Това, което вижда сърцето
В болничното заведение в една стая лежали двама тежко заболели. Единият бил на легло до прозореца, а другият – до вратата.
– И какво има там, през прозореца? – питал оня, който бил до вратата.
– О! – оживявал се другия мъж. – Виждам небето, облаците, порозовели са от залеза, има още и езеро и гора малко по-надалеч.
Всеки ден, лежащият до прозореца разказвал на своя комшия за това, какво се случва през прозореца. Той виждал лодки, риболовци с голям улов, деца, играещи на брега, млади влюбени двойки, държащи се за ръце и не свалящи взор един от различен...
И до момента в който той следил тези удивителни гледки през прозореца, неговия комшия по легло потъвал в тиха завист. „ Колко незаслужено е това, - мислел си той – с какво е заслужил тоя да е покрай прозореца и да се любува на всичко на открито, а аз да мечтателствам само вратата, боядисана нескопосано? ".
Няколко дни по-късно, лежащият до прозореца почнал мощно да кашля и да се задъхва. Опитвал се да доближи до звънеца и да повика здравната сестра, само че нямал към този момент сили. Съседът му следил всичко безсърдечно и въпреки да можел, не станал да помогне на страдащия човек.
Минало малко време и индивидът смълчан на леглото си. Бил умрял. Когато го отнесли от стаята, недоволния болен помолил сестрата да го реалокира на леглото до прозореца. Тя изпълнила неговата молба, постлала му нови чаршафи, помогнала му да стане и да се реалокира на новото си място. И таман си тръгвала, когато чула възмутения глас на настанения до прозореца болник.
– Но какво става тук! Този прозорец гледа към една грозна сива стена! А този, дето през вчерашния ден умря, ми разказваше че виждал езеро, гора, облаци, хора... Как е могъл да види всичко това през прозореца?
Медицинската сестра се усмихнала с горест.
– Та той нищо не можеше да види – вашия починал комшия по легло беше кьорав.
Източник: top.thepo.st
