Обръщението на Синода и свободният избор
В четвъртък Свитият Синод популяризира към Президента, Председателя на Парламента, Министър-председателя, Министъра на обучение и към целокупния народ. Обръщението съдържа констатация и апел. Констатацията е банална - светът става все по-лош, към нас има от ден на ден зло - " разрушително въздействие на умножаващите се гибелни зависимости, материализъм, консуматорство, разврат, лакомия, принуждение и престъпност ". Тази констатация е правена през всички епохи и постоянно е имало за какво. Но пък на човечеството в никакъв случай не му е пукало изключително.
Призивът е да се вкара най-накрая вероучението като наложителен предмет в учебно заведение, тъй като то е пътят към християнската нравственос, а християнската нравственос е единствената безусловна нравственос. Всички други са условни, зависят от някаква човешка позиция, от някаква социална договореност.
Когато стане дума за нравственос, за морал, мнозина споделят: " Аре стига, бе! ". За тях това е нещо прекомерно нереално, а то не е. Моралът е нашата визия за положително и зло. Всяко наше деяние е пречупено през тази визия. Вижте сами: най-общо за положителното можеш да изкажеш три отзиви: 1.) положително е това, което е положително за мен; 2.) положително е това, което е положително за другия човек против мен; 2.) положително е това, което е положително за всички. Първото е нарцисизъм, второто е алтруизъм, третото е тоталитаризъм. Тоталитаризъм е тъй като в случай че нещо е положително за всички, то мъчно може да е положително за всеки. И тогава общото богатство застава над самостоятелното и това е гибелта на свободата. Абсолютното, окончателното положително може д се премери единствено посредством Бог.
От своя страна пък моралът е свързан от мирогледа. Едно е да вярваш, че светът е зародил инцидентно, друго - че е резултат от образован план. Едно е да приемаш гибелта за край, напълно друго е да я приемаш за начало. Едно е да знаеш, че вътревидовата и междувидовата еволюционна битка ти дава право да сториш всичко в името на оцеляването (и благоденствието) си, друго е да знаеш, че от време на време ползите на другия стоят преди твоите. Едно е да знаеш, че всичко е познаваемо, друго - че съвсем всичко е загадка.
Действията на всеки служител, на всеки катаджия, на всеки кмет, народен представител, министър, на президента, на министър-председателя, на царя даже - на всички тях изборите, постъпките и дейностите се дефинират от морала и мирогледа им. Ще кажете: нелепости, дейностите на всеки човек се дефинират от ползите му! А от какво се дефинират ползите, по какъв начин се образуват? И по какъв начин избираме метода, по който да защитим ползите си? Всичко е светоглед и морал.
Не, не ви пропагандирам. Всеки знае себе си. Аз да вземем за пример съм православен. Това значи, че не проучвам и не обмислям за Бог и света, а с религия и примирение одобрявам казаното в Писанието и от светите отци. И настръхвам при всеки опит то да бъде променяно и изопачавано.
Православен съм по две аргументи. Първата е, тъй като съм кръстен още като младенец и по този метод съм положил посредством кръстника си (моя дядо) клетва, изразена в текста на Никео-константинополския Символ на вярата. Но съм православен, тъй като съм направил и умишлен избор. Като млад жадно съм проучил всички философии и религии. Казвал съм си: Господи, та на процедура аз съм материалист! Казвал съм си също: аз съм релативист, аз съм нереален мечтател, аз съм дори (пази, Боже!) окултист - вълшебства, духове, егрегори, астрали, кабали и всевъзможни сходни прелести! В неуместно нежна възраст съм чел Кант и Хегел (и надлежно нищо не съм разбрал); играл съм си с мисълта да стана католик, заслепен от обич към Запада като всеки либерален образован човек в годините на комунизма. Най-сетне (дано Господ ми елементарни!) се правех на експерт по индуизъм и будизъм, с цел да смъквам гаджета, които най-малко по това време доста се впечатляваха от сходни нелепости.
Мисълта ми си е играла с всичко, само че душата в никакъв случай не е преставала да беседва с Бог. Св. Иоан Рилски ме повика още през 1975, а през 2013 прогледнах за съкрушението и покаянието. Така че съм православен, не просто тъй като по този начин съм се родил, не тъй като са ме кръстили като бебе, а тъй като съм извървял пътя си и съм направил своя непосилен избор.
