Джон Алън е журналистът, когото всички кардинали познават по име.

Джон Алън е журналистът, който всички кардинали познават по име. Един от най-влиятелните ватиканисти на нашето време.

Той е индивидът, който позна кой ще е идващият папа след гибелта на Франциск.

Когато американските малките екрани като CNN и CBS имат потребност от коментатор от папската страна, те набират телефона на Джон Алън - създателя на католическата медия Crux.

На 22 януари Алън загуби борбата с рак на стомаха, която водеше от четири години.



Роден в Канзас през 1965 година, Алън приключва философия и теология, след което няколко години преподава публицистика в гимназия в Лос Анджелис.

През 2000 година той се реалокира в Рим и в продължение на 17 години е сътрудник на огромния американски католически уебсайт National Catholic Reporter.

През 2014 година той основава уеб страницата Crux ( " кръст " на латински) под шапката на един от най-големите американски вестници Boston Globe. Две години по-късно медията приключва финансирането, само че Алън стартира още веднъж новинарския уебсайт за Ватикана като собствен. Става негов президент и основен редактор.

В Crux той среща и бъдещата си брачна половинка Елиз Ан Алън, която става ръководещ редактор на изданието.

Автор е на девет книги за Ватикана и църквата.

Редакционните срещи се вършат най-добре в ресторанта на Артуро

Интересен епизод от живота на ватиканиста споделя негов млад сътрудник публицист - Кристофър Уайт.

Когато той идва в Рим от Ню Йорк, Джон Алън му споделя да пристигна в ресторанта „ Артуро “ напряко от летището.

Появява се проблем - притежателят на заведението Бернардо не работи в деня на срещата. Алън обаче го убеждава да отвори, като му споделя, че сътрудника ще пристигна чак от Щатите поради неговия ресторант.

В реалност Бернардо е отворил единствено за редакцията на Crux. В началото Джон се усеща обезпокоен и споделя на сътрудниците да поръчат колкото може повече от менюто, с цел да не се окаже на вятъра идването на личния състав.

Журналистите остават там с часове и беседват над ястия и хубаво италианско вино. Когато Джон Алън отива да уреди сметката, притежателят на заведението Бернардо споделя, че няма нищо за заплащане.

Удоволствието да посрещне един от най-лоялните си клиенти е напълно негово.



За Джон Алън през днешния ден скърбят доста епископи и изтъкнати свещеници в Католическата черква, управлението на Ватиканското ведомство по връзките и доста други.

Алън в никакъв случай не е считал, че публицистиката е победа на причини или угаждане на публиката.

Става въпрос за честност: към обстоятелствата, към източниците, към подтекста и най-после към читателите.

Десетилетия наред той устоява на изкушението да обърне разбора в адвокатстване, като държи да изясни какво мисли всяка от страните и какви са причините ѝ.

Мнозина не схващат този метод. Но никой не се съмнява, че това, което написа в Crux, е истина, усърдно и почтено потърсена информация.

Джон Алън обича Католическата черква, без да й икономисва рецензиите.

Неговите портрети на кардинали по време на конклава бяха главен източник на информация за всички медии, които отразяваха избора на нов папа.

Съпругата му Елиз Ан Алън разгласява покъртителен спомен в Crux.



Тя благодари на приятелите, които са били до тях по време на сложната битка с заболяването и които са им давали както вяра, по този начин и " немалки количества шоколад и вино ".

Най-голямото завещание на Джон не е неговата именита кариера или следата, която ще остави върху усещането за Католическата черква по света, споделя тя.

" Най-големият подарък на Джон беше огромното му и обилно сърце ", написа Елиз.

Семейството научава, че " вярата не е просто незадълбочено благопожелание всичко да се оправи " - тя е вероятност, с която се живее по желание. Надеждата съзрява, колкото повече я възприемаш.

Елиз Ан Алън гледа с вяра към бъдещето, което въпреки и мъчително, ще бъде ярко - какъвто бе животът на Джон Алън.