По-полека с егото: Стефан Вълдобрев пред турне
В борбата сред хубава ария и хубава роля може да има единствено един победител и това е песента
И Вие, и Дзукеро тръгвате на турне от Лондон - инцидентно ли е съвпадението?
Започваме диалога ни с превъзходно възприятие за комизъм, веселя се и благодаря:) С Дзукеро не сме се наговаряли особено, само че надали е случайност - имаме доста общи неща. И двамата носим шапки, и двамата вършим мелодични песни, обичаме хубавата храна и виното, обичаме селския живот, евентуално интуитивно сме избрали един и същи обичан град за начало на турнетата си. Само датите не съответстват - ние свирим на 10 май в Кралското Географско сдружение, той - няколко дни по-късно на някакъв стадион.
Малко реализатори към този момент стартират нови албуми, от кое място идва Вашата храброст да го сторите?
По-скоро е нужда, не храброст. Когато пиша нови песни, не ги мисля сами за себе си, а по какъв начин биха стоели в един цялостен албум, каква функционалност ще извършват в него. Когато ги подредя в избран ред (който дълго премислям), по какъв начин ще водят прочувствено слушателя, по какъв начин ще се трансформира настроението му с всяка последваща ария. Това е малко драматургичен метод, допускам че той идва от театралното ми и кино обучение. Не мога по различен метод. Давам си сметка, че към този момент всеки самичък си прави плейлисти от обичани сингли в спотифай, само че пък и желая да покажа значимостта на издаването на албум, че този акт е специфичен. Намирам го за почтително към публиката.
Има ли в новия албум!УДИВИТЕЛНИ ВЪПРОСИТЕЛНИ?, който ще представяте с тура парче с капацитета за шлагер на По-полека?
Никой създател не може да знае авансово. Всичко се случва при срещата на песните с хората. Ти пишеш за това, което те вълнува, радва или тревожи. Единствената ти задача е, да си почтен. Ако публиката в този миг се вълнува от същите неща, тогава песента е прегърната с цялостни прегръдки. Има няколко песни, които изпълняваме от новия албум, преди даже да е публикуван. Хората ги чуват за първи път и все пак ги запяват незабавно – “Заедно сами ” (Зумбае) е тъкмо такава ария. Също и " Оцет ли пи, лимон ли яде ", " Въпроси ", " Черно-бяло Черно море ", " Три патрона, револвер и икона ". Надявам се, когато излезе албума, някои от тях да станат обичани и запеваеми. Промоцията е на 19 май в София Лайф клуб - чувствайте се поканени.
Тръгвате от Лондон, само че летните концерти са в България, по чиито разрушени пътища ще се движите и Вие. Идва ли Ви от време на време да извикате: По-полека в чисто скоростен, не метафизичен смисъл?
Аз боготворя България, изпитвам нужда, взаимозависимост от това да обикалям по пътищата и, пък били те и несъвършени. Да се срещам с хората, да им представям музиката си, или филмите, или театралните спектакли. Сега, на Нова година да вземем за пример, се оказа, че съм пял седем часа и половина навън, в границите на едно денонощие. Почнахме преди среднощ на площада в Русе, на другия ден свирихме на плажа във Варна и вечерта приключихме в Албена. Как да намалиш? На връщане към София в колата си споделям: добре, какво правиш, това е нечовешко натоварване? Изключих телефона, отпътувах на отмора, пробвах да се уравновеся, само че тъкмо след Ивановден бях още веднъж в студиото да продължим работата по албума.
Зачестиха случаите на известни персони, които имат съществени провинения на пътя. За какво съответно в този проект и въобще на звездите, както ги назоваваме, освен това освен от шоубизнеса, а и от политиката да вземем за пример, и те са нещо някакъв тип актьори, би трябвало да им се споделя По-полека?
