В деня на Конституцията – 16 април, омбудсманът изпрати резюме

В деня на Конституцията – 16 април, омбудсманът изпрати обобщение на Годишния отчет на институцията (внесен на 31 март т.г. в Народното събрание) до председателката на 45-ото Народното събрание Ива Митева и ръководителите на шестте парламентарни групи – ГЕРБ-СДС, „ ИТН “, „ Българска социалистическа партия за България “, Движение за права и свободи, „ Демократична България “ и „ Изправи се! Мутри вън! “, с цел да ги запознае с проблемите на жителите, обърнали се за помощ към институцията през миналата година.
През 2020 година над 13 500 души са подали тъжби до омбудсмана, а над 60 000 души са получили подпомагане и поддръжка.
В придружителното писмо към резюмето доцент Ковачева обобщава най-важните тематики от жалбите на хората и приканва народните представители да синхронизират дневния си ред с този на жителите.
„ Това са въпроси, които не търпят отсрочване и са във Вашата подготвеност като народни представители “, написа омбудсманът и продължава: „ На първо място, като вземам повод от извършените на 4 април 2021 година избори за народни представители, бих желала да Ви осведомявам за множество жалби, които институцията на омбудсмана получи от български жители, както във връзка с ограничаване на изборните им права, по този начин и във връзка с унизителното отнасяне на членовете на СИК в процеса на предаване на изборните бумаги.  Жалбите на жителите демонстрират, че е наложително да се положат старания за смяна на наредбите в, които да подсигуряват в оптималната степен упражняването на главните права и свободи на жителите в границите на изборния развой, а точно: правото на всички лица, които са карантинирани заради COVID-19, да упражнят правото си на глас, в това число лицата, карантинирани на друг от сегашния си и непрекъснат адрес; правото на лица, които заради служебните си отговорности в изборния ден са командировани на друго обитаемо място, различно от непрекъснатия им адрес, да упражнят правото си на глас; предвиждане на опция за откриване на задоволителен брой секции за гласоподаване на българските жители зад граница в страни, извън Европейски Съюз, и обезпечаване на опция на всички български жители пред изборната секция в чужбина да упражнят правото си на глас; служебна инспекция на решението на ТЕЛК при декларирано предпочитание за гласоподаване с преносима изборна кутия; законов и учредителен ред, при който за всички жители в качеството им на членове на СИК да бъдат обезпечени идентични условия на работа и присъединяване в процеса на предаване на изборните бумаги “, акцентира доцент Ковачева.
На последващо място тя показва и острия проблем с домашното принуждение и напомня, че неведнъж го е поставяла на публичното внимание, само че той към момента не е намерил своето дейно законодателно решение. 
„ За последните 12 месеца от началото на пандемията от COVID-19, по данни на гражданския мониторинг, убитите в близка партньорска връзка дами са 27, като две от жертвите са от последните 10 дни. Според данни на Министерство на вътрешните работи, през 2020 г. българските съдилища са издали 3057 ограничаващи заповеди, като 349 са за принуждение, упражнено по отношение на мъже и 898 за принуждение, упражнено по отношение на деца. Тези тревожни данни демонстрират, че всеки човек може да стане жертва на принуждение, без значение от неговия пол, стопански статус, обучение и публично състояние и тъкмо затова измененията в нормативната уредба засягат необятна група от хора “, написа омбудсманът и добавя, че законодателните мерки са наложителни, с цел да се противодейства на задълбочаващия се проблем. 
„ Въпреки че през 2020 година Министерството на правораздаването създаде план на ЗИД на Закона за отбрана от домашно принуждение, той не беше импортиран за разглеждане в 44-ото НС. В този законопроект са включени и съответни оферти на омбудсмана. Настоявам за отпадане на систематичния темперамент на домашното принуждение в Наказателния кодекс и за законодателни мерки, които да предоставят ефективни благоприятни условия за отбрана на жертвите и превенция на насилието “, безапелационна е Диана Ковачева. 
Тя обръща внимание и върху нуждата от създаване на съвременна система за детско правораздаване. Реформата на детското правораздаване в България продължава да е в начален стадий. Все още не са основани съответни корекционно-възпитателни услуги, съобразени с интернационалните стандарти за отбрана правата и ползите на детето. Необходимо е да се направи цялостна оценка на потребността от действие на профилирани правосъдни сформира за деца, както и да бъде отменен Законът за битка против противообществените прояви на малолетните и малолетните, настоящ от 1958 година и да бъде приет Закон за отклонение от наказателно произвеждане и налагане на възпитателни ограничения на малолетни лица.
„ Недопустимо е в 21 век, детството на не дребен брой деца към момента да минава зад решетки, освен това за провинения, за които възрастните не носят наказателна отговорност “, е позицията на омбудсмана.
Омбудсманът към КЕВР: Цените за вода да отговорят на качеството на услугата
 „ Цените, които жителите заплащат за вода, да подхождат на качеството на предоставяната услуга. “ Това изиска омбу...
На последващо място Ковачева отбелязва, че Докладът на Омбудсмана за 2020 г. показва, че най-голям дял от всички получени тъжби в институцията са свързани с нарушени потребителски права. Сред тях най-многобройни са жалбите за лошо качество на ВиК услугите в страната. Стотици консуматори са лишени от достъп до вода – част от правото на съответен витален стандарт, категорично прието от Общото заседание на Организацията на обединените народи (ООН) и от Съвета на Организация на обединените нации по правата на индивида. Освен това, жителите в редица обитаеми места заплащат високи сметки за питейна вода, въпреки неприятното й качество и не разполагат с механизъм, по който да бъдат обезщетени за това нарушаване. 
„ Затова е изключително значимо да се обмисли приемане на концептуално нов Закон за водоснабдяването и канализацията (ВиК), който да пази правата и интересите на потребителите “, е рекомендацията на омбудсмана.
„ Не на последно място, държа да обърна внимание и на проблем, чието решение не търпи отсрочване, и който е обвързван с жалбите на жителите от непозволените дейности на колекторските фирми и компаниите за бързи заеми. Нееднократно категорично съм заявявала позиция, че материята, обвързвана с колекторските компании и компаниите, предоставящи на жителите така наречен бързи заеми, следва да бъде обект на цялостна законова регламентация, обхващаща дейността по извънсъдебно събиране на отговорности и правилата за прехвърлянето им, както и на засилен контрол с цел недопускане на нарушавания и гарантиране правата на жителите.
Наред с това, в изискванията на продължаваща изключителна епидемиологична обстановка, която е обвързвана и със загуба на доходи от трудова активност, все още остава неуреден цялостният проблем с така наречен „ безконечен дебитор “. С оглед на тревожната наклонност за увеличение на случаите на физически лица, изпаднали в трайно положение на неспособност да изплащат отговорностите си, институцията на омбудсмана поредно е изразявала поддръжка за приемането на Закон за несъстоятелността на физическите лица (закон за така наречен „ персонален банкрут “). В тази връзка бих желала да напомня, че България е единствената европейска страна, която няма подобен признат и настоящ закон, а в това време е на челните места в класацията на неприятните заеми в Европа.
Накрая, само че не на последно място, употребявам случая да обърна внимание на обстоятелството, че значима част от правото на отбрана на българските жители е опцията да се извърнат директно към Конституционния съд. Като омбудсман и бранител на правата на българските жители нееднократно съм поставяла тематиката за въвеждането на самостоятелна конституционна тъжба и се надявам тя да стане факт в най-скоро време “, приключва омбудсманът Диана Ковачева.