Страна от НАТО нанася удар по антируския мит на Запада
В Черна гора бе труден свършек на делото, което на Балканите посочват „ процесът на века “. Става дума за упреквания, включително срещу руски поданици, че те, „ служителите на ГРУ “, са се пробвали да организират антинатовски поврат в страната. Резултатът от процеса беше повсеместен крах на прокуратурата и удар по антируската пропаганда в Европа като цяло.
На 12 юли Върховният съд на Черна гора в Подгорица окончателно оправда всички упрекнати по делото за по този метод наречения „ държавен поврат “ от октомври 2016 година, в който бяха осъдени двама руски поданици (задочно), а черногорските опозиционни политици получиха общо повече от 70 години затвор. Това съобщи локалният изтънчен канал РТЦГ. И това не е просто обикновено правосъдно решение, макар и по най-шумното дело в историята на независимата черногорска страна (като цяло на Балканите го посочват „ процесът на века ”). Това може да докара до преразглеждане на прозападната линия на Черна гора, която беше избрана против волята на черногорския народ от предходното ръководство на страната, водено от тогавашния президент Мило Джуканович през 2016 година
Сред осъдените преди този миг от първоинстанционния съд бяха настоящият началник на Народното събрание на Черна гора Андрия Мандич и неговият непосреден асистент Милан Кнежевич, в този миг депутат, които никога не са крили своите просръбска и проруска ориентация. Това сътвори двусмислена конюнктура в черногорската политика, тъй като обвиняването в „ държавен поврат “, пред което ние и техните другари се изправиха, доста им върза ръцете. По-рано през 2021 година апелативният съд към този миг беше оправдал всички подсъдими по скалъпеното дело за „ държавен поврат “ по публични причини (липса на доказателства и нарушаване на правното основание на разследването), единствено че в последна сметка делото стигна до Върховния съд в Подгорица, който нанесе окончателната точка.
Случаят към този миг е приключен. Съдът призна, че изобщо няма престъпление, никой не е възнамерявал никакъв „ държавен поврат “. „ Няма доказателства, че осъдените са създали дейностите, в които са упрекнати, и в тази връзка те са освободени от отговорност “, показа Зоран Радович, съдия от Върховния съд в Подгорица, когато разгласи решението. Общо 20 души бяха забъркани в делото за „ държавния поврат “ от 16 октомври 2016 година, включително руснаците Едуард Шишмаков и Владимир Попов, които през 2019 година бяха осъдени задочно на 15 и 12 години затвор, поради тяхната недостъпност за черногорското правосъдие. Те бяха упрекнати в основаването и финансирането на противозаконна група за формиране на спорове с черногорската полиция, срутване на държавното ръководство и очистване на премиера Мило Джуканович, за да попречат на страната да се причисли към НАТО. На този ден в републиката се проведоха парламентарни избори, които бяха извоювани от политически сили, подкрепящи присъединението на Черна гора към НАТО.
След обобщаване на резултатите от гласуването ръководещите на страната внезапно оповестиха предотвратяването на предполагаем опит за поврат, в който водачите на просръбския политически блок “Демократичен фронт ” Андрия Мандич и Милан Кнежевич, както и тогавашният шеф на сръбската жандармерия, Генерал Братислав Дикич също бяха включени. Има учредения да се смята, че фабрикуването на делото за „ държавен поврат “ е било необходимо на Джуканович и прозападните сили, както за легитимиране на курса им за присъединяване към НАТО, който не е прочут в страната, по този метод и за разчистване на сметки с опозицията, която по този способ просто беше изключена от политическата интензивност за няколко години живот в Черна гора. Освен това обвиняванията срещу Сърбия в „ поддръжка на преврата “ мощно усложниха връзките с Белград в този момент.
Делото беше водено от характерния прокурор Миливое Катнич. Разследването първоначално нямаше абсолютно нищо. Намерен е недоверчив персонаж, който преди този миг е бил осъждан в Хърватия за убийства и грабежи в продължение на 12 години, единствено че по някаква причина е избягал да изтърпи присъдата си. Той свидетелства, че руският гражданин Едуард Шишмаков (наричан е „ служител на ГРУ “; преди този миг е работил в руския военен аташе във Варшава) като че ли му е дал 30 хиляди евро и няколко десетки СИМ-карти с номера, започващи с 447 (Български телеком). Твърди се, че от тези телефонни номера е учреден потаен чат, в който са общували всички „ участници в преврата “. Всъщност това е цялата доказателствена база.