Сигурно е въпрос на свръхдисциплина и самоконтрол, по-полека с егото, може би. Всеки актьор, който познавам прави това с по-голям или с по-малък триумф - учи разсъдъкът да доминира над инстинките. Аз персонално непрестанно го върша. Постоянно се пробвам да укротя някакви бесове в себе си. И не бих си разрешил да давам препоръки в никакъв проект на никого, тъй като аз самият съм цялостен с неточности, грехове и провинения от всевъзможен жанр. По-скоро се сещам за един забавен образец: преди време бях видял по пътишата табели, перефразиращи текст от моя остаряла ария - " някой ден, някъде, някой те обича ". И от горната страна добавено: Намали скоростта! Явно някаква национална акция. Зарадвах се, че този стих е бил от изгода, придобивайки друг от истинския смисъл.
Как оценявате завръщането си на екрана с Алфа?
Като доста значим стадий от актьорския ми път. Никога до момента не съм получавл толкоз положителни мнения в професионален проект за план, в който вземам участие. Говоря за киното и театъра. Гордея се, че съм част от този филм и този екип. Всяка неделя вечер сядаме с другари и гледаме, трансформира се в мини-празник. Сюжетът ме държи, разказът е под напрежение, съвсем не помня, че вземам участие, виждам като фен. Сигурно след време ще обявявам всички известия от мои близки в телефона си с догатки и разбори кой е килърът?:)
Музиката лиши ли Ви сила и упоритост от актьорската кариера, на назад във времето ли е за Вас?
Често съм си задавал този въпрос. Но към този момент не. В борбата сред хубава ария и хубава роля може да има единствено един победител и това е песента. Музиката е извънредно мощно и непосредствено изкуство. А когато към музиката прибавиш текст и стане добра ария, нищо не може да се съпостави със силата и бързината на влияние. Не съм спирал да фотографирам в игрални филми, имам повече основни функции, в сравнение с издадени албуми. Имам голям брой национални и интернационалните актьорски награди. Част съм от журитата на редица фестивали. Играя в най-малко две или три театрални заглавия всеки сезон. И все пак, изкарам ли ария, тя ̀някак господства над всичко останало. И това е обикновено, не ревнувам. Не можеш да се оправиш с подобен проблем, приемаш го. Просто повеждам два паралелни креативен живота.
Кое цените най-вече от толкоз доста неща, които сте създали в другите изкуства, кое е най-Вашето нещо?
Ако вярно разбирам въпроса и ме питате за личен почерк и жанр, то може би оценявам устрема ми всяка нова ария да не наподобява по нищо на предходната и във всяка нова роля да съм друг, неразпознаваем. Това е умишлено определен от мен път. Питахте ме току що кой шлагер от новия албум има капацитета на По-полека? Никога не съм търсил това, даже в противен случай - гледал съм новите песни да не наподобяват на нея. Защото другояче се превръщаш в основател на реплики. Пластмасови заготовки.
Като приказваме за път, за скорост, за по-полека: накъде се движим ние, обществото ни, страната и света - обезпокоителен ли сте или сте оптимист, или пък сте обезпокоителен оптимист?
Завършваме по същия автентичен метод, по който започнахме:) " Тревожен оптимист " е прелестен израз, може би отива повече на групата ни от!УДИВИТЕЛНИ ВЪПРОСИТЕЛНИ? Светът се движи по същата траектория, по която се е движил последните петнайсет хиляди години. И по която ще се движи идващите хилядолетия. Нищо по-различно, по-плашещо, по-екстремно. И постоянно решението е едно - единствено с обич, човечност, съчувствие, състрадание и съпричастност. И подозрение в личната ти справедливост. Светът е на това състояние от хора, които са уверени в непогрешимостта си.
Искам да благодаря за този прекрасен диалог и да пожелая на Вашите читатели усмихнато и нехайно лято! Надявам се да се срещнем в някои от осемте града на турнето, заниманието от наша стана е обезпечено.
