Как оцеляват животните
В битката за битие се разграничават три форми: вътревидова, междувидова и конституционна (борба с факторите на средата).
Вътревидовата битка се води от индивидите на един и същи тип, живеещи при едни и същи условия и имащи идентични потребности. Тя е най-жестока и взема най-вече жертви. Съществуват и способи за отбягване на конкуренцията сред индивидите – синигерите да вземем за пример, известяват с ария завземането на дадена територия, а някои животни маркират територията си със тайни.
Междувидовата битка се води сред човеци от разнообразни типове или сред човеци от разнообразни популации. Характеризира се с това, че едни типове растения и животни живеят за сметка на други. Междувидовата битка бива директна и косвена. Пряка е сред див звяр и жертва, паразит и гостоприемник, сред бурен и културно растение. Косвената междувидова битка се показва най-често като конкуренция – за храна, за вода, за територия и така нататък
Конституционната битка е битката с неподходящите фактори на неорганичната природа – климатични, почвени и други Тя се показва в прекарването на едни организми и гибелта на други при пролетни студове, проливни дъждове и наводнения, пожари, мощни ветрове и така нататък
Подобно на хората, които обичат дома си и могат да не пускат в него тези, които не харесват, и животните пазят ловната си територия и употребяват специфични знаци, с цел да изгонят непознати от нея. Те маркират своята територия, употребявайки звуци, светлинни сигнали и миризми, и плашат неканени посетители с нокти или с пера. Най-често животните пазят територии богати на храна. Така работят хиени, лъвове, вълци и колибри. Морските лъвове и морските слонове пазят територията си единствено в интервала на чифтосване. Жабите и рибите също се борят за територия единствено през брачния сезон.
Най-големите маймуни на Южноамериканската тропическа гора са маймуните от рода ревачи. Мъжките екземпляри пазят обширната си територия, издавайки извънредно мощен плач, който се чува даже на 5 километра. Всеки вид ревач се характеризира със специфичен тон. Тази мощ на звука се реализира с помощта на специфичната конструкция на ларинкса: по време на плача шията на ревуна се надува, което усилва звука.
Ленивците са последните останали тревопасни животни, които в миналото са живели в дъждовните гори на Централна и Южна Америка. Те са най-бавните животни в света – името им приказва единствено за себе си. Ленивците напущат дърветата, на които живеят, единствено когато не им остава храна или е належащо да задоволят другите си естествени потребности. Затова копаят в земята дребна дупка в подножието на дървото. Предполага се, че техните екскременти оплождат дървото и по едно и също време основават миризма, предупреждаващa други ленивци, че територията е заета.
Сигнализиращите раци се хранят с разнообразни останки, изключително бактерии и други дребни организми, живеещи в пясък. Ракът носи пясъчната бучка в устата и изяжда всичко, което е потребно, а останалото се събира към щипците му. Ако територията на брега би трябвало да бъде разграничена от няколко типа раци, тези, които имат огромна уста избират места с по-голям пясък, а раците с дребна уста – с по-малко. Мъжкият рак алармира единствено с една щипка, която постепенно се движи напред и обратно. Раците с по-големи щипци се борят по-често и по този метод се снабдяват с по-голямо поколение.
