Какво ще означава присъединяването към еврозоната за българската ...
В Брюксел и София чакат, че участието в еврозоната ще форсира икономическото развиване на страната и ще задълбочи интеграцията ѝ в Европейски Съюз. Според икономисти главният резултат няма да е кратковременен, а дълготраен – обвързван с повишение на доверието във валутата, покупателната ѝ дарба и интереса на задграничните вложители.
„ Най-големият резултат е обвързван с доверието – към валутата, към покупателната ѝ мощ, към вложителите, които купуват български дълг или влагат средства в разнообразни браншове на стопанската система “, изяснява Петър Ганев, старши откривател в Института за пазарна стопанска система.
Кредитен рейтинг и инфлация
Едно от предстоящите позитивни последици от въвеждането на еврото е възстановяване на кредитния рейтинг на страната. По думите на Ганев интернационалните рейтингови организации в продължение на години регистрират като негатив валутния ръб, защото държавният дълг е номиниран в евро, а не в „ лична “ валута.
„ Заради това ни се прави отстъпка от кредитния рейтинг към този момент 28 години. С приемането на еврото този фактор отпада “, показва той.
Що се отнася до инфлацията, икономистите чакат резултатът от въвеждането на еврото да бъде стеснен. Според разбора главните фактори за ценовия напън остават високото ползване, подтиквано от разходна бюджетна политика, както и рекордното кредитиране, изключително в бранша на жилищното строителство.
Политическа неустойчивост и стопански риск
Паралелно с икономическите упования, България продължава да се сблъсква с хронична политическа неустойчивост. Правителството подаде оставка в средата на декември след седмици на митинги против корупцията. Това е следващият епизод от дълга поредност рецесии – страната организира седем парламентарни избора за три години.
„ Това ни пречи да изградим дълготрайна политическа непоклатимост. Има съществени проблеми с бюджета – четири от последните пет години България влезе в новата година без признат държавен бюджет “, отбелязва Ганев.
Как ще стане преходът
Фиксираният курс за прекосяване към еврото ще бъде 1,95 лв. за 1 евро. От август цените в страната се изписват по едно и също време в левове и евро, с цел да могат потребителите и бизнесът да се приспособяват. През януари 2026 година и двете валути ще могат да се употребяват за заплащания в брой, за по-плавен преход.
България извърши всички критерии от Маастрихт за участие в еврозоната: ценова непоклатимост, постоянни обществени финанси, резистентен валутен курс и постоянни дълготрайни лихвени проценти. През 2024 година инфлацията е била 2,7%, държавният дълг – 24% от Брутният вътрешен продукт, а бюджетният недостиг – към 3%.
Най-бедната страна в Европейски Съюз
Въпреки напредъка към еврозоната, България остава най-бедната страна в Европейския съюз по Брутният вътрешен продукт на човек от популацията. Над 21% от българите живеят под линията на беднотия – най-високият дял в Европейски Съюз.
На този декор въвеждането на еврото се преглежда от ръководещите и от част от икономистите като инструмент за дълготрайна непоклатимост и доближаване със средноевропейските стандарти, само че не и като бързо решение на структурните проблеми на страната.
„ Най-големият резултат е обвързван с доверието – към валутата, към покупателната ѝ мощ, към вложителите, които купуват български дълг или влагат средства в разнообразни браншове на стопанската система “, изяснява Петър Ганев, старши откривател в Института за пазарна стопанска система.
Кредитен рейтинг и инфлация
Едно от предстоящите позитивни последици от въвеждането на еврото е възстановяване на кредитния рейтинг на страната. По думите на Ганев интернационалните рейтингови организации в продължение на години регистрират като негатив валутния ръб, защото държавният дълг е номиниран в евро, а не в „ лична “ валута.
„ Заради това ни се прави отстъпка от кредитния рейтинг към този момент 28 години. С приемането на еврото този фактор отпада “, показва той.
Що се отнася до инфлацията, икономистите чакат резултатът от въвеждането на еврото да бъде стеснен. Според разбора главните фактори за ценовия напън остават високото ползване, подтиквано от разходна бюджетна политика, както и рекордното кредитиране, изключително в бранша на жилищното строителство.
Политическа неустойчивост и стопански риск
Паралелно с икономическите упования, България продължава да се сблъсква с хронична политическа неустойчивост. Правителството подаде оставка в средата на декември след седмици на митинги против корупцията. Това е следващият епизод от дълга поредност рецесии – страната организира седем парламентарни избора за три години.
„ Това ни пречи да изградим дълготрайна политическа непоклатимост. Има съществени проблеми с бюджета – четири от последните пет години България влезе в новата година без признат държавен бюджет “, отбелязва Ганев.
Как ще стане преходът
Фиксираният курс за прекосяване към еврото ще бъде 1,95 лв. за 1 евро. От август цените в страната се изписват по едно и също време в левове и евро, с цел да могат потребителите и бизнесът да се приспособяват. През януари 2026 година и двете валути ще могат да се употребяват за заплащания в брой, за по-плавен преход.
България извърши всички критерии от Маастрихт за участие в еврозоната: ценова непоклатимост, постоянни обществени финанси, резистентен валутен курс и постоянни дълготрайни лихвени проценти. През 2024 година инфлацията е била 2,7%, държавният дълг – 24% от Брутният вътрешен продукт, а бюджетният недостиг – към 3%.
Най-бедната страна в Европейски Съюз
Въпреки напредъка към еврозоната, България остава най-бедната страна в Европейския съюз по Брутният вътрешен продукт на човек от популацията. Над 21% от българите живеят под линията на беднотия – най-високият дял в Европейски Съюз.
На този декор въвеждането на еврото се преглежда от ръководещите и от част от икономистите като инструмент за дълготрайна непоклатимост и доближаване със средноевропейските стандарти, само че не и като бързо решение на структурните проблеми на страната.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