Днес Светият Синод моли само за това: да се даде опция на всеки да извърви своя път и да направи своя избор.
За да приемеш или отхвърлиш нещо, не е ли редно да го познаваш? Аз да вземем за пример познавам сносно марксизма-ленинизма, познавам другите религии, познавам лъжеученията, познавам сектите. Когато ги отхвърлям, мога да обясня за какво го върша. Мнозина отхвърлят християнството (а дружно с това, даже и без да желаят, отхвърлят и неговия морал, който е единственият благонадежден аршин за разграничаване на положително от зло), отхвърлят го без да могат да обяснят за какво. Отхвърлят го, тъй като някой им е споделил. И което е към този момент неприятното - този някой е съумял да се показа пред тях за престиж и рупор на истината.
Оставете хората да изучат Закона Божи, пък след това дано сами да изберат. На всичко от горната страна по този начин е демократично. На всичко от горната страна по този начин е толерантно. Законът Божи би трябвало да е главен наложителен предмет като литературата, историята, математиката, физиката и химията. И аз съм мразел доста предмети в учебно заведение и в университета, знаейки че в никакъв случай по-късно няма да нуждая се от тях, обаче и през разум не ми е минавало да желая отпадането им от образователната стратегия. И аз съм вярвал в креативен Божи промисъл, само че съзнателно съм се срещнал с теорията за огромния гърмеж и с еволюцията.
Така че в случай че желаете да имате качествени атеисти и богоборци, не ги спирайте от вероучение. В противоположен случай ще имате единствено лаещи тъпи тролове и хунвейбини. Знаете ли за какво през комунизма всички бяха полудели по Фройд? Защото не го издаваха на български.
Мислите ли, че йезуитите не познават атеизма, материализма и даже марксизма? Ако мислите по този начин, значи грубо с лъжете. Нека всички се срещнат с християнството от качествени и очаквания източници (а не от всякакви врачки и шарлатани), пък да изберат сами. Така, с изключение на всичко друго, ще могат и да бъдат виновни за избора си.
Покажете, че сте умни политици и положителни хора и въведете Закона Божи (вероучението) като постоянен предмет. Няма да се случи нищо ужасно, с изключение на някой измамник да изгуби публиката си. Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.
Призивът е да се вкара най-накрая вероучението като наложителен предмет в учебно заведение, тъй като то е пътят към християнската нравственос, а християнската нравственос е единствената безусловна нравственос. Всички други са условни, зависят от някаква човешка позиция, от някаква социална договореност.
Когато стане дума за нравственос, за морал, мнозина споделят: " Аре стига, бе! ". За тях това е нещо прекомерно нереално, а то не е. Моралът е нашата визия за положително и зло. Всяко наше деяние е пречупено през тази визия. Вижте сами: най-общо за положителното можеш да изкажеш три отзиви: 1.) положително е това, което е положително за мен; 2.) положително е това, което е положително за другия човек против мен; 2.) положително е това, което е положително за всички. Първото е нарцисизъм, второто е алтруизъм, третото е тоталитаризъм. Тоталитаризъм е тъй като в случай че нещо е положително за всички, то мъчно може да е положително за всеки. И тогава общото богатство застава над самостоятелното и това е гибелта на свободата. Абсолютното, окончателното положително може д се премери единствено посредством Бог.
От своя страна пък моралът е свързан от мирогледа. Едно е да вярваш, че светът е зародил инцидентно, друго - че е резултат от образован план. Едно е да приемаш гибелта за край, напълно друго е да я приемаш за начало. Едно е да знаеш, че вътревидовата и междувидовата еволюционна битка ти дава право да сториш всичко в името на оцеляването (и благоденствието) си, друго е да знаеш, че от време на време ползите на другия стоят преди твоите. Едно е да знаеш, че всичко е познаваемо, друго - че съвсем всичко е загадка.
