Проф. Боян Дуранкев: Каруцата на правителството е твърде претоварена с обещания
В Четворната коалиция всички обещания летят нагоре без да се прави бюджетна сметка какво може да се случи, притеснява се икономистът
Интервю за Тribune.bg с проф. Боян Дуранкев – икономист и учител в УНСС, за закъснелия бюджет 2022, който следва да бъде признат, неговите подводни камъни и действителни изгоди.Ще реализираме ли фактически „ ускорения стопански напредък “, за който приказва Асен Василев, възходящата инфлация и отражението ѝ върху живота в България, несправедливите пенсии и все по-осезаемото разширение на неравенството сред другите пластове на обществото
Проф. Дуранкев, в края на януари сме и още нямаме бюджет. Такъв ще влезе в действие, надяваме се, през април, а юли отиваме към актуализация. Вие като икономист с дълъг стаж, помните ли сходно нещо?
За страдание би трябвало да се каже, че всеки бюджет се приготвя още през юли, август, септември. Октомври минава на първо четене измежду специалистите, тъй като той не се прави единствено от министъра, а се прави от цялото финансово министерство в съгласуваност с другите министерства, и най-късно при започване на ноември се внася за разискване в Народното събрание. Това е една остаряла традиция. Това, че не се внесе бюджет в точния момент, ненапълно може да се оправдае с тези три Народни събрания, които се образуваха по един или различен метод и ненапълно с доста сложното и даже невероятно сглобяване на ползите на четири участника в една нова коалиция, където ползите са много разнообразни и в избрана степен противоречащи. От тази позиция ненапълно е целесъобразно и ненапълно не е целесъобразно, само че може би бюджет трябваше да се внесе най-малко за оглед и за размисъл още през ноември или през декември, когато действаше и служебното държавно управление. Така че, в действителност имаме един казус, който дано да остане като единствен казус в историята на България.
Асен Василев заяви, че е предложил „ бюджет на икономическия растеж “. Какъв е вашият прочит на числата, които виждаме?
Той го формулира малко по-различно, като „ интензивен стопански напредък “, защото напредък ние имаме безусловно от 1890 година, имаме един дребен или по-голям стопански напредък. Ако би трябвало да създадем оценка, първо фактически е интензивен на фона на 2020 - 2021 година, тъй като ние бяхме в пандемична рецесия, с отчасти затворена стопанска система. Така че, фактически е леко интензивен. Но дали е добър този напредък? По принцип оценката в света е такава – от 0,1% до 3% се пояснява слаб напредък, сдържан или междинен напредък е от 3% до 6% и висок над 6%. Това са международните стандарти.
4,8% значи, че имаме сдържан напредък. Той не е доста по-различен от растежа през последните години преди пандемията. Но от друга позиция, защото на България и би трябвало догонващ стопански напредък към междинното равнище на Европейския съюз, явно е, че 4,8% напредък е извънредно непълен, дори непълен за догонване на равнището на Румъния, не на междинното в Европейския Съюз. И още нещо, неприятно усещане оставя обстоятелството, че прогнозата е, защото имаме за три години напред бюджетни преценки – 2022, 2023 и 2024 година, растежът да се забави до 3,7% и до 3,4% за съответните години и то при растеж на обществените вложения плюс поддръжка от средствата, които чакаме по Националния проект за възобновяване и резистентност, а те ще бъдат много значителни. Тоест, явно има някакви скрити запаси, съгласно мен, при подготовката на този бюджет, които да бъдат употребявани във второто полугодие.
Горе-долу по този начин си изяснявам отсъствието на логичност. Друг вид, който може да се допусне и да е причина за забавянето на растежа е, че нашият Национален проект за възобновяване и резистентност няма да бъде признат и надлежно да дойдат средствата, които са безплатни за България по този проект. Вероятно в средата на годината, ще имаме промяна на бюджета, който ще бъде деветмесечен, колкото упованието за раждане на едно бебе. Навярно това смущава и финансовия министър, и финансовото министерство, още повече, че всичките страни се озъртат сега в посока на международната инфлация, която не зависи от българското държавно управление или от държавното управление да вземем за пример на Съединени американски щати, а зависи като цяло от развиването, в случай че щете, в това число и на един по-мирен свят, тъй като всяко ускорение на конкуренцията във въоръжаването и дрънчене на оръжие фактически трансферира средствата оттова, където ще бъдат за стопански напредък към този на пръв взор непроизводствен бранш, а точно защитата или нападението. Озъртането на държавното управление към този момент е явно в това отношение.
