В далечни праисторически времена, когато по планетата бродели диви ужасяващо

В далечни праисторически времена, когато по планетата бродели диви ужасяващо свирепи зверове, подготвени да изядат всичко, което им попадне пред очите. Когато климатът бил толкоз недопечен, че да замръзнеш и се превърнеш в ледена шушулка било по-лесно, в сравнение с да се откри някаква храна. Когато горещината стопявала мозъка, живеело едно племе, а в него една жена, за която се носела легенда и се предавала от уста на уста от всички дами – от майка на щерка.

Никой не помни към този момент името ѝ, само че с помощта на нея всичките ѝ дъщери, внучки, правнучки и потомки към момента получават не просто всичко, което им е належащо от живота, само че и разкош под формата на скъпоценности, фешън премени и голям брой поклонници.

А всичко почнало по този начин.

През тази година племето обезверено се отбранявало от възходящите офанзиви на дивите зверове.

Жените се защитавали и ловували един до друг с мъжете. Никой не си и представял, че дамите могат да останат в пещерите и да не излизат на лов дружно с мъжете. Така било постоянно – всички членове на племето правели всички неща дружно.

– Плячката мъчно попада към този момент в ръцете ни – споделил вождът. – Иска ние да ѝ станем за закуска. Глад ни чака, в случай че шансът не ни се усмихне.

Племето не било виждало храна към този момент 10 залеза. Силата си отивала от телата на воините. Видните стояли с наведени глави в полумрака на пещерата, затворена с големи каменни плочи.

Ръмженето и драскането на нокти по камъните ги карало да схванат, че племето е в капан.

Звярът желал да притисне хората в пещерата и да ги погълне като котка мишка в личната ѝ дупка.

Изведнъж една жена, външно по нищо неотличаваща се от другите, се изправила и отишла при вожда.

– Ти си мощен боец, – споделила тя. – Пъргав ловджия. Можеш да тичаш бързо. Твоята скорост е нашето избавление. Нито един тигър не може да се съпостави с теб. Защото ти си освен бърз, ти си и интелигентен. Лесно ще заблудиш тази котка и успеха, както и преди, ще бъде твоя.

Думите на дамата напомнили на вожда за славните му минали дни и той повдигнал глава.

Харесало му да я слуша, тъй като от думите ѝ силата в мускулите му се завръщала дружно с достолепието и гордостта.

Тя погледнала в очите му и прочела в тях: " Моля, не спирай, приказва още! " И траяла.

– Ние сме ти задължение, славни воине. Сам ти ще го убиеш по-бързо, в сравнение с дружно с навалица дами, които си заставен да защитаваш. Неусетно измъкнал се от пещерата, ти ще изненадаш звяра, той няма да успее да реагира, тъй като твоето копие ще прониже сърцето му. Аз знам – тъкмо по този начин ще стане! Ти ще го убиеш, ние ще го изядем, а по-късно ще се установим на място, където никоя гад няма да ни доближи. Ти ще ни отведеш в парадайса. Аз знам това!

След като споделила това, дамата се върнала на своето място и седнала, затваряйки очи. Тя нищо не очаквала от вожда, вярвала, че този мощен мъж ще ги избави. И макар че вождът не мръднал, тя не се тормозила – вождът постоянно самичък вземал решения.

Станало обед на 11-тия ден. От горещината всички оклюмали, и дамата заспала, както прочее и доста други...

Събудила се от виковете. Всички възбудено крещели и скачали и тя не осъзнала незабавно, че омазаният с кръв водач не е ранен, а държи в ръцете си месо. Тя схванала: вождът е победил!

Докато всички спели, в това число и големият саблезъб тигър, изнемощели от знойния зной, вождът излязъл от пещерата и изтъркалял камък към звяра. И до момента в който той замаян се надигал, вождът скочил върху него и забил копието си в сърцето му.