Действията на всеки служител, на всеки катаджия, на всеки кмет, народен представител, министър, на президента, на министър-председателя, на царя даже - на всички тях изборите, постъпките и дейностите се дефинират от морала и мирогледа им. Ще кажете: нелепости, дейностите на всеки човек се дефинират от ползите му! А от какво се дефинират ползите, по какъв начин се образуват? И по какъв начин избираме метода, по който да защитим ползите си? Всичко е светоглед и морал.
Не, не ви пропагандирам. Всеки знае себе си. Аз да вземем за пример съм православен. Това значи, че не проучвам и не обмислям за Бог и света, а с религия и примирение одобрявам казаното в Писанието и от светите отци. И настръхвам при всеки опит то да бъде променяно и изопачавано.
Православен съм по две аргументи. Първата е, тъй като съм кръстен още като младенец и по този метод съм положил посредством кръстника си (моя дядо) клетва, изразена в текста на Никео-константинополския Символ на вярата. Но съм православен, тъй като съм направил и умишлен избор. Като млад жадно съм проучил всички философии и религии. Казвал съм си: Господи, та на процедура аз съм материалист! Казвал съм си също: аз съм релативист, аз съм нереален мечтател, аз съм дори (пази, Боже!) окултист - вълшебства, духове, егрегори, астрали, кабали и всевъзможни сходни прелести! В неуместно нежна възраст съм чел Кант и Хегел (и надлежно нищо не съм разбрал); играл съм си с мисълта да стана католик, заслепен от обич към Запада като всеки либерален образован човек в годините на комунизма. Най-сетне (дано Господ ми елементарни!) се правех на експерт по индуизъм и будизъм, с цел да смъквам гаджета, които най-малко по това време доста се впечатляваха от сходни нелепости.
Мисълта ми си е играла с всичко, само че душата в никакъв случай не е преставала да беседва с Бог. Св. Иоан Рилски ме повика още през 1975, а през 2013 прогледнах за съкрушението и покаянието. Така че съм православен, не просто тъй като по този начин съм се родил, не тъй като са ме кръстили като бебе, а тъй като съм извървял пътя си и съм направил своя непосилен избор.
Днес Светият Синод моли само за това: да се даде опция на всеки да извърви своя път и да направи своя избор.
За да приемеш или отхвърлиш нещо, не е ли редно да го познаваш? Аз да вземем за пример познавам сносно марксизма-ленинизма, познавам другите религии, познавам лъжеученията, познавам сектите. Когато ги отхвърлям, мога да обясня за какво го върша. Мнозина отхвърлят християнството (а дружно с това, даже и без да желаят, отхвърлят и неговия морал, който е единственият благонадежден аршин за разграничаване на положително от зло), отхвърлят го без да могат да обяснят за какво. Отхвърлят го, тъй като някой им е споделил. И което е към този момент неприятното - този някой е съумял да се показа пред тях за престиж и рупор на истината.
Оставете хората да изучат Закона Божи, пък след това дано сами да изберат. На всичко от горната страна по този начин е демократично. На всичко от горната страна по този начин е толерантно. Законът Божи би трябвало да е главен наложителен предмет като литературата, историята, математиката, физиката и химията. И аз съм мразел доста предмети в учебно заведение и в университета, знаейки че в никакъв случай по-късно няма да нуждая се от тях, обаче и през разум не ми е минавало да желая отпадането им от образователната стратегия. И аз съм вярвал в креативен Божи промисъл, само че съзнателно съм се срещнал с теорията за огромния гърмеж и с еволюцията.
Така че в случай че желаете да имате качествени атеисти и богоборци, не ги спирайте от вероучение. В противоположен случай ще имате единствено лаещи тъпи тролове и хунвейбини. Знаете ли за какво през комунизма всички бяха полудели по Фройд? Защото не го издаваха на български.
Мислите ли, че йезуитите не познават атеизма, материализма и даже марксизма? Ако мислите по този начин, значи грубо с лъжете. Нека всички се срещнат с християнството от качествени и очаквания източници (а не от всякакви врачки и шарлатани), пък да изберат сами. Така, с изключение на всичко друго, ще могат и да бъдат виновни за избора си.
Покажете, че сте умни политици и положителни хора и въведете Закона Божи (вероучението) като постоянен предмет. Няма да се случи нищо ужасно, с изключение на някой измамник да изгуби публиката си. Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