Борис Ангелов
Снимка: Павел Червенков
създател: СЛАВА
...
И Вие, и Дзукеро тръгвате на турне от Лондон - инцидентно ли е съвпадението?
Започваме диалога ни с превъзходно възприятие за комизъм, веселя се и благодаря:) С Дзукеро не сме се наговаряли особено, само че надали е случайност - имаме доста общи неща. И двамата носим шапки, и двамата вършим мелодични песни, обичаме хубавата храна и виното, обичаме селския живот, евентуално интуитивно сме избрали един и същи обичан град за начало на турнетата си. Само датите не съответстват - ние свирим на 10 май в Кралското Географско сдружение, той - няколко дни по-късно на някакъв стадион.
Малко реализатори към този момент стартират нови албуми, от кое място идва Вашата храброст да го сторите?
По-скоро е нужда, не храброст. Когато пиша нови песни, не ги мисля сами за себе си, а по какъв начин биха стоели в един цялостен албум, каква функционалност ще извършват в него. Когато ги подредя в избран ред (който дълго премислям), по какъв начин ще водят прочувствено слушателя, по какъв начин ще се трансформира настроението му с всяка последваща ария. Това е малко драматургичен метод, допускам че той идва от театралното ми и кино обучение. Не мога по различен метод. Давам си сметка, че към този момент всеки самичък си прави плейлисти от обичани сингли в спотифай, само че пък и желая да покажа значимостта на издаването на албум, че този акт е специфичен. Намирам го за почтително към публиката.
Има ли в новия албум!УДИВИТЕЛНИ ВЪПРОСИТЕЛНИ?, който ще представяте с тура парче с капацитета за шлагер на По-полека?
Никой създател не може да знае авансово. Всичко се случва при срещата на песните с хората. Ти пишеш за това, което те вълнува, радва или тревожи. Единствената ти задача е, да си почтен. Ако публиката в този миг се вълнува от същите неща, тогава песента е прегърната с цялостни прегръдки. Има няколко песни, които изпълняваме от новия албум, преди даже да е публикуван. Хората ги чуват за първи път и все пак ги запяват незабавно – “Заедно сами ” (Зумбае) е тъкмо такава ария. Също и " Оцет ли пи, лимон ли яде ", " Въпроси ", " Черно-бяло Черно море ", " Три патрона, револвер и икона ". Надявам се, когато излезе албума, някои от тях да станат обичани и запеваеми. Промоцията е на 19 май в София Лайф клуб - чувствайте се поканени.
Тръгвате от Лондон, само че летните концерти са в България, по чиито разрушени пътища ще се движите и Вие. Идва ли Ви от време на време да извикате: По-полека в чисто скоростен, не метафизичен смисъл?
Аз боготворя България, изпитвам нужда, взаимозависимост от това да обикалям по пътищата и, пък били те и несъвършени. Да се срещам с хората, да им представям музиката си, или филмите, или театралните спектакли. Сега, на Нова година да вземем за пример, се оказа, че съм пял седем часа и половина навън, в границите на едно денонощие. Почнахме преди среднощ на площада в Русе, на другия ден свирихме на плажа във Варна и вечерта приключихме в Албена. Как да намалиш? На връщане към София в колата си споделям: добре, какво правиш, това е нечовешко натоварване? Изключих телефона, отпътувах на отмора, пробвах да се уравновеся, само че тъкмо след Ивановден бях още веднъж в студиото да продължим работата по албума.
Зачестиха случаите на известни персони, които имат съществени провинения на пътя. За какво съответно в този проект и въобще на звездите, както ги назоваваме, освен това освен от шоубизнеса, а и от политиката да вземем за пример, и те са нещо някакъв тип актьори, би трябвало да им се споделя По-полека?