На доктрина инфлацията е висока. Като влезем в магазина обаче, „ висока “ към този момент ни се коства напряко меко казано. Същевременно като че ли прочитът на кабинета е, че висока инфлация значи бърз напредък. Само оставало и заплатите да станат високи. Какво се случва действително?
Реално се случва това, което се случва на всички места. Действително имаме растеж най-много на цените на силата на международните пазари. В интернационалната рейтингова организация „ Фич “ излезе тези дни прогнозата. Без подозрение и в Международния валутен фонд знаят какво става и какво се предвижда. Според „ Фич “ се чака напредък на инфлацията до 5,2%, а съгласно Международния валутен фонд евентуално ще има и по-висока инфлация от тези стойности. Това, което се чака в България също е за напредък на инфлацията над 5%, защото през тази година единствено петролът се чака да нарастне с към 12%, а природният газ в допълнение с 58%. Въобще имаме ускорители на инфлацията, които няма по какъв начин България да спре. Инфлация явно ще има. И както на всички места, по този начин и в България, тя ще засегне най-много хората, които са в долната подгрупа на междинната класа и най-бедните, това са някъде към 2 милиона души в България.
Разбира се, няма да има трагични последствия, както във връзка с трапезата, по този начин и по линия на ежедневните или други заплащания. Но при всички положения тази инфлация първо ще даде повече доходи в бюджета, тъй като той по принцип се основава посредством десен вид политика на образуване на приходите, а точно на първо място физическите лица поддържат образуването на две трети от бюджета посредством Данък добавена стойност, планувано е съвсем 15 милиарда лв., посредством Данък общ приход, който би трябвало да бъде над 5 милиарда лв.. Докато корпорациите ще бъдат обилно възнаградени с ниски налози. Корпоративният налог, който се планува е под 4 милиарда лв.. Да не разясняваме налога върху дивидентите – 80 милиона лв. и така нататък Въобще десният вид политика явно ще бъде присъщ за този бюджет и елементарните хора ще заплащат за попълване и за приръст на бюджета, до момента в който бюджетът не се знае до каква степен ще може да ги компенсира.
И незабавно ще кажа, че нашите калкулации, които вършим, да вземем за пример по линия на минималната работна заплата, която предходната година и сега е 650 лв., имайки поради, че докрая на март работи миналогодишния бюджет, би трябвало да е най-малко 698 лв. и 10 стотинки, в случай че отчетем растежа на инфлацията. Предложението е минималната заплата да стане 710 лв., при което действителното нарастване е малко над 10 лв., което не е съществено и е конфузно за това държавно управление. Очаквам доста изострен парламентарен спор и минималната работна заплата да отиде най-малко към 750 лв. неотложно, с цел да компенсира ненапълно растежа на цените, освен този, който към този момент е реалност, само че и този, който се чака, и то след размразяването на мораториума върху цените на силата, в който нямаше доста логичност. Ако се обърнем към хората, които са на минимална работна заплата, сигурно техният дял ще се усили и заплащанията под масата ще станат доста повече и по-честа процедура, в сравнение с до този миг. От друга страна растежът на пенсиите, който се планува, никога няма да компенсира вредите от инфлацията. За страдание това е реалност в България, това ще бъде реалност и в другите европейски страни. Няма по какъв начин да се оправим с тази инфлация от 2021 и 2022 година. Ще има провали, няма метод да няма.
Пенсионерите се оказаха разочаровани от януарските си пенсии на фона на обещанията да вземат повече пари. Защо се получи по този начин? Какъв би трябвало да бъде методът с пенсиите? Много пенсионери с дълъг трудов стаж например негодуват, че последователно – вместо парите им да порастват – техни познати без стаж ги догонват по приходи.
