Истанбулската конвенция, правото на вето и пълненето на менчето на Путин
В четвъртък Евросъюзът да се причисли като групово тяло към Истанбулската спогодба, макар че шест от страните членки (сред които и България) към момента не са я утвърдили. Това стана допустимо с помощта на специфики в регламента: решенията в Съвета се взимат с квалифицирано болшинство - задоволителна е поддръжката на най-малко 55% от страните членки (към момента 15 от общо 27), които обаче съставляват най-малко 65% от общото население на Европейски Съюз. По този метод се заобикаля опцията една или няколко страни да наложат несъгласие (блокирането на решение е допустимо в случай че най-малко четири страни са " срещу ", само че те би трябвало да съставляват най-малко 35% от популацията на Евросъюза).
Конкретно за Истанбулската спогодба, Съдът на Европейски Съюз постанови през октомври 2021 година, че Европейският съюз може да я ратифицира, без да е нужно единодушието на всички страни членки. Шестте страни, които още " се дърпат ", са България, Унгария, Словакия, Чехия, Литва и Латвия. Общото им население е към 37 милиона души, или под 10 % от близо 450-милионния Европейски Съюз.
Решението на Съвета не е завършек на процеса. Предстоят съгласувателни процедури в Европарламента и Комисията и най-сетне се излиза с инструкция - което може да отнеме месеци, даже години. Но чувството, че Брюксел постанова на страни членки нещо принудително, срещу волята им, към този момент е налице.
И тук не става дума толкоз за самата Истанбулска спогодба. За която още преди пет години, че освен няма да помогне в битката с домашното принуждение, само че даже ще навреди на дамите. Въпросът е отива ли в историята ветото като инструмент на националните страни по отношение на европейските институции?
Ако гледаме единствено образеца с Истанбулската спогодба - да. Но в случай че върнем лентата с половин година, ще си спомним, че ветото на Австрия и Нидерландия спря България и Румъния за Шенген. Май не си е отишло дефинитивно, въпреки системата да разрешава заобикалянето му. За сметка на това, още веднъж лъсват " двойните стандарти " на Европейски Съюз.
След като обструкциите на шест страни по отношение на Истанбулската спогодба могат да се заобиколят, за какво да не може да се преодолее и ветото на две страни за разширението на Шенгенското пространство, пита Боян Стефанов от " Консервативен институт " - организация, която няколко дни преди решението на Съвета на Европейски Съюз за Истанбулската спогодба е изпратила петиция до Европарламента да се превъзмогнат пречките пред приемането на България и Румъния в Шенген. Звучи разумно, само че в интернационалните връзки логиката постоянно отстъпва пред други съображения...
Европейското двуличие явно не знае граници, откакто продължава да упорства, че Истанбулската спогодба е инструмент в помощ на дамите, а не лост за налагане на ляволиберални идеологеми. И да принуждава " несъгласните " да се подчинят. Което е освен дразнещо, а и рисково, изключително в сегашния геополитически подтекст.
Тук ще си разреша една прилика със сцена от кино лентата " Време разделно " (въпреки подозренията за историческа достоверност, художественият прийом е въздействащ). Караибрахим е събрал българските първенци в конака, с цел да ги накара да сменят вярата си - в началото с положително. Един възрастен българин му бе споделил в отговор:
" Ага, ние сме правилни жители на падишаха - няма да станем по-верни, в случай че изкривим душите си. "
Та, по този начин и в този момент - даже " Политбюро на Централен комитет на Европейски Съюз " да ни натрапи Истанбулската спогодба, ние няма автоматизирано да приемем нелепостите в нея. Но ще остане горчилката в душите ни. А оттова пътят към антиевропейските настроения не е дълъг...
И тук идва казусът. Правилният ход е да се показват кривиците на " Европа " за тяхното коригиране. Да не одобряваме покорно всяка европейска скотщина, само че и да ценим участието си в Европейски Съюз.
За страдание обаче, доста по-вероятно е да надделеят гласовете за излизане. От което няма да завоюват нито България, нито другите " страни бунтари ", нито Европейски Съюз като цяло.
Масовото мислене е " бинарно " и не търпи нюанси - просто тъй като по този начин е по-лесно. Или-или. " Европа " или е " добра ", или е " неприятна ". Ако е " добра ", ѝ козируваме за всичко. Ако е " неприятна ", се махаме (и след това ще му мислим).
Но европейските " водачи " очевидно не са наясно с това. И за следващ път, с тъпа непримиримост зорлем трансформират европейски жители в симпатизанти на Путин.
Европейската върхушка от време на време опъва нервите на европейските жители (особено на тези от някогашния Източен блок) - насилствени затваряния на въглищни централи, " Мобилност 1 ", перманентна ЛГБТ-пропаганда, напън за безотговорен банкет на навл., пардон " бежанци "... А изключително неприятно е, когато го прави " служебно ", погазвайки националните законодателства и даже Конституция, както е в нашия случай.
