Прибърза ли ЕЦБ със свалянето на лихвите
В четвъртък Европейската централна банка намали главните си три лихвени % с по 25 базисни пункта за пръв път за последните пет години. Лихвата по депозитите в ЕЦБ (изплащана на банките с овърнайт депозити в централната банка) бе свалена от 4% до 3,75%. Това бележи край на интервала на парично стягане, почнал през юли 2022 година, когато дългият престой на лихвите в негативна територия от средата на 2014 година бе пресечен, показват в собствен разбор от Института за пазарна стопанска система. Решението идва на фона на еволюционен спад на инфлацията в Еврозоната от пика ѝ от 10,6%, доближат през октомври 2022 година
Предвид сериозното закъснение в ценовия растеж, отпущането на паричната политика звучи разумно. Същевременно, ходът може да се пояснява и като припрян, считат икономистите. Инфлацията в еврозоната спада до най-ниското си равнище след пандемията – 2,4% – още в ноември 2023 година Оттогава насам, тя варира сред 2% и 3% и надлежно не се движи стабилно към двупроцентния предел, който ЕЦБ цели. Това навежда и на въпроса дали отпущането на паричната политика на Франкфурт не е преждевременно.
От една страна, понижаването на лихвите с 25 пункта мъчно би могло да се преглежда като сериозен про-инфлационен ход. Все отново, в средносрочен проект, инфлацията в действителност се намалява доста и е предстоящо, поради сериозния напредък, паричните условия последователно да бъдат отпускани. Нещо повече, рента по депозитите в ЕЦБ от 3,75% е доста по-високо от предпандемичните негативни равнища, т.е. политиката към момента е относително рестриктивна и би трябвало да способства до понижаването на инфлацията до 2%, което ЕЦБ чака да се случи към средата на 2025 година Нещо повече, ЕЦБ надалеч няма да е първата централна банка в света, отбелязваща завършек на поредицата затягащи дейности. Например, Полша, Унгария и Чехия, при които забавянето в инфлацията е близо до това в Еврозоната започнаха да намаляват лихвените си проценти още в края на предходната година.
Естествено, сравнението не е идеално, поради че това са по-отворени стопански системи, които изпитаха по-висока инфлация и изпревариха ЕЦБ с няколко месеца при стягането на паричната политика, се показва в разбора на ИПИ. И въпреки всичко очевидно страни близки до еврозоната, както и такива в други райони на света като Южна Америка, към този момент се ориентират към намаление на лихвите, предвид на постигнатото за успокояването на инфлацията.
Друг мотив зад решението на ЕЦБ е забавянето на стопанската интензивност в еврозоната. В последните няколко тримесечия растежът на Брутният вътрешен продукт е на процедура нулев, като се изключи първото тримесечие на 2024 година, когато стопанската система на блока пораства с 0,3% – към момента прекомерно ниско. Също по този начин, ЕЦБ чака Брутният вътрешен продукт да нарасне с едвам 0,9% за цялата 2024 година, 1,4% за 2025 година и 1,6% за 2026 г.[2] Тази траектория отразява структурния проблем на Европа с продуктивността, който се разгръща надалеч оттатък актуалната политика на Франкфурт. Все отново, на фона на слабия напредък, желанието на ЕЦБ за известно разхлабване на паричната политика е разбираемо.
istock
Съществуват обаче и солидни причини, че този ход е припрян, изключително в случай че бъде последван от още няколко сваляния на лихвените проценти до края на годината. Първият е обвързван с динамичността на инфлацията в последните месеци и по-конкретно обстоятелството, че от края на 2023 година не се следи стабилно закъснение на ценовия растеж. Всъщност съгласно последните данни на Евростат, годишната инфлация за месец май дори пораства – от 2,4% на 2,6%. Лек растеж за месеца има даже в случай че се изключат волатилни категории като сила и храни.
ЕЦБ намали водещите си лихви
Интересно е, че при цените на силата също има растеж от 0,3% – въпреки и непретенциозно, нарастването прекъсва наклонността на стабилно поевтиняване от последните месеци. Най-упорито обаче е повишаването на услугите, което на годишна база през месец май е 4,1%, по отношение на 3,7% през април и 4% за предходните няколко месеца. Това се дължи на относително мощния растеж на възнагражденията, обвързван с рекордно ниската в историческо съпоставяне безработица в еврозоната (6,4% към април 2024 г.). Въпреки упованието на ЕЦБ, че стесняване в маржовете на фирмите ще намали инфлационния резултат от все по-високите разноски за труд, съвсем несъмнено е, че възнагражденията ще би трябвало да забавят темпа си на напредък, с цел да бъде достигната задачата за двупроцентова инфлация. Това обаче ще бъде по-трудно, в случай че ЕЦБ отпусне политиката си прекомерно бързо, допълват от ИПИ.