Напълно естествено, това, което беше обещано като отплата във връзка на COVID-19, не е част от пенсията, а вкарването му като приръст на пенсията нямаше никаква сериозна аргументация. И когато предвиждаш понижаване на тези добавки, в действителност пенсиите стартират да наподобяват много конфузно отново по-ниски, в сравнение с са упованията и в сравнение с са били обещанията. Решението в тази ситуация е преизчисляване на пенсиите, повдигане на минималната пенсия нагоре, с цел да компенсира инфлацията, само че също по този начин повишение и на оптималната пенсия, тъй като прекомерно дребна стана разликата, точно съотношението сред минимална и оптималната пенсия. Хората, които са работили повече да получават съвсем наедно с хората, които са работили доста по-малко, значи понижаване и на обществената правдивост. Това е извънредно неприятно.
Да не разясняваме, че каруцата на държавното управление е прекомерно претрупана с обещания, в това число тези утопични четири-пет моста на Дунава, три тунела под Стара планина. Изобщо обещанията са толкоз утопични, че няма по какъв начин да се изпълнят и държавното управление върви не по въже, не по тъничък лед, а по човешки косъм, и може да падне доста елементарно, в случай че сгреши в някое от своите обещания, държания. И този път доста повече хора ще бъдат по площадите, в сравнение с бяха при ръководството на ГЕРБ, Съюз на демократичните сили, Движение за права и свободи предните години. Да не приказваме за този по-висок таван на дълга от 7,3 милиарда лв. и недостиг от над 3%, а точно 4,1%, които са заложени. Това значи, че отлагаме влизането в Еврозоната най-рано след 2026 година вероятно, когато ще ни разрешат да приемем еврото. Въобще тази година е на тежки разтърсвания и на най-голямо тестване за България след 1990 година.
Има ли изплъзване от тази обстановка? Има ли потенциал това съдружно държавно управление да се оправи с преодоляването на всички тези тежки рецесии или балонът в един миг ще се спука?
Балонът постоянно може да се спука, изключително в случай че се надува, а както се вижда от четирите направления в четворната коалиция, всички обещания летят нагоре без да се прави бюджетна сметка какво може да се случи и какво би трябвало да се случи. Неприятното е, че фактически сега държавното управление с изключение на бюджета, няма показана мандатна стратегия, което е належащо дори за едно малко дружество, стратегия, която да очертае тактиката – какво в действителност желаят да създадат и то измеримо от позиция на елементарните хора – приходи, разноски, в това число минимална заплата, с изключение на за тази година и за идващите три години във времето на мандата, какъв брой ще бъде минималната пенсия. Липсват едни естествени атрибути, които се чакат от едно ново съдружно държавно управление.
Това е извънредно неприятно и отново споделям, че то може да обърне каруцата на всяко държавно управление, камо ли на това, изключително в случай че се задълбочат упованията за назначение по шуробаджанашка линия, които към този момент са забележими на всички места и също по този начин от другата линия упованията за пренасочване на финансовите потоци от едни известни бенефициенти към други, които чакат някакъв дял от тези богатства, от изгодите от присъединяване, в това число в ръководството. Защото, още веднъж виждаме правилото на въртящите се порти, употребявани освен това държавно управление, от частния бизнес във влизане в ръководството и увеличение на изгодите за тези, които вземат участие в ръководството и техните „ другари “, което към този момент проличава по някои неща. Не бих желал да го загатна, само че може да се обърне внимание по какъв начин се усилват продажбите, в това число в България, на някои артикули на членове на държавното управление.
Да, фактически към този момент има индикация, че ползите стартират да тежат при някои от участниците в това ръководство, освен това освен от „ Продължаваме промяната “. Ако би трябвало да се заключи, след приемането на този бюджет е извънредно време държавното управление като едно цяло да излезе с мандатна стратегия за четирите години на ръководството и то основана към този момент върху сметки, а не върху предизборните обещания. Тогава към този момент ще се разбере какво може да се прави. И още нещо, защото държавното управление си повярва в баснята, че „ с десни ограничения, може да реализира леви цели “, това отпътува в историята с помощта на инфлацията, както се вижда, и в случай че има малко повече мъдрост това държавно управление, то ще огледа доста по-сериозно към смяна на фискалната политика и най-много в налозите във връзка с приходната част на бюджета. Тъй като държавното управление даде обещание с десни ограничения да осъществя леви цели, може би е време да обърне внимание на повишаването на неравенството в България, тъй като то се усилва, в този момент сега се усилва посредством и на инфлацията. А повишаването на неравенството, значи, че държавното управление като цяло е дясно. Именно това постанова смяна на фискалната политика, а към този момент няма никакви индикации от никой от четирите участници в кабинета, че желаят сходно нещо. Завоят е по-надясно, в сравнение с се чака.
