Изследване: Българите почиват колкото в Австрия и Финландия, но работят по-дълго
В страните от Централна и Източна Европа, в това число България, които се причислиха към Европейски Съюз през последните съвсем 20 години, се работи повече и се почива по-малко от междинното за съюза. Но когато се прибавят националните празници, се оказва, че българите имат право на приблизително 36 почивни дни, което е към месец и половина без да се работи.
Това слага България в една група с Австрия и Финландия, единствено ден по-малко от Германия (37 дни), по-добре от междинното за 27-те страни членки (33.3 дни), от " старите " 14 страни в Европейски Съюз (34.1 дни) и съвсем седмица повече от междинното за 13-те " нови ", влезнали след 2004 година (30.6 дни)
Данните са от нов отчет на " Юрофаунд " - Европейската фондация за възстановяване на живота и изискванията за работа, част от структурите на Европейския съюз. Повечето изводи са въз основата на груповите трудови контракти за това какъв брой часа седмично би трябвало да продължава заетостта, на минималните дни за отпуск и на добавените към тях национални празници.
Както и на национални особености като тази, че " в България множеството ексклузивен труд не се заплаща като подобен заради локалната система на сумирано работно време ", против която стачкуват двата водещи профсъюза, а съглашението в Тристранния съвет този правилник да се ползва единствено в браншове, където работата би трябвало да се прави непрестанно, остана неизпълнено, написа в текста.
Данните в отчета сочат, че 40-часова работна седмица, каквато има в България, е предписание в Източна Европа, където междинният индикатор е 39.7 часа. Не наподобява фрапантна разликата от междинния индикатор за " старите " членове на Европейски Съюз - 37.6 часа (или към един цялостен работен ден по-малко в месеца). Франция се откроява с отчетливо по-къса работна седмица от 35.7 часа;Сериозните разлики стартират при минималните годишни отпуски. В Малта, да вземем за пример, се поставят 28 дни, а в Дания и Германия - по 30 дни. По-малко отпускат само в Кипър (21 дни). Броят на националните празници е този, който издига България в друга категория. Докато германците не работят в 7 такива дни в годината, българите употребяват 12 почивни национални празници - колкото Кипър, Малта и Словакия;Сравнението при общия брой неработни часове през седмицата и почивни/празнични дни в годината демонстрира разлика от повече от две седмици сред най-вече и минимум работещите в Европейски Съюз. Работник на цялостен работен ден в Естония или Унгария, където груповото договаряне играе незначителна роля, има най-дългото обикновено годишно работно време от 1856 часа годишно; до момента в който един служащ във Франция има най-краткото работно време от 1608 часа. В България този индикатор е 1792 часа; " Работно време през 2021-2022 година ", както е цялостното име на отчета на Eurofound, проучва най-важните промени в регулирането на работното време в Европа през посочени интервал. От тях транспонирането на две европейски наставления: Директивата за равновесието сред професионалния и персоналния живот и Директивата за транспарантните и предвидими условия на труд, са избрани като най-важните.
Тези промени сътвориха усъвършенствани права за служащите във връзка с наставнически отпуск, отпуск по бащинство или отпуск за полагащите грижи и гъвкави работни схеми за родители и полагащи грижи, както и гарантиране, че информацията за това по кое време ще би трябвало да се свърши работа се дава авансово на служащите.
Народното събрание в София одобри промени в Кодекса на труда, с които транспонира в локалното законодателство и двете наставления, влезнали в действие от 1 август 2022 година Една от най-важните промени във връзка с работното време е посочено въвеждането на опцията чиновниците документално да изискат от своите работодатели изменение на трудовия контракт връзка с прекосяване от ненапълно работно време към цялостно работно време.
Промените уреждат и правото на отпуск за татковци (или осиновители) с деца до осемгодишна възраст, като се подсигурява правото им на финансово обезщетение от държавното публично обезпечаване. Те могат да вземат до два месеца отпуск едновременно или в по-кратки изрезки време. Обобщените данни за Европейски Съюз разкриват, че предходната година групово контрактуваната работна седмица и била най-кратко в обществената администрация (37.7 часа), и най-дълга в бранша на търговията на дребно (38.5 часа).
Средното право на групово контрактуван в Европейски Съюз заплатен годишен отпуск е 24.3 дни.
Като се има поради забележителното влияние на пандемията от COVID-19 върху работата, констатациите разкриват, че междинното всекидневно седмично работно време на чиновниците на цялостен работен ден е намаляло сред 2019 година и 2022 година в 19 страни членки. Въпреки това служащите в държавите-членки, които са се включили към Европейски Съюз преди 2004 година, са работили приблизително с съвсем един час по-малко от тези, които са се включили през или след 2004 година, разлика, която остава непрекъсната повече от десетилетие.