Европейският съюз нормално се асоциира със независимост и народна власт. Има обаче и образци в противоположната посока, които като че ли зачестяват от ден на ден. Това би трябвало да съставлява сигнален сигнал към европейския политически хайлайф. Но най-вероятно няма да се случи - може би и тъй като напоследък болшинството от същия този хайлайф се държи като умствено изостанал.
Конкретно за Истанбулската спогодба, Съдът на Европейски Съюз постанови през октомври 2021 година, че Европейският съюз може да я ратифицира, без да е нужно единодушието на всички страни членки. Шестте страни, които още " се дърпат ", са България, Унгария, Словакия, Чехия, Литва и Латвия. Общото им население е към 37 милиона души, или под 10 % от близо 450-милионния Европейски Съюз.
Решението на Съвета не е завършек на процеса. Предстоят съгласувателни процедури в Европарламента и Комисията и най-сетне се излиза с инструкция - което може да отнеме месеци, даже години. Но чувството, че Брюксел постанова на страни членки нещо принудително, срещу волята им, към този момент е налице.
И тук не става дума толкоз за самата Истанбулска спогодба. За която още преди пет години, че освен няма да помогне в битката с домашното принуждение, само че даже ще навреди на дамите. Въпросът е отива ли в историята ветото като инструмент на националните страни по отношение на европейските институции?
Ако гледаме единствено образеца с Истанбулската спогодба - да. Но в случай че върнем лентата с половин година, ще си спомним, че ветото на Австрия и Нидерландия спря България и Румъния за Шенген. Май не си е отишло дефинитивно, въпреки системата да разрешава заобикалянето му. За сметка на това, още веднъж лъсват " двойните стандарти " на Европейски Съюз.
След като обструкциите на шест страни по отношение на Истанбулската спогодба могат да се заобиколят, за какво да не може да се преодолее и ветото на две страни за разширението на Шенгенското пространство, пита Боян Стефанов от " Консервативен институт " - организация, която няколко дни преди решението на Съвета на Европейски Съюз за Истанбулската спогодба е изпратила петиция до Европарламента да се превъзмогнат пречките пред приемането на България и Румъния в Шенген. Звучи разумно, само че в интернационалните връзки логиката постоянно отстъпва пред други съображения...
Европейското двуличие явно не знае граници, откакто продължава да упорства, че Истанбулската спогодба е инструмент в помощ на дамите, а не лост за налагане на ляволиберални идеологеми. И да принуждава " несъгласните " да се подчинят. Което е освен дразнещо, а и рисково, изключително в сегашния геополитически подтекст.
Тук ще си разреша една прилика със сцена от кино лентата " Време разделно " (въпреки подозренията за историческа достоверност, художественият прийом е въздействащ). Караибрахим е събрал българските първенци в конака, с цел да ги накара да сменят вярата си - в началото с положително. Един възрастен българин му бе споделил в отговор:
" Ага, ние сме правилни жители на падишаха - няма да станем по-верни, в случай че изкривим душите си. "
Та, по този начин и в този момент - даже " Политбюро на Централен комитет на Европейски Съюз " да ни натрапи Истанбулската спогодба, ние няма автоматизирано да приемем нелепостите в нея. Но ще остане горчилката в душите ни. А оттова пътят към антиевропейските настроения не е дълъг...
И тук идва казусът. Правилният ход е да се показват кривиците на " Европа " за тяхното коригиране. Да не одобряваме покорно всяка европейска скотщина, само че и да ценим участието си в Европейски Съюз.
За страдание обаче, доста по-вероятно е да надделеят гласовете за излизане. От което няма да завоюват нито България, нито другите " страни бунтари ", нито Европейски Съюз като цяло.
Масовото мислене е " бинарно " и не търпи нюанси - просто тъй като по този начин е по-лесно. Или-или. " Европа " или е " добра ", или е " неприятна ". Ако е " добра ", ѝ козируваме за всичко. Ако е " неприятна ", се махаме (и след това ще му мислим).
Но европейските " водачи " очевидно не са наясно с това. И за следващ път, с тъпа непримиримост зорлем трансформират европейски жители в симпатизанти на Путин.
Европейската върхушка от време на време опъва нервите на европейските жители (особено на тези от някогашния Източен блок) - насилствени затваряния на въглищни централи, " Мобилност 1 ", перманентна ЛГБТ-пропаганда, напън за безотговорен банкет на навл., пардон " бежанци "... А изключително неприятно е, когато го прави " служебно ", погазвайки националните законодателства и даже Конституция, както е в нашия случай.
Европейският съюз нормално се асоциира със независимост и народна власт. Има обаче и образци в противоположната посока, които като че ли зачестяват от ден на ден. Това би трябвало да съставлява сигнален сигнал към европейския политически хайлайф. Но най-вероятно няма да се случи - може би и тъй като напоследък болшинството от същия този хайлайф се държи като умствено изостанал.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