Интервю за Тribune.bg с проф. Боян Дуранкев – икономист и учител в УНСС, за закъснелия бюджет 2022, който следва да бъде признат, неговите подводни камъни и действителни изгоди.Ще реализираме ли фактически „ ускорения стопански напредък “, за който приказва Асен Василев, възходящата инфлация и отражението ѝ върху живота в България, несправедливите пенсии и все по-осезаемото разширение на неравенството сред другите пластове на обществото
Проф. Дуранкев, в края на януари сме и още нямаме бюджет. Такъв ще влезе в действие, надяваме се, през април, а юли отиваме към актуализация. Вие като икономист с дълъг стаж, помните ли сходно нещо?
За страдание би трябвало да се каже, че всеки бюджет се приготвя още през юли, август, септември. Октомври минава на първо четене измежду специалистите, тъй като той не се прави единствено от министъра, а се прави от цялото финансово министерство в съгласуваност с другите министерства, и най-късно при започване на ноември се внася за разискване в Народното събрание. Това е една остаряла традиция. Това, че не се внесе бюджет в точния момент, ненапълно може да се оправдае с тези три Народни събрания, които се образуваха по един или различен метод и ненапълно с доста сложното и даже невероятно сглобяване на ползите на четири участника в една нова коалиция, където ползите са много разнообразни и в избрана степен противоречащи. От тази позиция ненапълно е целесъобразно и ненапълно не е целесъобразно, само че може би бюджет трябваше да се внесе най-малко за оглед и за размисъл още през ноември или през декември, когато действаше и служебното държавно управление. Така че, в действителност имаме един казус, който дано да остане като единствен казус в историята на България.
Асен Василев заяви, че е предложил „ бюджет на икономическия растеж “. Какъв е вашият прочит на числата, които виждаме?
Той го формулира малко по-различно, като „ интензивен стопански напредък “, защото напредък ние имаме безусловно от 1890 година, имаме един дребен или по-голям стопански напредък. Ако би трябвало да създадем оценка, първо фактически е интензивен на фона на 2020 - 2021 година, тъй като ние бяхме в пандемична рецесия, с отчасти затворена стопанска система. Така че, фактически е леко интензивен. Но дали е добър този напредък? По принцип оценката в света е такава – от 0,1% до 3% се пояснява слаб напредък, сдържан или междинен напредък е от 3% до 6% и висок над 6%. Това са международните стандарти.
4,8% значи, че имаме сдържан напредък. Той не е доста по-различен от растежа през последните години преди пандемията. Но от друга позиция, защото на България и би трябвало догонващ стопански напредък към междинното равнище на Европейския съюз, явно е, че 4,8% напредък е извънредно непълен, дори непълен за догонване на равнището на Румъния, не на междинното в Европейския Съюз. И още нещо, неприятно усещане оставя обстоятелството, че прогнозата е, защото имаме за три години напред бюджетни преценки – 2022, 2023 и 2024 година, растежът да се забави до 3,7% и до 3,4% за съответните години и то при растеж на обществените вложения плюс поддръжка от средствата, които чакаме по Националния проект за възобновяване и резистентност, а те ще бъдат много значителни. Тоест, явно има някакви скрити запаси, съгласно мен, при подготовката на този бюджет, които да бъдат употребявани във второто полугодие.
Горе-долу по този начин си изяснявам отсъствието на логичност. Друг вид, който може да се допусне и да е причина за забавянето на растежа е, че нашият Национален проект за възобновяване и резистентност няма да бъде признат и надлежно да дойдат средствата, които са безплатни за България по този проект. Вероятно в средата на годината, ще имаме промяна на бюджета, който ще бъде деветмесечен, колкото упованието за раждане на едно бебе. Навярно това смущава и финансовия министър, и финансовото министерство, още повече, че всичките страни се озъртат сега в посока на международната инфлация, която не зависи от българското държавно управление или от държавното управление да вземем за пример на Съединени американски щати, а зависи като цяло от развиването, в случай че щете, в това число и на един по-мирен свят, тъй като всяко ускорение на конкуренцията във въоръжаването и дрънчене на оръжие фактически трансферира средствата оттова, където ще бъдат за стопански напредък към този на пръв взор непроизводствен бранш, а точно защитата или нападението. Озъртането на държавното управление към този момент е явно в това отношение.