Друго терзание е, че ЕЦБ е първата от огромните централни банки, която подхваща сходен ход. Обикновено Федералният запас изпреварва Европейската централна банка при обръщането на посоката на паричната политика. И макар че всяка централна банка се чака да взима независимо решения, отчитайки стопанските индикатори в съответната парична зона, да се пренебрегват решенията на Федералния запас е мъчно поради ролята на $ като водеща световна аварийна валута. Заради доста по-стабилния напредък и по-високата инфлация в Съединени американски щати, Федералният запас евентуално няма да намали лихвите си до края на годината. В тази обстановка, в случай че ЕЦБ води прекомерно мека политика, тя рискува обезценяване на еврото по отношение на $. Това може да се окаже сериозна спънка в битката с инфлацията, защото Еврозоната е чист вносител на горива и други основни първични материали които нормално се търгуват в долари. По-скъпата сила също би могла да докара до растеж в цените и на разнообразни артикули и услуги, което би затруднило достигането на двупроцентова инфлация.
istock
Друг значим въпрос е дали политиката на ЕЦБ фактически е рестриктивна все още. Ако разгледаме равнищата на действителните лихви, виждаме, че в последните месеци в еврозоната те са сред 1 и 2%. – да вземем за пример за април 2024 година тя е 1,59%. Това е относително високо, изключително поради дългия интервал на негативни лихви след Световната финансова рецесия, само че и относително ниско в исторически проект и съпоставено с други страни. Нещо повече, освен това ниско номинално равнище на действителните лихви, намаляване от 25 базисни пункта е значимо, изключително в случай че инфлацията в околните месеци не падне осезаемо, защото по-висок растеж на цените води до по-ниски действителни лихви и надлежно – по-мека парична политика във връзка с финансовите и стопанските решения на икономическите сътрудници.
Вчерашното решение на ЕЦБ единствено по себе си надали ще има огромно значение за динамичността на инфлацията и икономическата интензивност във Еврозоната – най-малкото, то е предстоящо и „ вложено “ в държанието на пазарните играчи най-малко в последния месец. Ако то обаче в действителност бележи завой в политиката на Франкфурт и бъде последвано от още намаления, остава въпросът дали ЕЦБ не прибързва, предвид на задържащата се осезаема инфлация в услугите, ниските действителни лихвени проценти и отхвърли на Федералния запас да отпусне политиката си в околните месеци, пишат икономистите.
Предвид сериозното закъснение в ценовия растеж, отпущането на паричната политика звучи разумно. Същевременно, ходът може да се пояснява и като припрян, считат икономистите. Инфлацията в еврозоната спада до най-ниското си равнище след пандемията – 2,4% – още в ноември 2023 година Оттогава насам, тя варира сред 2% и 3% и надлежно не се движи стабилно към двупроцентния предел, който ЕЦБ цели. Това навежда и на въпроса дали отпущането на паричната политика на Франкфурт не е преждевременно.
От една страна, понижаването на лихвите с 25 пункта мъчно би могло да се преглежда като сериозен про-инфлационен ход. Все отново, в средносрочен проект, инфлацията в действителност се намалява доста и е предстоящо, поради сериозния напредък, паричните условия последователно да бъдат отпускани. Нещо повече, рента по депозитите в ЕЦБ от 3,75% е доста по-високо от предпандемичните негативни равнища, т.е. политиката към момента е относително рестриктивна и би трябвало да способства до понижаването на инфлацията до 2%, което ЕЦБ чака да се случи към средата на 2025 година Нещо повече, ЕЦБ надалеч няма да е първата централна банка в света, отбелязваща завършек на поредицата затягащи дейности. Например, Полша, Унгария и Чехия, при които забавянето в инфлацията е близо до това в Еврозоната започнаха да намаляват лихвените си проценти още в края на предходната година.
Естествено, сравнението не е идеално, поради че това са по-отворени стопански системи, които изпитаха по-висока инфлация и изпревариха ЕЦБ с няколко месеца при стягането на паричната политика, се показва в разбора на ИПИ. И въпреки всичко очевидно страни близки до еврозоната, както и такива в други райони на света като Южна Америка, към този момент се ориентират към намаление на лихвите, предвид на постигнатото за успокояването на инфлацията.
Друг мотив зад решението на ЕЦБ е забавянето на стопанската интензивност в еврозоната. В последните няколко тримесечия растежът на Брутният вътрешен продукт е на процедура нулев, като се изключи първото тримесечие на 2024 година, когато стопанската система на блока пораства с 0,3% – към момента прекомерно ниско. Също по този начин, ЕЦБ чака Брутният вътрешен продукт да нарасне с едвам 0,9% за цялата 2024 година, 1,4% за 2025 година и 1,6% за 2026 г.[2] Тази траектория отразява структурния проблем на Европа с продуктивността, който се разгръща надалеч оттатък актуалната политика на Франкфурт. Все отново, на фона на слабия напредък, желанието на ЕЦБ за известно разхлабване на паричната политика е разбираемо.
istock Съществуват обаче и солидни причини, че този ход е припрян, изключително в случай че бъде последван от още няколко сваляния на лихвените проценти до края на годината. Първият е обвързван с динамичността на инфлацията в последните месеци и по-конкретно обстоятелството, че от края на 2023 година не се следи стабилно закъснение на ценовия растеж. Всъщност съгласно последните данни на Евростат, годишната инфлация за месец май дори пораства – от 2,4% на 2,6%. Лек растеж за месеца има даже в случай че се изключат волатилни категории като сила и храни.
ЕЦБ намали водещите си лихви
Интересно е, че при цените на силата също има растеж от 0,3% – въпреки и непретенциозно, нарастването прекъсва наклонността на стабилно поевтиняване от последните месеци. Най-упорито обаче е повишаването на услугите, което на годишна база през месец май е 4,1%, по отношение на 3,7% през април и 4% за предходните няколко месеца. Това се дължи на относително мощния растеж на възнагражденията, обвързван с рекордно ниската в историческо съпоставяне безработица в еврозоната (6,4% към април 2024 г.). Въпреки упованието на ЕЦБ, че стесняване в маржовете на фирмите ще намали инфлационния резултат от все по-високите разноски за труд, съвсем несъмнено е, че възнагражденията ще би трябвало да забавят темпа си на напредък, с цел да бъде достигната задачата за двупроцентова инфлация. Това обаче ще бъде по-трудно, в случай че ЕЦБ отпусне политиката си прекомерно бързо, допълват от ИПИ.
Друго терзание е, че ЕЦБ е първата от огромните централни банки, която подхваща сходен ход. Обикновено Федералният запас изпреварва Европейската централна банка при обръщането на посоката на паричната политика. И макар че всяка централна банка се чака да взима независимо решения, отчитайки стопанските индикатори в съответната парична зона, да се пренебрегват решенията на Федералния запас е мъчно поради ролята на $ като водеща световна аварийна валута. Заради доста по-стабилния напредък и по-високата инфлация в Съединени американски щати, Федералният запас евентуално няма да намали лихвите си до края на годината. В тази обстановка, в случай че ЕЦБ води прекомерно мека политика, тя рискува обезценяване на еврото по отношение на $. Това може да се окаже сериозна спънка в битката с инфлацията, защото Еврозоната е чист вносител на горива и други основни първични материали които нормално се търгуват в долари. По-скъпата сила също би могла да докара до растеж в цените и на разнообразни артикули и услуги, което би затруднило достигането на двупроцентова инфлация.
istock Друг значим въпрос е дали политиката на ЕЦБ фактически е рестриктивна все още. Ако разгледаме равнищата на действителните лихви, виждаме, че в последните месеци в еврозоната те са сред 1 и 2%. – да вземем за пример за април 2024 година тя е 1,59%. Това е относително високо, изключително поради дългия интервал на негативни лихви след Световната финансова рецесия, само че и относително ниско в исторически проект и съпоставено с други страни. Нещо повече, освен това ниско номинално равнище на действителните лихви, намаляване от 25 базисни пункта е значимо, изключително в случай че инфлацията в околните месеци не падне осезаемо, защото по-висок растеж на цените води до по-ниски действителни лихви и надлежно – по-мека парична политика във връзка с финансовите и стопанските решения на икономическите сътрудници.
Вчерашното решение на ЕЦБ единствено по себе си надали ще има огромно значение за динамичността на инфлацията и икономическата интензивност във Еврозоната – най-малкото, то е предстоящо и „ вложено “ в държанието на пазарните играчи най-малко в последния месец. Ако то обаче в действителност бележи завой в политиката на Франкфурт и бъде последвано от още намаления, остава въпросът дали ЕЦБ не прибързва, предвид на задържащата се осезаема инфлация в услугите, ниските действителни лихвени проценти и отхвърли на Федералния запас да отпусне политиката си в околните месеци, пишат икономистите.
Източник: pariteni.bg
КОМЕНТАРИ