Това слага България в една група с Австрия и Финландия, единствено ден по-малко от Германия (37 дни), по-добре от междинното за 27-те страни членки (33.3 дни), от " старите " 14 страни в Европейски Съюз (34.1 дни) и съвсем седмица повече от междинното за 13-те " нови ", влезнали след 2004 година (30.6 дни)
Данните са от нов отчет на " Юрофаунд " - Европейската фондация за възстановяване на живота и изискванията за работа, част от структурите на Европейския съюз. Повечето изводи са въз основата на груповите трудови контракти за това какъв брой часа седмично би трябвало да продължава заетостта, на минималните дни за отпуск и на добавените към тях национални празници.
Както и на национални особености като тази, че " в България множеството ексклузивен труд не се заплаща като подобен заради локалната система на сумирано работно време ", против която стачкуват двата водещи профсъюза, а съглашението в Тристранния съвет този правилник да се ползва единствено в браншове, където работата би трябвало да се прави непрестанно, остана неизпълнено, написа в текста.
Данните в отчета сочат, че 40-часова работна седмица, каквато има в България, е предписание в Източна Европа, където междинният индикатор е 39.7 часа. Не наподобява фрапантна разликата от междинния индикатор за " старите " членове на Европейски Съюз - 37.6 часа (или към един цялостен работен ден по-малко в месеца). Франция се откроява с отчетливо по-къса работна седмица от 35.7 часа;Сериозните разлики стартират при минималните годишни отпуски. В Малта, да вземем за пример, се поставят 28 дни, а в Дания и Германия - по 30 дни. По-малко отпускат само в Кипър (21 дни). Броят на националните празници е този, който издига България в друга категория. Докато германците не работят в 7 такива дни в годината, българите употребяват 12 почивни национални празници - колкото Кипър, Малта и Словакия;Сравнението при общия брой неработни часове през седмицата и почивни/празнични дни в годината демонстрира разлика от повече от две седмици сред най-вече и минимум работещите в Европейски Съюз. Работник на цялостен работен ден в Естония или Унгария, където груповото договаряне играе незначителна роля, има най-дългото обикновено годишно работно време от 1856 часа годишно; до момента в който един служащ във Франция има най-краткото работно време от 1608 часа. В България този индикатор е 1792 часа; " Работно време през 2021-2022 година ", както е цялостното име на отчета на Eurofound, проучва най-важните промени в регулирането на работното време в Европа през посочени интервал. От тях транспонирането на две европейски наставления: Директивата за равновесието сред професионалния и персоналния живот и Директивата за транспарантните и предвидими условия на труд, са избрани като най-важните.
Тези промени сътвориха усъвършенствани права за служащите във връзка с наставнически отпуск, отпуск по бащинство или отпуск за полагащите грижи и гъвкави работни схеми за родители и полагащи грижи, както и гарантиране, че информацията за това по кое време ще би трябвало да се свърши работа се дава авансово на служащите.
Народното събрание в София одобри промени в Кодекса на труда, с които транспонира в локалното законодателство и двете наставления, влезнали в действие от 1 август 2022 година Една от най-важните промени във връзка с работното време е посочено въвеждането на опцията чиновниците документално да изискат от своите работодатели изменение на трудовия контракт връзка с прекосяване от ненапълно работно време към цялостно работно време.
Промените уреждат и правото на отпуск за татковци (или осиновители) с деца до осемгодишна възраст, като се подсигурява правото им на финансово обезщетение от държавното публично обезпечаване. Те могат да вземат до два месеца отпуск едновременно или в по-кратки изрезки време. Обобщените данни за Европейски Съюз разкриват, че предходната година групово контрактуваната работна седмица и била най-кратко в обществената администрация (37.7 часа), и най-дълга в бранша на търговията на дребно (38.5 часа).
Средното право на групово контрактуван в Европейски Съюз заплатен годишен отпуск е 24.3 дни.
Като се има поради забележителното влияние на пандемията от COVID-19 върху работата, констатациите разкриват, че междинното всекидневно седмично работно време на чиновниците на цялостен работен ден е намаляло сред 2019 година и 2022 година в 19 страни членки. Въпреки това служащите в държавите-членки, които са се включили към Европейски Съюз преди 2004 година, са работили приблизително с съвсем един час по-малко от тези, които са се включили през или след 2004 година, разлика, която остава непрекъсната повече от десетилетие.
Източник: zonanews.bg
КОМЕНТАРИ