На доктрина инфлацията е висока. Като влезем в магазина обаче, „ висока “ към този момент ни се коства напряко меко казано. Същевременно като че ли прочитът на кабинета е, че висока инфлация значи бърз напредък. Само оставало и заплатите да станат високи. Какво се случва действително?
Реално се случва това, което се случва на всички места. Действително имаме растеж най-много на цените на силата на международните пазари. В интернационалната рейтингова организация „ Фич “ излезе тези дни прогнозата. Без подозрение и в Международния валутен фонд знаят какво става и какво се предвижда. Според „ Фич “ се чака напредък на инфлацията до 5,2%, а съгласно Международния валутен фонд евентуално ще има и по-висока инфлация от тези стойности. Това, което се чака в България също е за напредък на инфлацията над 5%, защото през тази година единствено петролът се чака да нарастне с към 12%, а природният газ в допълнение с 58%. Въобще имаме ускорители на инфлацията, които няма по какъв начин България да спре. Инфлация явно ще има. И както на всички места, по този начин и в България, тя ще засегне най-много хората, които са в долната подгрупа на междинната класа и най-бедните, това са някъде към 2 милиона души в България.
Разбира се, няма да има трагични последствия, както във връзка с трапезата, по този начин и по линия на ежедневните или други заплащания. Но при всички положения тази инфлация първо ще даде повече доходи в бюджета, тъй като той по принцип се основава посредством десен вид политика на образуване на приходите, а точно на първо място физическите лица поддържат образуването на две трети от бюджета посредством Данък добавена стойност, планувано е съвсем 15 милиарда лв., посредством Данък общ приход, който би трябвало да бъде над 5 милиарда лв.. Докато корпорациите ще бъдат обилно възнаградени с ниски налози. Корпоративният налог, който се планува е под 4 милиарда лв.. Да не разясняваме налога върху дивидентите – 80 милиона лв. и така нататък Въобще десният вид политика явно ще бъде присъщ за този бюджет и елементарните хора ще заплащат за попълване и за приръст на бюджета, до момента в който бюджетът не се знае до каква степен ще може да ги компенсира.
И незабавно ще кажа, че нашите калкулации, които вършим, да вземем за пример по линия на минималната работна заплата, която предходната година и сега е 650 лв., имайки поради, че докрая на март работи миналогодишния бюджет, би трябвало да е най-малко 698 лв. и 10 стотинки, в случай че отчетем растежа на инфлацията. Предложението е минималната заплата да стане 710 лв., при което действителното нарастване е малко над 10 лв., което не е съществено и е конфузно за това държавно управление. Очаквам доста изострен парламентарен спор и минималната работна заплата да отиде най-малко към 750 лв. неотложно, с цел да компенсира ненапълно растежа на цените, освен този, който към този момент е реалност, само че и този, който се чака, и то след размразяването на мораториума върху цените на силата, в който нямаше доста логичност. Ако се обърнем към хората, които са на минимална работна заплата, сигурно техният дял ще се усили и заплащанията под масата ще станат доста повече и по-честа процедура, в сравнение с до този миг. От друга страна растежът на пенсиите, който се планува, никога няма да компенсира вредите от инфлацията. За страдание това е реалност в България, това ще бъде реалност и в другите европейски страни. Няма по какъв начин да се оправим с тази инфлация от 2021 и 2022 година. Ще има провали, няма метод да няма.
Пенсионерите се оказаха разочаровани от януарските си пенсии на фона на обещанията да вземат повече пари. Защо се получи по този начин? Какъв би трябвало да бъде методът с пенсиите? Много пенсионери с дълъг трудов стаж например негодуват, че последователно – вместо парите им да порастват – техни познати без стаж ги догонват по приходи.
Напълно естествено, това, което беше обещано като отплата във връзка на COVID-19, не е част от пенсията, а вкарването му като приръст на пенсията нямаше никаква сериозна аргументация. И когато предвиждаш понижаване на тези добавки, в действителност пенсиите стартират да наподобяват много конфузно отново по-ниски, в сравнение с са упованията и в сравнение с са били обещанията. Решението в тази ситуация е преизчисляване на пенсиите, повдигане на минималната пенсия нагоре, с цел да компенсира инфлацията, само че също по този начин повишение и на оптималната пенсия, тъй като прекомерно дребна стана разликата, точно съотношението сред минимална и оптималната пенсия. Хората, които са работили повече да получават съвсем наедно с хората, които са работили доста по-малко, значи понижаване и на обществената правдивост. Това е извънредно неприятно.
