Треска за злато: Легендата за Черният принц е магнит за иманярите в Черно море
В дълбините на Черно море има стотици потънали кораби, пазещи големи благосъстояния, неразгадани мистерии и неразказани истории. Морското дъно крие освен съкровища за милиарди, само че и опасности, които лишават животи, съобщава 168 часа .
От епохи наред иманяри и бизнесмени из целия свят забогатяват с откриването на злато, сребро и антики в потънали кораби. Тъмните води на Черно море нееднократно са били център на политически събития, войни или трасе за търговци, превозвали пари и скъпи движимости.
Славещо се с хилядолетна история в корабоплаването - още от праисторически времена постоянно е било труднопредсказуемо, по тази причина крие в дълбините си хиляди подводни обекти, скъпи и за учени, и за иманяри.
През последните 20 година ползата към издирването на потънали кораби се е нараснал и в България. Ако допреди това водолазите са се спускали на дълбочина до 40 м, то сега напредъкът на технологиите разрешава да се доближи дълбочина от 120 м.
За специфичната водолазна технология, която открива нови светове пред българските водолази, споделя доктор Илия Кръстев, зам.-председател на Българската асоциация по подводна активност (БНАПД) и експерт по океански технологии в Института по океанология при Българска академия на науките.
" През последните години се развиха така наречен механически водолазни спускания, в които е допустимо да се стигне до дълбочина от 120 м - споделя доктор Кръстев. - Проблемът е, че като нова технология не е напълно безвредна. Рисковете се крият в огромната дълбочина и непредсказуемото море, както и в продължителните декомпресионни процедури.
Потъналите обекти, които се намират на дълбочина до 30-40 метра, към този момент са разграбени и ползата на водолазите и иманярите е ориентиран към по-дълбоките и мътни води на Черно море. Характерно за него е, че има по-малка видимост, само че тези обекти не се търсят с водолази - отбелязва доктор Кръстев и прибавя, че тези хора " излизат на сцената в последната фаза, когато би трябвало да се извърши подробен оглед и цялостна идентификация на подводния обект ".
" Първият стадий е посредством сонари за непряк преглед - прави се фотография. След това идва редът на така наречен апарати за дистанционно управление, с които може да се обследва обектът, а в Института по Океанология използваме и подводна лодка. При последната фаза е желателно да влязат водолази за цялостна идентификация и по-подробен оглед ", изяснява експертът от Института по океанология.
Това уголемява хоризонтите на водолазите и учените и се възбужда ползата към именити кораби, станали жертва на непредсказуемото Черно море. Някои от потъналите обекти в дълбоките и тъмни води са добре познати и от дълго време станали плячка на мародери, само че други носят със себе си легендата и вярата, че някой ден ще бъдат открити, дружно с благосъстоянията, пренасяни на борда.
Забулен в най-дълбока тайнственост и с най-големи апетити от страна на иманярите е съкровището за $2 милиарда, потънало с " Черният принц ". Британската фрегата изчезва през 1854 година В началото на Кримската война се насочва към Севастопол дружно с още 200 френски и британски кораба, наети за транспорт от Англия до Крим. Изведнъж се случва нещо труднопредвидимо и ненадейно - попадат в мощен щорм и 34 от корабите са потънали, а " Черният принц " изчезва безследно край Балаклава в Севастополския залив.
Заради златото, което превозвал, разнообразни бизнесмени почнали да го търсят - няколко източника удостоверили, че са го виждали да се носи из Черно море без екипаж, това е и една от аргументите да получи прозвището си " Черният принц " (корабът се казвал " Принц " - б.а.).
С кораба потъват и заплатите на армията, пренасяни под формата на златни монети, доста оръжие и униформи. Точно тези обстоятелства го трансформират в най-издирвания транспортен съд.
От епохи наред иманяри и бизнесмени из целия свят забогатяват с откриването на злато, сребро и антики в потънали кораби. Тъмните води на Черно море нееднократно са били център на политически събития, войни или трасе за търговци, превозвали пари и скъпи движимости.
Славещо се с хилядолетна история в корабоплаването - още от праисторически времена постоянно е било труднопредсказуемо, по тази причина крие в дълбините си хиляди подводни обекти, скъпи и за учени, и за иманяри.
През последните 20 година ползата към издирването на потънали кораби се е нараснал и в България. Ако допреди това водолазите са се спускали на дълбочина до 40 м, то сега напредъкът на технологиите разрешава да се доближи дълбочина от 120 м.
За специфичната водолазна технология, която открива нови светове пред българските водолази, споделя доктор Илия Кръстев, зам.-председател на Българската асоциация по подводна активност (БНАПД) и експерт по океански технологии в Института по океанология при Българска академия на науките.
" През последните години се развиха така наречен механически водолазни спускания, в които е допустимо да се стигне до дълбочина от 120 м - споделя доктор Кръстев. - Проблемът е, че като нова технология не е напълно безвредна. Рисковете се крият в огромната дълбочина и непредсказуемото море, както и в продължителните декомпресионни процедури.
Потъналите обекти, които се намират на дълбочина до 30-40 метра, към този момент са разграбени и ползата на водолазите и иманярите е ориентиран към по-дълбоките и мътни води на Черно море. Характерно за него е, че има по-малка видимост, само че тези обекти не се търсят с водолази - отбелязва доктор Кръстев и прибавя, че тези хора " излизат на сцената в последната фаза, когато би трябвало да се извърши подробен оглед и цялостна идентификация на подводния обект ".
" Първият стадий е посредством сонари за непряк преглед - прави се фотография. След това идва редът на така наречен апарати за дистанционно управление, с които може да се обследва обектът, а в Института по Океанология използваме и подводна лодка. При последната фаза е желателно да влязат водолази за цялостна идентификация и по-подробен оглед ", изяснява експертът от Института по океанология.
Това уголемява хоризонтите на водолазите и учените и се възбужда ползата към именити кораби, станали жертва на непредсказуемото Черно море. Някои от потъналите обекти в дълбоките и тъмни води са добре познати и от дълго време станали плячка на мародери, само че други носят със себе си легендата и вярата, че някой ден ще бъдат открити, дружно с благосъстоянията, пренасяни на борда.
Забулен в най-дълбока тайнственост и с най-големи апетити от страна на иманярите е съкровището за $2 милиарда, потънало с " Черният принц ". Британската фрегата изчезва през 1854 година В началото на Кримската война се насочва към Севастопол дружно с още 200 френски и британски кораба, наети за транспорт от Англия до Крим. Изведнъж се случва нещо труднопредвидимо и ненадейно - попадат в мощен щорм и 34 от корабите са потънали, а " Черният принц " изчезва безследно край Балаклава в Севастополския залив.
Заради златото, което превозвал, разнообразни бизнесмени почнали да го търсят - няколко източника удостоверили, че са го виждали да се носи из Черно море без екипаж, това е и една от аргументите да получи прозвището си " Черният принц " (корабът се казвал " Принц " - б.а.).
С кораба потъват и заплатите на армията, пренасяни под формата на златни монети, доста оръжие и униформи. Точно тези обстоятелства го трансформират в най-издирвания транспортен съд.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