Домът на Ботев не е затварял врати от обявяването му за музей преди 75 години
В Деня на Ботев и на починалите за свободата на България ви водим в неговият дом в Калофер, трансформирал се в музей преди 75 години. Историята на къщата е забавна, а тя е част от музеен комплекс, разгласен за монумент на културата, описа пред Радио България шефът на музея Ася Николова. Проучвания на живописеца проф. Харалампи Тачев откриват, че къщите, в които е живяло фамилията на Ботев са две, добавя тя:
Христо Ботев се ражда в постройката на остарялото учебно заведение, което се намирало към църквата „ Света Богородица “. Членовете на комитета по възобновяване на къщата на Ботевото семейство преценят, че мястото там е неуместно за построяването на музей. Затова вземат решение да се възвърне къщата, в която той е живял най-дълго и я е наричал собствен дом. Това е наследствена къща на майката на революционера Иванка Стайкова Дрянкова. Официалното ѝ разкриване като музей е на 2 юни 1944 година и оттогава до в този момент тя не е затваряла вратите си. За страдание доста малко са останалите от фамилията движимости. В къщата са експонирани чекръкът, на който баба Иванка е прела и една шевна машина, която ѝ е подарена.
На нея тя е шиела „ на непознатите хора “, с цел да устоя фамилията си поради болестта на брачна половинка си и ранното ѝ овдовяване. Днес, благодарение на етнографски материали, е пресъздадена фамилната среда, в която е израснал Ботев.
На 2 юни 1926 година, когато в Калофер е маркирана 50-ата годишнина от гибелта на поета-революционер, е открита така наречен „ Ботева градина “. Тя е основана в дворното място, харизано на жителите на града за безконечни времена от брата на Христо Ботев, ген. Кирил Ботев. Желанието на генерала било да се оформи хубав парк, в който да се издигне монумент на неговия брат. Тогава е сложена и първата плоча, отвън настоящия мемориален комплекс, на която са написани датата на раждането и гибелта на поета (6 януари 1848 г.-2 юни 1876 г.). По този метод се слага начало на построяването на музейния комплекс.
Свободолюбивият дух, пламенното отстояване на правдата и жертвоготовността бележат живота освен на Христо Ботев, само че и на неговия брат. Генерал Кирил Ботев е участник в три войни – Сръбско-българската и двете Балкански войни и целият му живот, преди и след Освобождението на България, е отдаден на идеята да брани жанр и татковина.
Учи в Калофер, учителства известно време в село Голямо Белово – споделя Ася Николова. В интервала, в който дружно с другия брат на Ботев – Стефан и баба Иванка емигрират в Румъния, Кирил Ботев също учителства. Той взе участие и в четата на Христо Ботев. Преди сражението при Милин камък Кирил Ботев се изгубва дружно с още двама четници и това го избавя, с цел да не се включи в борбата, в която умира поетът. След това прави опит да се върне в Румъния, само че е хванат и наказан. Тъй като по това време е невръстен, присъдата му е 15 години непоколебим тъмничен затвор. След Освобождението Кирил се записва във военното учебно заведение и се посвещава на военната кариера.
Личности като Христо Ботев и неговият брат, ген. Кирил Ботев, са въодушевяващ образец за младежите през днешния ден. И въпреки постоянно да възприемаме свободата за даденост, е добре да си даваме сметка за нейната стойност и жертвите, направени от нашите предшественици. Свободата дава благоприятни условия, само че и доста задължава – споделя Ася Николова. – Всеки от нас би трябвало деликатно да реши до каква степен се простира свободата и от кое място стартира свободията, която Ботев по никакъв начин не е обичал. Ако по-често препрочитаме това, което ни е завещал в своята журналистика и писма, там ще открием нашето съвремие.
Снимка: muzeibotev.com
Христо Ботев се ражда в постройката на остарялото учебно заведение, което се намирало към църквата „ Света Богородица “. Членовете на комитета по възобновяване на къщата на Ботевото семейство преценят, че мястото там е неуместно за построяването на музей. Затова вземат решение да се възвърне къщата, в която той е живял най-дълго и я е наричал собствен дом. Това е наследствена къща на майката на революционера Иванка Стайкова Дрянкова. Официалното ѝ разкриване като музей е на 2 юни 1944 година и оттогава до в този момент тя не е затваряла вратите си. За страдание доста малко са останалите от фамилията движимости. В къщата са експонирани чекръкът, на който баба Иванка е прела и една шевна машина, която ѝ е подарена.
На нея тя е шиела „ на непознатите хора “, с цел да устоя фамилията си поради болестта на брачна половинка си и ранното ѝ овдовяване. Днес, благодарение на етнографски материали, е пресъздадена фамилната среда, в която е израснал Ботев.
На 2 юни 1926 година, когато в Калофер е маркирана 50-ата годишнина от гибелта на поета-революционер, е открита така наречен „ Ботева градина “. Тя е основана в дворното място, харизано на жителите на града за безконечни времена от брата на Христо Ботев, ген. Кирил Ботев. Желанието на генерала било да се оформи хубав парк, в който да се издигне монумент на неговия брат. Тогава е сложена и първата плоча, отвън настоящия мемориален комплекс, на която са написани датата на раждането и гибелта на поета (6 януари 1848 г.-2 юни 1876 г.). По този метод се слага начало на построяването на музейния комплекс.
Свободолюбивият дух, пламенното отстояване на правдата и жертвоготовността бележат живота освен на Христо Ботев, само че и на неговия брат. Генерал Кирил Ботев е участник в три войни – Сръбско-българската и двете Балкански войни и целият му живот, преди и след Освобождението на България, е отдаден на идеята да брани жанр и татковина.
Учи в Калофер, учителства известно време в село Голямо Белово – споделя Ася Николова. В интервала, в който дружно с другия брат на Ботев – Стефан и баба Иванка емигрират в Румъния, Кирил Ботев също учителства. Той взе участие и в четата на Христо Ботев. Преди сражението при Милин камък Кирил Ботев се изгубва дружно с още двама четници и това го избавя, с цел да не се включи в борбата, в която умира поетът. След това прави опит да се върне в Румъния, само че е хванат и наказан. Тъй като по това време е невръстен, присъдата му е 15 години непоколебим тъмничен затвор. След Освобождението Кирил се записва във военното учебно заведение и се посвещава на военната кариера.
Личности като Христо Ботев и неговият брат, ген. Кирил Ботев, са въодушевяващ образец за младежите през днешния ден. И въпреки постоянно да възприемаме свободата за даденост, е добре да си даваме сметка за нейната стойност и жертвите, направени от нашите предшественици. Свободата дава благоприятни условия, само че и доста задължава – споделя Ася Николова. – Всеки от нас би трябвало деликатно да реши до каква степен се простира свободата и от кое място стартира свободията, която Ботев по никакъв начин не е обичал. Ако по-често препрочитаме това, което ни е завещал в своята журналистика и писма, там ще открием нашето съвремие.
Снимка: muzeibotev.com
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