си резервирах просто холандската палитра с нейните сиви тонове, а цапах, без доста да му мисля, пейзажи из Монмартър... Бих желал с удоволствие, като ме опознаят малко в Сен Реми, да се опитам след време да стана болногледач, с цел да мога да работя каквото и да е, да имам някакво занятие - първото, което ми падне подръка.
Бих имал ужасна потребност от баща Панглос, тъй като може да ми се случи, несъмнено, да се влюбя отново. В края на краищата това е положителното или неприятното на алкохола и тютюна - и то е много релативно, - че са антиафродизиаци. Невинаги са за занемаряване, когато човек се занимава с изящни изкуства.
Впрочем таман при едно такова тестване не трябва напълно да забравяме да се майтапим. Твърде доста се багра, че добродетелта и въздържанието биха ме докарали още веднъж до това положение, при което много бързо изгубвам мозъка си, до момента в който този път би трябвало да се опитам да карам с по-малко пристрастености и с по-широко сърце.
Чуй ме - не се прехласвай единствено по импресионистите, в случай че има нещо хубаво другаде, да не го изпускаме. Вярно е, че баграта е във напредък таман с помощта на импресионистите, даже и когато се лутат по кривите пътеки, само че пък Дьолакроа е бил по-съвършен от тях. И демон да го вземе, Миле, у който няма горе-долу никакви багри, какво творчество единствено е основал той!
Лудостта е здравословна заради това, че човек става може би по-толерантен.
Ах, да можеха да се живописват фигури по този начин, както Клод Моне живописва пейзажите! Ето нещо, което все пак следва занапред да се направи, а до тогава от импресионистите ще виждаме в действителност единствено един-единствен Моне...
И в кринолините също имаше нещо хубаво, а и затова положително, само че въпреки всичко за благополучие модата им мина. За някои - не. Така и ние ще запазим вечно известна уязвимост към импресионизма, само че аз усещам, че се връщам от ден на ден и повече към концепциите, които имах, преди да дойда в Париж...
" Последната картина на Ван Гог " от Алисън Ричман (откъс)
От късия 37-годишен живот на Ван Гог са непокътнати 820 писма, от които 659 са адресирани до по-малкия му брат Тео - негов главен поддръжник и покровител. Това удивително документално завещание наблюдава пътя на нидерландския художник през четири европейски страни: Нидерландия, Англия, Белгия, Франция. То осветлява личността му, която постоянно е била обгърната в легенди и митове. До през днешния ден биографи, учени и лекари се пробват да разгадаят душевността на Винсент и неговата болест, която в последна сметка го довежда до самоубийство. Истината е, че най-достоверният отговор на " загадката Ван Гог " дава самият той в писмата си.
Сборникът хвърля светлина върху неосъществените му религиозни търсения преди да реши да се посвети на изкуството. Сам Ван Гог разказва мъчителните си любовни разочарования, оставили неизцерим отпечатък в ранната му възраст, разбиранията си за дамите и фамилния живот.
Кореспонденцията на художника разкрива и богатия му креативния развой, аскетичния му метод на живот и самобичуването, на което се подлага, когато не е задоволен от работата си. Писмата са печелили голям брой аплодисменти и за своите литературни качества от първото им издаване през 1914 - 1915 година насам. Интересът към тях не стихва и те се разгласяват по целия свят в издания с друг асортимент.
" Завинаги твой, Винсент " съдържа определени текстове от книгата " Писма. Из писмата на художника до брат му Тео " от 1967-а. Сега те са напълно редактирани съгласно последните изследвания на експерти от Музея " Ван Гог " в Амстердам, а хронологията им е доста по-точна. Писмата са съпроводени и от подробни бележки под линия, които осветляват неразбираеми до момента детайлности за хората, с които е обвързвана ориста на художника.
Из " Завинаги твой, Винсент "
Арл, към понеделник, 13 август 1888
Писмо 660
Ако на млади години имаме вяра, че с усилена работа ще печелим, колкото ни би трябвало, в този момент това става все по-съмнително. И на Гоген писах в последното си писмо, че в случай че живописвахме като Бугро, бихме могли да се надяваме да спечелим, само че публиката в никакъв случай не ще се промени, а тя харесва единствено загладеното и сладникавото. По-сериозният гений не трябва да разчита на плодовете от работата си. Повечето хора, които имат задоволително разум, с цел да схващат и обичат картините на импресионистите, са и ще си останат прекомерно небогати, с цел да ги купуват. Но би трябвало ли по тази причина Гоген и аз да работим по-малко? Не! Трябва обаче да решим отнапред, че ще се примирим с бедността и самотата в обществото. А като начало дано се установим там, където животът е най-евтин. Толкова по-добре, в случай че пристигна триумфът. Толкова по-добре, в случай че някой ден заживеем по-нашироко.
