Защо Путин не нападна НАТО
В частност, Путин твърди: „ Украинската рецесия е директно разследване от многогодишното игнориране на правата на Русия и приближаването на блока НАТО към нейните граници, обратно на обществените обещания. “
Разбира се, тази формула е комфортна, само че при по-внимателен разбор тя се разпада.
Първо, Украйна не е давала никакви обещания на Русия – нито писмени, нито устни. Нещо повече, Украйна не е била член на Северноатлантическия алианс, не е разполагала бази на НАТО на своя територия и не е вземала решения по отношение на разширението на Алианса. Тя не е и не може да бъде виновна за политиката на НАТО. Следователно логиката на „ наказване на Украйна за дейностите на НАТО “ е по своята същина неуместна.
Второ, в случай че приемем реториката на Путин безусловно, войната е трябвало да бъде оповестена на НАТО, а не на Украйна. Именно Алиансът, твърди той, „ напредна към границите на Русия “ и сякаш „ подцени правата на Русия “. Но Путин не атакува НАТО – нито през 2014 година, нито през 2022 година, нито по-късно.
Защо? Отговорът е елементарен и противен за Кремъл.
Защото Северноатлантическият алианс е мощ, способна да обезпечи съразмерен и унищожителен отговор. Атака против НАТО би означавала неотложно военно проваляне за Русия, провал на режима и завършек на персоналната власт на Путин. А това е риск, който той не е подготвен да поеме.
Украйна беше определена за цел на експанзия не поради НАТО, а тъй като Кремъл я смяташе за слаба, разграничена и уязвима. Целта на войната не беше да се „ ограничи Алиансът “, а да се подчини Украйна, да се отстрани нейният суверенитет, да се унищожи демократичният образец на прага ѝ и да се върне страната в имперската сфера на надзор на Русия.
По този метод съветският мит за „ война с НАТО “ е просто пропагандно прикритие за експанзия. Путин нападна не „ опасността “, а тази, която вярваше, че може да преодолее безнаказано.
Грешката се оказа съдбовна.
Виталий Андриевски
Директор на Института за ефикасна политика (Молдова)
Разбира се, тази формула е комфортна, само че при по-внимателен разбор тя се разпада.
Първо, Украйна не е давала никакви обещания на Русия – нито писмени, нито устни. Нещо повече, Украйна не е била член на Северноатлантическия алианс, не е разполагала бази на НАТО на своя територия и не е вземала решения по отношение на разширението на Алианса. Тя не е и не може да бъде виновна за политиката на НАТО. Следователно логиката на „ наказване на Украйна за дейностите на НАТО “ е по своята същина неуместна.
Второ, в случай че приемем реториката на Путин безусловно, войната е трябвало да бъде оповестена на НАТО, а не на Украйна. Именно Алиансът, твърди той, „ напредна към границите на Русия “ и сякаш „ подцени правата на Русия “. Но Путин не атакува НАТО – нито през 2014 година, нито през 2022 година, нито по-късно.
Защо? Отговорът е елементарен и противен за Кремъл.
Защото Северноатлантическият алианс е мощ, способна да обезпечи съразмерен и унищожителен отговор. Атака против НАТО би означавала неотложно военно проваляне за Русия, провал на режима и завършек на персоналната власт на Путин. А това е риск, който той не е подготвен да поеме.
Украйна беше определена за цел на експанзия не поради НАТО, а тъй като Кремъл я смяташе за слаба, разграничена и уязвима. Целта на войната не беше да се „ ограничи Алиансът “, а да се подчини Украйна, да се отстрани нейният суверенитет, да се унищожи демократичният образец на прага ѝ и да се върне страната в имперската сфера на надзор на Русия.
По този метод съветският мит за „ война с НАТО “ е просто пропагандно прикритие за експанзия. Путин нападна не „ опасността “, а тази, която вярваше, че може да преодолее безнаказано.
Грешката се оказа съдбовна.
Виталий Андриевски
Директор на Института за ефикасна политика (Молдова)
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