Да не разясняваме, че каруцата на държавното управление е прекомерно претрупана с обещания, в това число тези утопични четири-пет моста на Дунава, три тунела под Стара планина. Изобщо обещанията са толкоз утопични, че няма по какъв начин да се изпълнят и държавното управление върви не по въже, не по тъничък лед, а по човешки косъм, и може да падне доста елементарно, в случай че сгреши в някое от своите обещания, държания. И този път доста повече хора ще бъдат по площадите, в сравнение с бяха при ръководството на ГЕРБ, Съюз на демократичните сили, Движение за права и свободи предните години. Да не приказваме за този по-висок таван на дълга от 7,3 милиарда лв. и недостиг от над 3%, а точно 4,1%, които са заложени. Това значи, че отлагаме влизането в Еврозоната най-рано след 2026 година вероятно, когато ще ни разрешат да приемем еврото. Въобще тази година е на тежки разтърсвания и на най-голямо тестване за България след 1990 година.
Има ли изплъзване от тази обстановка? Има ли потенциал това съдружно държавно управление да се оправи с преодоляването на всички тези тежки рецесии или балонът в един миг ще се спука?
Балонът постоянно може да се спука, изключително в случай че се надува, а както се вижда от четирите направления в четворната коалиция, всички обещания летят нагоре без да се прави бюджетна сметка какво може да се случи и какво би трябвало да се случи. Неприятното е, че фактически сега държавното управление с изключение на бюджета, няма показана мандатна стратегия, което е належащо дори за едно малко дружество, стратегия, която да очертае тактиката – какво в действителност желаят да създадат и то измеримо от позиция на елементарните хора – приходи, разноски, в това число минимална заплата, с изключение на за тази година и за идващите три години във времето на мандата, какъв брой ще бъде минималната пенсия. Липсват едни естествени атрибути, които се чакат от едно ново съдружно държавно управление.
Това е извънредно неприятно и отново споделям, че то може да обърне каруцата на всяко държавно управление, камо ли на това, изключително в случай че се задълбочат упованията за назначение по шуробаджанашка линия, които към този момент са забележими на всички места и също по този начин от другата линия упованията за пренасочване на финансовите потоци от едни известни бенефициенти към други, които чакат някакъв дял от тези богатства, от изгодите от присъединяване, в това число в ръководството. Защото, още веднъж виждаме правилото на въртящите се порти, употребявани освен това държавно управление, от частния бизнес във влизане в ръководството и увеличение на изгодите за тези, които вземат участие в ръководството и техните „ другари “, което към този момент проличава по някои неща. Не бих желал да го загатна, само че може да се обърне внимание по какъв начин се усилват продажбите, в това число в България, на някои артикули на членове на държавното управление.
Да, фактически към този момент има индикация, че ползите стартират да тежат при някои от участниците в това ръководство, освен това освен от „ Продължаваме промяната “. Ако би трябвало да се заключи, след приемането на този бюджет е извънредно време държавното управление като едно цяло да излезе с мандатна стратегия за четирите години на ръководството и то основана към този момент върху сметки, а не върху предизборните обещания. Тогава към този момент ще се разбере какво може да се прави. И още нещо, защото държавното управление си повярва в баснята, че „ с десни ограничения, може да реализира леви цели “, това отпътува в историята с помощта на инфлацията, както се вижда, и в случай че има малко повече мъдрост това държавно управление, то ще огледа доста по-сериозно към смяна на фискалната политика и най-много в налозите във връзка с приходната част на бюджета. Тъй като държавното управление даде обещание с десни ограничения да осъществя леви цели, може би е време да обърне внимание на повишаването на неравенството в България, тъй като то се усилва, в този момент сега се усилва посредством и на инфлацията. А повишаването на неравенството, значи, че държавното управление като цяло е дясно. Именно това постанова смяна на фискалната политика, а към този момент няма никакви индикации от никой от четирите участници в кабинета, че желаят сходно нещо. Завоят е по-надясно, в сравнение с се чака.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