Най-дълбоко ме развълнува в " Творбата " на Емил Зола обликът на Бонгранд. Тъй правилно е това, което споделя той: " И вие вярвате, нещастници, че щом художникът си е извоювал гений и име, той е намерил несъмнено леговище? Напротив, от тоя час насетне му е неразрешено да сътвори нещо, което да не е напълно. Самото му име го задължава да поставя толкоз повече грижи за работата си, колкото по-редки стават опциите за продажба. При най-малкия симптом на уязвимост върху него се нахвърля цялата хайка от завистници и погазва таман това име и вярата, която променчивата и вероломна аудитория е хранела за момент в него ".
Още по-силни са думите на Карлайл: " Знаете светулките, които в Бразилия светят така мощно, че вечер дамите ги забождат с игли в косите си. Славата е доста хубаво нещо, само че за художника тя е като тоалетната игла за тия инсекти. Искате триумф и искра, а знаете ли в действителност какво сте поискали? ".
Изпитвам смут от триумфа, опасявам се от следпразничното изтрезняване, което ще настъпи след тържеството на импресионистите. Днешните тежки дни ще ни се видят по-късно като " положителното остаряло време ".
Е добре, Гоген и аз би трябвало да предвидим всичко, би трябвало да работим, с цел да имаме покрив над главите си, постелка, с една дума, най-необходимото, с цел да издържим обсадата на неуспеха, която ще продължи през целия ни живот...
Ако имах същите упоритости като него, може би нямаше да се разберем. Но аз не държа нито на триумфа, нито на щастието си, аз държа енергичните старания на импресионистите да не престават и отсега нататък, държа те да имат заслон и насъщния самун. И за мен е закононарушение да имам всичко това, когато със същите пари могат да живеят двама
Бях почнал да подписвам картините си, само че скоро престанах, видя ми се доста неуместно...
---
Арл, петък, 3 май 1889
Писмо 768
Хубавото ти писмо ме ощастливи доста през днешния ден, добре тогава - потеглям за Сен Реми!
Съвсем неотдавна писах на сестра ни Вилхелмина, че през целия си живот или съвсем през целия си живот съм търсел всичко друго, само че не и попрището на страдалец, за което не съм основан.
Когато се сблъсквам с неприятности или самичък ги предизвиквам, бога ми, тогава се комплицирам. Разбира се, почитам и съм подготвен да се удивлявам от мъчениците, само че би трябвало да знаеш, че в " Бувар и Пекюше " да вземем за пример има чисто и просто нещо друго, което повече приляга на дребните ни съществувания. Както и да е, амбалирам си багажа и евентуално господин Сал ще ме придружи, щом може.
Като художник аз в никакъв случай не ще имам някакво значение, това го усещам напълно ясно. Да предположим, че всичко би се трансформирало - темперамент, образование, условия, - тогава можеше да стане това или това. Но ние сме прекомерно трезви, с цел да се самозаблуждаваме. Понякога скърбя, че не си резервирах просто холандската палитра с нейните сиви тонове, а цапах, без доста да му мисля, пейзажи из Монмартър... Бих желал с удоволствие, като ме опознаят малко в Сен Реми, да се опитам след време да стана болногледач, с цел да мога да работя каквото и да е, да имам някакво занятие - първото, което ми падне подръка.
Бих имал ужасна потребност от баща Панглос, тъй като може да ми се случи, несъмнено, да се влюбя отново. В края на краищата това е положителното или неприятното на алкохола и тютюна - и то е много релативно, - че са антиафродизиаци. Невинаги са за занемаряване, когато човек се занимава с изящни изкуства.
Впрочем таман при едно такова тестване не трябва напълно да забравяме да се майтапим. Твърде доста се багра, че добродетелта и въздържанието биха ме докарали още веднъж до това положение, при което много бързо изгубвам мозъка си, до момента в който този път би трябвало да се опитам да карам с по-малко пристрастености и с по-широко сърце.
Чуй ме - не се прехласвай единствено по импресионистите, в случай че има нещо хубаво другаде, да не го изпускаме. Вярно е, че баграта е във напредък таман с помощта на импресионистите, даже и когато се лутат по кривите пътеки, само че пък Дьолакроа е бил по-съвършен от тях. И демон да го вземе, Миле, у който няма горе-долу никакви багри, какво творчество единствено е основал той!
Лудостта е здравословна заради това, че човек става може би по-толерантен.
Ах, да можеха да се живописват фигури по този начин, както Клод Моне живописва пейзажите! Ето нещо, което все пак следва занапред да се направи, а до тогава от импресионистите ще виждаме в действителност единствено един-единствен Моне...
И в кринолините също имаше нещо хубаво, а и затова положително, само че въпреки всичко за благополучие модата им мина. За някои - не. Така и ние ще запазим вечно известна уязвимост към импресионизма, само че аз усещам, че се връщам от ден на ден и повече към концепциите, които имах, преди да дойда в Париж...
" Последната картина на Ван Гог " от Алисън Ричман (откъс) Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