Не спори с ламята
В Деня на храбростта, Гергьовден, си спомняме за описа " Не спори с ламята " на Йордан Радичков, с добра доза българска самоирония в легендата за тримата братя и ламята.
Една нощ из селището се разнесоха трясъци, съпроводени с крясъци “Стой! ”, “Дръж! ” и други заканителни възгласи.
После по улицата се зададе ламята, яхната от трима братя. Те бяха чевръсти момчета, изключително пъргави, и хванали ламята незабавно щом тя отмъкнала ябълката им.
- Дай ябълката, ламьо! – викаше яростно първият брат.
- Няма да я дам! – споделяше му ламята.
- Море, ще я дадеш ти! – споделяше вторият брат.
- Няма да я дам! – държеше ламята на своето.
- Ще я дадеш и хоро ще играеш! – заканваше се третият брат.
Но ламята си знаеше своето:
- Няма да я дам!
Тримата братя минаха с ламята през селото, излязоха в полето и се изгубиха.
Няколко дни наред чувахме, че стигнали чак до планините, само че ламята все не желала да даде ябълката. Някои споделяха, че братята ще съумеят да си вземат ябълката, а други твърдяха, че няма да съумеят, тъй като къде се е чуло и видяло ламя да даде ябълката.
Но това бяха единствено догатки. И ламя, и братя изчезнаха, мина лятото, пристигна есента, почнаха да падат дебели слани, заваля сняг. Тъкмо заваля сняг и в селото още веднъж се появиха тримата братя с ламята.
- Ще дадеш ти ябълката, ламьо! – викаше първият брат.
- Няма да я дам! – споделяше му ламята.
- Ще я дадеш ти, ще я дадеш – споделяше вторият брат.
- Няма да я дам! – държеше ламята на своето.
- Ще я дадеш и хоро ще играеш! – заканваше се третият брат.
Но ламята си знаеше своето:
- Няма да я дам!
Попитах момчетата: “Как е момчета, мъчно ли се спори с ламята? ”, а най-големият брат сподели:
- Мани, мани! Остави, че сума думи издумахме, ами заваля сняг и ни измръзнаха ушите.
- Измръзнаха ни – потвърдиха другите братя.
- Да ви измръзнат! – сподели ламята.
- Ти не се заяждай, ами дай ябълката! – сподели огромният брат.
- Няма да я дам! – сподели ламята.
Братята обаче не се отхвърлиха от своето, вързаха ламята пред къщата си и постоянно щом някой от тях минеше край нея, я питаше няма ли да даде ябълката и ламята споделяше, че няма да я даде.
По-късно те престанаха да си приказват с ламята, ами единствено се спираха пред нея, поглеждаха я въпросително в очите, а тя споделяше:
- Тц!
Една нощ из селището се разнесоха трясъци, съпроводени с крясъци “Стой! ”, “Дръж! ” и други заканителни възгласи.
После по улицата се зададе ламята, яхната от трима братя. Те бяха чевръсти момчета, изключително пъргави, и хванали ламята незабавно щом тя отмъкнала ябълката им.
- Дай ябълката, ламьо! – викаше яростно първият брат.
- Няма да я дам! – споделяше му ламята.
- Море, ще я дадеш ти! – споделяше вторият брат.
- Няма да я дам! – държеше ламята на своето.
- Ще я дадеш и хоро ще играеш! – заканваше се третият брат.
Но ламята си знаеше своето:
- Няма да я дам!
Тримата братя минаха с ламята през селото, излязоха в полето и се изгубиха.
Няколко дни наред чувахме, че стигнали чак до планините, само че ламята все не желала да даде ябълката. Някои споделяха, че братята ще съумеят да си вземат ябълката, а други твърдяха, че няма да съумеят, тъй като къде се е чуло и видяло ламя да даде ябълката.
Но това бяха единствено догатки. И ламя, и братя изчезнаха, мина лятото, пристигна есента, почнаха да падат дебели слани, заваля сняг. Тъкмо заваля сняг и в селото още веднъж се появиха тримата братя с ламята.
- Ще дадеш ти ябълката, ламьо! – викаше първият брат.
- Няма да я дам! – споделяше му ламята.
- Ще я дадеш ти, ще я дадеш – споделяше вторият брат.
- Няма да я дам! – държеше ламята на своето.
- Ще я дадеш и хоро ще играеш! – заканваше се третият брат.
Но ламята си знаеше своето:
- Няма да я дам!
Попитах момчетата: “Как е момчета, мъчно ли се спори с ламята? ”, а най-големият брат сподели:
- Мани, мани! Остави, че сума думи издумахме, ами заваля сняг и ни измръзнаха ушите.
- Измръзнаха ни – потвърдиха другите братя.
- Да ви измръзнат! – сподели ламята.
- Ти не се заяждай, ами дай ябълката! – сподели огромният брат.
- Няма да я дам! – сподели ламята.
Братята обаче не се отхвърлиха от своето, вързаха ламята пред къщата си и постоянно щом някой от тях минеше край нея, я питаше няма ли да даде ябълката и ламята споделяше, че няма да я даде.
По-късно те престанаха да си приказват с ламята, ами единствено се спираха пред нея, поглеждаха я въпросително в очите, а тя споделяше:
- Тц!
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