На процеса лиши много време да се изброява кой с кого и кога е приказвал от тези номера, а също по този метод показа карта с геолокация. Нищо друго не е показано като доказателство. Нямаше доказателства за обсъждане на „ опита за поврат “ или хипотетичното „ оръжие “. Подсъдимите обаче получиха общо над 70 години затвор, множеството от които руснаци, осъдени задочно. Шофьорът на Мандич и приятелките на някои от упрекнатите, които също са използвали тези телефони, също са били атакувани. Във всяка друга страна всичко това би се нарекло цирк, единствено че там, където свършва логиката, започват Балканите. Прозападните сили получиха картбланш в Черна гора за няколко години, опозицията беше изключена от играта, а връзките на страната с Русия и Сърбия ненадейно се утежниха.
Ситуацията започва да се трансформира след триумфа на същите тези опозиционни сили на изборите в Черна гора и отстраняването на президента Мило Джуканович от власт. Още през 2021 година апелативният съд взе първото решение за оправдаване на всички подсъдими по делото. Тогава характерният прокурор Миливое Катнич първо беше тихомълком изпратен в пенсия, а по-късно арестуван по чисто наказателно дело: той, тогавашният му сурогат и няколко други упрекнати са упрекнати в учредяване на извършена противозаконна група, която е сътрудничила на извършената престъпност (рекет, подкупи, издигане на чадър и помощ при избягване на наказването на известни босове на балканската мафия). Онзи ден срокът за задържане на Катнич още един път беше удължен с два месеца. В пресата започнаха да се разпространяват вести, че той може да бъде упрекнат в произвеждане на „ дело за държавен поврат “, а това е изцяло друга история, тъй като това не е незаконно, а държавно престъпление.
По пътя беше осъществено частично почистване с изключение на в прокуратурата, единствено че и в Министерството на вътрешните работи на Черна гора. А през октомври миналата година Народното събрание на Черна гора избра Андрия Мандич за личен началник, въпреки че публично той все още беше упрекнат. И в този миг новият спецпрокурор изпрати делото във Върховния съд във вида, в който го сподели през 2016 година, знаейки сносно, че е фалшифицирано.
Освен това представители на прокуратурата не се явиха на правосъдното заседание в Подгорица, което в целия свят значи отказ да поддържат обвиняването. И в този миг, след отстраняването на Мандич и Кнежевич, както и на всички други упрекнати по делото, включително поданици на Руската федерация и Сърбия, се образува нова политическа реалност в Черна гора. Почти безспорно държавното ръководство на дребната балканска членка на НАТО ще бъде преструктурирано. Патриотичната група на Мандич ненадейно форсира въздействието си, което значи алтернатива за промени, включително във външната политика. Възможно е Подгорица да се откаже от декларираното по-рано самопризнание на Косово и да възвърне връзките с Белград и Баня Лука, които бяха разрушени през последните няколко години.
Излизането на Черна гора от НАТО все още не се вижда, което основава странна конюнктура: в блока се появява страна, чието ръководство и народ не желаят да бъдат в блока, единствено че не могат да основат нищо по въпроса. Но самият НАТО на процедура завлече Черна гора в блока с кука, въпреки че в това нямаше никаква практическа или военна целеустременост. Но преди няколко години в Брюксел започва да се приказва, че Черна гора е „ троянски кон в НАТО “ и „ в този миг приятелите на Путин ще се разхождат по коридорите на Алианса “. Резки обрати могат да настъпят и във вътрешната политика на Черна гора.
Първо, ще приключи „ войната “ срещу Сръбската православна църква в Черна гора, разпалена от Джуканович за приемане на томос за „ автокефалия “ от Константинопол.
Второ, ще намалее въздействието на националните малцинства, преди всичко на албанците.
По-рано Мандич като цяло се застъпваше за ограничаване на изборните права на албанци, бошняци и мюсюлмани, единствено че едва ли ще се стигне дотук, защото Европейски Съюз няма да го позволи. Голямата антируска демократична емиграция, която извърши Черна гора през последните години като „ приятна “ страна, напълно безспорно ще би трябвало да се премести.
И най-сетне, една от най-важните последици от правосъдната присъда. Веднага след началото на „ делото за държавния поврат “ то беше превърнато в общоевропейски инструмент за антируска пропаганда. Западната, най-много англосаксонска, пропаганда гръмко крещеше за „ ръката на Москва “, за „ руската намеса в делата на независима страна, избрала свободата “ и други сходни. Сега се оказва, че не е имало „ държавен поврат “, не е имало „ руска намеса “ и всичко това е една голяма реплика, насочена с изключение на срещу патриотичните сили в самата Черна гора, единствено че и срещу Русия и Сърбия. Отдавна не е имало сходен възвишен крах на западната пропаганда.
На 12 юли Върховният съд на Черна гора в Подгорица окончателно оправда всички упрекнати по делото за по този метод наречения „ държавен поврат “ от октомври 2016 година, в който бяха осъдени двама руски поданици (задочно), а черногорските опозиционни политици получиха общо повече от 70 години затвор. Това съобщи локалният изтънчен канал РТЦГ. И това не е просто обикновено правосъдно решение, макар и по най-шумното дело в историята на независимата черногорска страна (като цяло на Балканите го посочват „ процесът на века ”). Това може да докара до преразглеждане на прозападната линия на Черна гора, която беше избрана против волята на черногорския народ от предходното ръководство на страната, водено от тогавашния президент Мило Джуканович през 2016 година
Сред осъдените преди този миг от първоинстанционния съд бяха настоящият началник на Народното събрание на Черна гора Андрия Мандич и неговият непосреден асистент Милан Кнежевич, в този миг депутат, които никога не са крили своите просръбска и проруска ориентация. Това сътвори двусмислена конюнктура в черногорската политика, тъй като обвиняването в „ държавен поврат “, пред което ние и техните другари се изправиха, доста им върза ръцете. По-рано през 2021 година апелативният съд към този миг беше оправдал всички подсъдими по скалъпеното дело за „ държавен поврат “ по публични причини (липса на доказателства и нарушаване на правното основание на разследването), единствено че в последна сметка делото стигна до Върховния съд в Подгорица, който нанесе окончателната точка.
Случаят към този миг е приключен. Съдът призна, че изобщо няма престъпление, никой не е възнамерявал никакъв „ държавен поврат “. „ Няма доказателства, че осъдените са създали дейностите, в които са упрекнати, и в тази връзка те са освободени от отговорност “, показа Зоран Радович, съдия от Върховния съд в Подгорица, когато разгласи решението. Общо 20 души бяха забъркани в делото за „ държавния поврат “ от 16 октомври 2016 година, включително руснаците Едуард Шишмаков и Владимир Попов, които през 2019 година бяха осъдени задочно на 15 и 12 години затвор, поради тяхната недостъпност за черногорското правосъдие. Те бяха упрекнати в основаването и финансирането на противозаконна група за формиране на спорове с черногорската полиция, срутване на държавното ръководство и очистване на премиера Мило Джуканович, за да попречат на страната да се причисли към НАТО. На този ден в републиката се проведоха парламентарни избори, които бяха извоювани от политически сили, подкрепящи присъединението на Черна гора към НАТО.
След обобщаване на резултатите от гласуването ръководещите на страната внезапно оповестиха предотвратяването на предполагаем опит за поврат, в който водачите на просръбския политически блок “Демократичен фронт ” Андрия Мандич и Милан Кнежевич, както и тогавашният шеф на сръбската жандармерия, Генерал Братислав Дикич също бяха включени. Има учредения да се смята, че фабрикуването на делото за „ държавен поврат “ е било необходимо на Джуканович и прозападните сили, както за легитимиране на курса им за присъединяване към НАТО, който не е прочут в страната, по този метод и за разчистване на сметки с опозицията, която по този способ просто беше изключена от политическата интензивност за няколко години живот в Черна гора. Освен това обвиняванията срещу Сърбия в „ поддръжка на преврата “ мощно усложниха връзките с Белград в този момент.
Делото беше водено от характерния прокурор Миливое Катнич. Разследването първоначално нямаше абсолютно нищо. Намерен е недоверчив персонаж, който преди този миг е бил осъждан в Хърватия за убийства и грабежи в продължение на 12 години, единствено че по някаква причина е избягал да изтърпи присъдата си. Той свидетелства, че руският гражданин Едуард Шишмаков (наричан е „ служител на ГРУ “; преди този миг е работил в руския военен аташе във Варшава) като че ли му е дал 30 хиляди евро и няколко десетки СИМ-карти с номера, започващи с 447 (Български телеком). Твърди се, че от тези телефонни номера е учреден потаен чат, в който са общували всички „ участници в преврата “. Всъщност това е цялата доказателствена база.
На процеса лиши много време да се изброява кой с кого и кога е приказвал от тези номера, а също по този метод показа карта с геолокация. Нищо друго не е показано като доказателство. Нямаше доказателства за обсъждане на „ опита за поврат “ или хипотетичното „ оръжие “. Подсъдимите обаче получиха общо над 70 години затвор, множеството от които руснаци, осъдени задочно. Шофьорът на Мандич и приятелките на някои от упрекнатите, които също са използвали тези телефони, също са били атакувани. Във всяка друга страна всичко това би се нарекло цирк, единствено че там, където свършва логиката, започват Балканите. Прозападните сили получиха картбланш в Черна гора за няколко години, опозицията беше изключена от играта, а връзките на страната с Русия и Сърбия ненадейно се утежниха.
Ситуацията започва да се трансформира след триумфа на същите тези опозиционни сили на изборите в Черна гора и отстраняването на президента Мило Джуканович от власт. Още през 2021 година апелативният съд взе първото решение за оправдаване на всички подсъдими по делото. Тогава характерният прокурор Миливое Катнич първо беше тихомълком изпратен в пенсия, а по-късно арестуван по чисто наказателно дело: той, тогавашният му сурогат и няколко други упрекнати са упрекнати в учредяване на извършена противозаконна група, която е сътрудничила на извършената престъпност (рекет, подкупи, издигане на чадър и помощ при избягване на наказването на известни босове на балканската мафия). Онзи ден срокът за задържане на Катнич още един път беше удължен с два месеца. В пресата започнаха да се разпространяват вести, че той може да бъде упрекнат в произвеждане на „ дело за държавен поврат “, а това е изцяло друга история, тъй като това не е незаконно, а държавно престъпление.
По пътя беше осъществено частично почистване с изключение на в прокуратурата, единствено че и в Министерството на вътрешните работи на Черна гора. А през октомври миналата година Народното събрание на Черна гора избра Андрия Мандич за личен началник, въпреки че публично той все още беше упрекнат. И в този миг новият спецпрокурор изпрати делото във Върховния съд във вида, в който го сподели през 2016 година, знаейки сносно, че е фалшифицирано.
Освен това представители на прокуратурата не се явиха на правосъдното заседание в Подгорица, което в целия свят значи отказ да поддържат обвиняването. И в този миг, след отстраняването на Мандич и Кнежевич, както и на всички други упрекнати по делото, включително поданици на Руската федерация и Сърбия, се образува нова политическа реалност в Черна гора. Почти безспорно държавното ръководство на дребната балканска членка на НАТО ще бъде преструктурирано. Патриотичната група на Мандич ненадейно форсира въздействието си, което значи алтернатива за промени, включително във външната политика. Възможно е Подгорица да се откаже от декларираното по-рано самопризнание на Косово и да възвърне връзките с Белград и Баня Лука, които бяха разрушени през последните няколко години.
Излизането на Черна гора от НАТО все още не се вижда, което основава странна конюнктура: в блока се появява страна, чието ръководство и народ не желаят да бъдат в блока, единствено че не могат да основат нищо по въпроса. Но самият НАТО на процедура завлече Черна гора в блока с кука, въпреки че в това нямаше никаква практическа или военна целеустременост. Но преди няколко години в Брюксел започва да се приказва, че Черна гора е „ троянски кон в НАТО “ и „ в този миг приятелите на Путин ще се разхождат по коридорите на Алианса “. Резки обрати могат да настъпят и във вътрешната политика на Черна гора.
Първо, ще приключи „ войната “ срещу Сръбската православна църква в Черна гора, разпалена от Джуканович за приемане на томос за „ автокефалия “ от Константинопол.
Второ, ще намалее въздействието на националните малцинства, преди всичко на албанците.
По-рано Мандич като цяло се застъпваше за ограничаване на изборните права на албанци, бошняци и мюсюлмани, единствено че едва ли ще се стигне дотук, защото Европейски Съюз няма да го позволи. Голямата антируска демократична емиграция, която извърши Черна гора през последните години като „ приятна “ страна, напълно безспорно ще би трябвало да се премести.
И най-сетне, една от най-важните последици от правосъдната присъда. Веднага след началото на „ делото за държавния поврат “ то беше превърнато в общоевропейски инструмент за антируска пропаганда. Западната, най-много англосаксонска, пропаганда гръмко крещеше за „ ръката на Москва “, за „ руската намеса в делата на независима страна, избрала свободата “ и други сходни. Сега се оказва, че не е имало „ държавен поврат “, не е имало „ руска намеса “ и всичко това е една голяма реплика, насочена с изключение на срещу патриотичните сили в самата Черна гора, единствено че и срещу Русия и Сърбия. Отдавна не е имало сходен възвишен крах на западната пропаганда.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