В деня на мъченическата смърт на Васил Левски си спомняме

В деня на мъченическата гибел на Васил Левски си спомняме една история за това по какъв начин неговият роден дом е бил избавен от Петър Димков, лечителят, само че в битността му на боен.



През 1933 година къщата на Васил Левски в Карлово била запустяла, порутена, дворът ѝ бил тревясал. Кметът и общинските съветници в подбалканското градче решили да я съборят, с цел да мине улица през това място. Решението било взето без възражения. Какъв е казусът да бутнем къщата на Апостола?



За шанс по това време в Карлово дошъл първият български кинорежисьор Васил Гендов, режисьорът на първия български филм „ Българан е галант “. Дошъл да снима филм за Левски. „ Побързай с кино лентата “, споделили му локалните хора. „ Щото тая къща скоро няма да я има “.

Гендов буен, отишъл в кметството, само че там му споделили: „ Това е ситуацията. Решението е взето. Къщата ще се бута “.

Васил Гендов се сетил, че пълководец на 21-ва средногорска тайфа, ситуирана в Карлово, бил полковник Петър Димков (да, същият, лечителят). Достоен български офицер.



Петър Димков като млад офицер през Балканската война

Отишъл Гендов при него и му разказал случая. Когато Димков схванал, че има кметска заповед да бъде съборена къщата на Апостола, изпратил 12 бойци от дружината да охраняват къщата и им наредил, в случай че някой от общината тръгне към къщата, да стрелят на месо.

В идващите месеци полковник Димков провел акция по възобновяване ѝ, събрал пари и материали, изпратил бойци да работят.

Така двама огромни българи – Васил Гендов и Петър Димков избавили къщицата на Апостола, която в този момент е музей.