Сигурно е въпрос на свръхдисциплина и самоконтрол, по-полека с егото, може би. Всеки актьор, който познавам прави това с по-голям или с по-малък триумф - учи разсъдъкът да доминира над инстинките. Аз персонално непрестанно го върша. Постоянно се пробвам да укротя някакви бесове в себе си. И не бих си разрешил да давам препоръки в никакъв проект на никого, тъй като аз самият съм цялостен с неточности, грехове и провинения от всевъзможен жанр. По-скоро се сещам за един забавен образец: преди време бях видял по пътишата табели, перефразиращи текст от моя остаряла ария - " някой ден, някъде, някой те обича ". И от горната страна добавено: Намали скоростта! Явно някаква национална акция. Зарадвах се, че този стих е бил от изгода, придобивайки друг от истинския смисъл.
Как оценявате завръщането си на екрана с Алфа?
Като доста значим стадий от актьорския ми път. Никога до момента не съм получавл толкоз положителни мнения в професионален проект за план, в който вземам участие. Говоря за киното и театъра. Гордея се, че съм част от този филм и този екип. Всяка неделя вечер сядаме с другари и гледаме, трансформира се в мини-празник. Сюжетът ме държи, разказът е под напрежение, съвсем не помня, че вземам участие, виждам като фен. Сигурно след време ще обявявам всички известия от мои близки в телефона си с догатки и разбори кой е килърът?:)
Музиката лиши ли Ви сила и упоритост от актьорската кариера, на назад във времето ли е за Вас?
Често съм си задавал този въпрос. Но към този момент не. В борбата сред хубава ария и хубава роля може да има единствено един победител и това е песента. Музиката е извънредно мощно и непосредствено изкуство. А когато към музиката прибавиш текст и стане добра ария, нищо не може да се съпостави със силата и бързината на влияние. Не съм спирал да фотографирам в игрални филми, имам повече основни функции, в сравнение с издадени албуми. Имам голям брой национални и интернационалните актьорски награди. Част съм от журитата на редица фестивали. Играя в най-малко две или три театрални заглавия всеки сезон. И все пак, изкарам ли ария, тя ̀някак господства над всичко останало. И това е обикновено, не ревнувам. Не можеш да се оправиш с подобен проблем, приемаш го. Просто повеждам два паралелни креативен живота.
Кое цените най-вече от толкоз доста неща, които сте създали в другите изкуства, кое е най-Вашето нещо?
Ако вярно разбирам въпроса и ме питате за личен почерк и жанр, то може би оценявам устрема ми всяка нова ария да не наподобява по нищо на предходната и във всяка нова роля да съм друг, неразпознаваем. Това е умишлено определен от мен път. Питахте ме току що кой шлагер от новия албум има капацитета на По-полека? Никога не съм търсил това, даже в противен случай - гледал съм новите песни да не наподобяват на нея. Защото другояче се превръщаш в основател на реплики. Пластмасови заготовки.
Като приказваме за път, за скорост, за по-полека: накъде се движим ние, обществото ни, страната и света - обезпокоителен ли сте или сте оптимист, или пък сте обезпокоителен оптимист?
Завършваме по същия автентичен метод, по който започнахме:) " Тревожен оптимист " е прелестен израз, може би отива повече на групата ни от!УДИВИТЕЛНИ ВЪПРОСИТЕЛНИ? Светът се движи по същата траектория, по която се е движил последните петнайсет хиляди години. И по която ще се движи идващите хилядолетия. Нищо по-различно, по-плашещо, по-екстремно. И постоянно решението е едно - единствено с обич, човечност, съчувствие, състрадание и съпричастност. И подозрение в личната ти справедливост. Светът е на това състояние от хора, които са уверени в непогрешимостта си.
Искам да благодаря за този прекрасен диалог и да пожелая на Вашите читатели усмихнато и нехайно лято! Надявам се да се срещнем в някои от осемте града на турнето, заниманието от наша стана е обезпечено.
Борис Ангелов
Снимка: Павел Червенков
създател: СЛАВА
...
Източник: slava.bg
КОМЕНТАРИ