Славата ми беше велика, изпитах и най-голямото безславие, и се убедих - едно и също е ~ Анна АХМАТОВА
В бялата нощ
Будувам и отключена
е моята врата,
на бдения приучена,
не мигнах през нощта.
Да гасне залез прочувствен
зад хвойновия шубрак
и глас да слушам шепотен,
сходно твоя глас.
И пила тъга открита,
да падам в пъкъл и мрак!
Отдавна бях уверена,
че ще се върнеш отново.
1911
Поетът постоянно е прав.
Стиховете, даже и най-великите, не вършат създателя си благополучен.
Бъдещето, както е известно, хвърля сянката си доста преди да влезе.
Измяната може да бъде простена, обидата – не.
Поетът е човек, на който никой не може да отнеме нищо, и по тази причина никой не може нищо да му даде.
Най-скучното нещо на света са непознатите сънища и непознатите похождения.
Можеш да бъдеш незабравим стихотворец, само че да пишеш неприятни стихове.
Благовъзпитаният човек не наскърбява другия от несръчност. Той наскърбява единствено предумишлено.
Колкото сцената скрива индивида, толкоз безпощадно го открива подиумът. Подиумът е като ешафод.
Не знаехме, че стиховете са толкоз жилави.
Анна АХМАТОВА
Илюстрация: april-knows.ru
Снимка: faktov.ru
