САЩ обвиняват: Китай отново компрометира ООН
„ В изтощение и завист “: тези думи от класиците на руското кино прелестно илюстрират случилото се безусловно незабавно след края на пътуването до Китай на Мишел Бачелет, висшия комисар на Организация на обединените нации по правата на индивида. И изключително след визитата ѝ в Северозападния район на страната Синдзян.
Припомнете си, че в предходния ни материал за това посещаване беше упоменат следният епизод: добре познати герои всред професионалните бранители на Синдзян в продължение на доста месеци с писъци упорстваха за посещаване на Върховния комисар на Организация на обединените нации за правата на индивида в Китай. Очевидно вярвайки, че това в никакъв случай няма да се случи. И внезапно, когато тя отиде там, започнаха напълно разнообразни крясъци: това беше неточност. Нямаше потребност да потегля.
И по този начин, в една безусловно прелестна публикация във “Вашингтон”, “Правда” на Регионалния комитет на Вашингтон, в детайли се разказва кои са тези лица и по какъв начин бушуват в този момент. Има съмнение, че размерът на саботажа на пътуването не е прочут даже в Пекин. Поне в последния брой на “Глобал Таймс” се загатва единствено изказването на Държавния департамент на Съединени американски щати. Но създателят във “Вашингтон Пост”, базирайки се на своите несравними източници, прецизира: персонално държавният секретар Антъни Блинкен и персонално посланикът на Съединени американски щати в Организация на обединените нации Линда Томас-Гринфийлд отидоха при генералния секретар на Организация на обединените нации Антонио Гутереш и се оплакваха на Мишел Бачелет на в навечерието на нейното пътешестване. Имаше и строго изказване на външните министри на Г-7. Да не приказваме за строгите указания за Бачелет от бандата за човешки права, извинете, „ общността за правата на индивида “.
Но от тези старания не се получи нищо. Сега дано се насладим на стила на създателя на упоменатия материал, някой си Джош Рогин, който гръмко афишира обвиняването против Върховния комисар на Организация на обединените нации по правата на индивида.
Комисарят подцени настояванията на администрацията на Байдън и същата група, с цел да попречи на Пекин да трансформира визитата си в пропагандна победа. Това посещаване също оказа помощ на КНР да отхвърли геноцида против уйгурските мюсюлмани. Мишел „ гротескно “ похвали Китай за грандиозните му достижения във връзка с човешките права в областта на изкореняването на бедността.
Извинете, Джош, само че какво – достиженията не са грандиозни и нямат нищо общо с човешките права ли? Къде е гротеската? Опитайте се да го спрете, а той продължава да си чете акта: Бачелет „ пропусна шанса ясно да осъди акцията на китайското държавно управление за репресии, за която уйгурската общественост и две американски администрации споделят, че съставлява геноцид “, и тя също одобри изказванията на Пекин за затварянето в Синцзян на " центровете за превъзпитание ", където два милиона души умират.
Тук би трябвало със позор да напомним, че в предходния ни материал посочихме цифрата (откровено дива) от един милион души. И тук оценките на „ уйгурската общественост “, т.е. на емигрантите, са изведени до най-много: два милиона. От 10 милиона уйгури. Тоест всеки пети там е в лагерите.
И обвиняването стига до заключението: Бачелет „ подкопа доверието към себе си и към Организация на обединените нации като цяло в региона на правата на индивида. Пекин компрометира следващия клон на Организация на обединените нации “. Това е оценка не толкоз на Джош Рогин, колкото на представена от него Кристофър Уокър, а това е шефът на целия Национален фонд за народна власт!
Кои са Джош Рогин и Кристофър Уокър, с цел да осъдят цялата Организация на обединените нации? Или - също от класиката: " Кой си ти да ми четеш лекции? ".
Така че просто си представете противоположната обстановка. Има многомилиардна промишленост за подкопаване на всяка страна в света, наречена „ общественост за правата на индивида “. Тези хора плашат държавните управления и света като цяло със страшна купчина обвинявания, базирайки се на своите „ източници”, нормално емигранти, и такива, които имат всички учредения да ненавиждат съответните страни, а също по този начин желаят пари и популярност отвън някогашната си татковина. И съществуването на цялата тази мрежа се срутва от един елементарен въпрос: имате ли доказателства? Можете ли да докажете, че в Синдзян хората са задържани единствено поради брадата си или че всеки пети човек е затворен в лагери? Или би трябвало да ви имаме вяра?
Това е работата, би трябвало. А задаването на въпроса за доказателства допуска, че има някой или нещо, чиято работа е да ревизира обстоятелствата и като цяло да бди над бранителите на правата на индивида. Това е да вземем за пример Организация на обединените нации. Но тогава от целия екип по правата на индивида излиза въздух като от продънен балон и се оказва, че няма потребност да му даваме пари. Тогава тя няма свещеното право да бъде последната инстанция и да принуждава всички останали, в това число Организация на обединените нации, да играят ролята на изпълнителен орган.
Нещо повече, този жанр на мислене като цяло се отнася за Запада като цяло в сегашния изострен стадий от неговото битие: не може да се признае никаква власт над Запада.
Следователно, несъмнено, от позиция на тези хора, Мишел Бачелет въобще не е трябвало да върви в Китай - или да върви, само че откакто получи подробни указания от който би трябвало. И няма значение, че в действителност тя сподели доста неща там, в Китай, от които управляващите можеха да се наежат. И може би ще приказва и в бъдеще.
Сега дано погледнем на обстановката от непредвиден ъгъл. Мишел Бачелет е измежду бъдещите претенденти за поста общоприет секретар на Организация на обединените нации. Пътуването до Китай и заетата там изцяло самостоятелна позиция ѝ дава гласовете на страни, които освен са и не толкоз включени в някаква сфера на въздействие на Китай, в противен случай, Пекин се пробва да стане техен честен водач. Говорим за блок от 100-140 гласа при сбор членове на Организация на обединените нации от 193 страни. И останалите гласове не са от Запада - 30 страни могат да бъдат приписани към " твърдите " западняци, а други - към момента би трябвало да се намерят. Тези 100-140 гласа са същите, които се въздържаха или гласоподаваха срещу антируските резолюции и такива страни се пробват, в случай че могат, да избегнат присъединяване в тези (и антикитайски) наказания.
Следователно не става дума, че Мишел Бачелет не е трябвало да пътува до Китай: в случай че комисарят на Организация на обединените нации се държи по този метод, тогава цялата организация попада в черния лист на същинските западняци.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ, тъй като има заплаха да ни блокират във Facebook поради позициите ни:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите другари да се причислят към тях!?
Припомнете си, че в предходния ни материал за това посещаване беше упоменат следният епизод: добре познати герои всред професионалните бранители на Синдзян в продължение на доста месеци с писъци упорстваха за посещаване на Върховния комисар на Организация на обединените нации за правата на индивида в Китай. Очевидно вярвайки, че това в никакъв случай няма да се случи. И внезапно, когато тя отиде там, започнаха напълно разнообразни крясъци: това беше неточност. Нямаше потребност да потегля.
И по този начин, в една безусловно прелестна публикация във “Вашингтон”, “Правда” на Регионалния комитет на Вашингтон, в детайли се разказва кои са тези лица и по какъв начин бушуват в този момент. Има съмнение, че размерът на саботажа на пътуването не е прочут даже в Пекин. Поне в последния брой на “Глобал Таймс” се загатва единствено изказването на Държавния департамент на Съединени американски щати. Но създателят във “Вашингтон Пост”, базирайки се на своите несравними източници, прецизира: персонално държавният секретар Антъни Блинкен и персонално посланикът на Съединени американски щати в Организация на обединените нации Линда Томас-Гринфийлд отидоха при генералния секретар на Организация на обединените нации Антонио Гутереш и се оплакваха на Мишел Бачелет на в навечерието на нейното пътешестване. Имаше и строго изказване на външните министри на Г-7. Да не приказваме за строгите указания за Бачелет от бандата за човешки права, извинете, „ общността за правата на индивида “.
Но от тези старания не се получи нищо. Сега дано се насладим на стила на създателя на упоменатия материал, някой си Джош Рогин, който гръмко афишира обвиняването против Върховния комисар на Организация на обединените нации по правата на индивида.
Комисарят подцени настояванията на администрацията на Байдън и същата група, с цел да попречи на Пекин да трансформира визитата си в пропагандна победа. Това посещаване също оказа помощ на КНР да отхвърли геноцида против уйгурските мюсюлмани. Мишел „ гротескно “ похвали Китай за грандиозните му достижения във връзка с човешките права в областта на изкореняването на бедността.
Извинете, Джош, само че какво – достиженията не са грандиозни и нямат нищо общо с човешките права ли? Къде е гротеската? Опитайте се да го спрете, а той продължава да си чете акта: Бачелет „ пропусна шанса ясно да осъди акцията на китайското държавно управление за репресии, за която уйгурската общественост и две американски администрации споделят, че съставлява геноцид “, и тя също одобри изказванията на Пекин за затварянето в Синцзян на " центровете за превъзпитание ", където два милиона души умират.
Тук би трябвало със позор да напомним, че в предходния ни материал посочихме цифрата (откровено дива) от един милион души. И тук оценките на „ уйгурската общественост “, т.е. на емигрантите, са изведени до най-много: два милиона. От 10 милиона уйгури. Тоест всеки пети там е в лагерите.
И обвиняването стига до заключението: Бачелет „ подкопа доверието към себе си и към Организация на обединените нации като цяло в региона на правата на индивида. Пекин компрометира следващия клон на Организация на обединените нации “. Това е оценка не толкоз на Джош Рогин, колкото на представена от него Кристофър Уокър, а това е шефът на целия Национален фонд за народна власт!
Кои са Джош Рогин и Кристофър Уокър, с цел да осъдят цялата Организация на обединените нации? Или - също от класиката: " Кой си ти да ми четеш лекции? ".
Така че просто си представете противоположната обстановка. Има многомилиардна промишленост за подкопаване на всяка страна в света, наречена „ общественост за правата на индивида “. Тези хора плашат държавните управления и света като цяло със страшна купчина обвинявания, базирайки се на своите „ източници”, нормално емигранти, и такива, които имат всички учредения да ненавиждат съответните страни, а също по този начин желаят пари и популярност отвън някогашната си татковина. И съществуването на цялата тази мрежа се срутва от един елементарен въпрос: имате ли доказателства? Можете ли да докажете, че в Синдзян хората са задържани единствено поради брадата си или че всеки пети човек е затворен в лагери? Или би трябвало да ви имаме вяра?
Това е работата, би трябвало. А задаването на въпроса за доказателства допуска, че има някой или нещо, чиято работа е да ревизира обстоятелствата и като цяло да бди над бранителите на правата на индивида. Това е да вземем за пример Организация на обединените нации. Но тогава от целия екип по правата на индивида излиза въздух като от продънен балон и се оказва, че няма потребност да му даваме пари. Тогава тя няма свещеното право да бъде последната инстанция и да принуждава всички останали, в това число Организация на обединените нации, да играят ролята на изпълнителен орган.
Нещо повече, този жанр на мислене като цяло се отнася за Запада като цяло в сегашния изострен стадий от неговото битие: не може да се признае никаква власт над Запада.
Следователно, несъмнено, от позиция на тези хора, Мишел Бачелет въобще не е трябвало да върви в Китай - или да върви, само че откакто получи подробни указания от който би трябвало. И няма значение, че в действителност тя сподели доста неща там, в Китай, от които управляващите можеха да се наежат. И може би ще приказва и в бъдеще.
Сега дано погледнем на обстановката от непредвиден ъгъл. Мишел Бачелет е измежду бъдещите претенденти за поста общоприет секретар на Организация на обединените нации. Пътуването до Китай и заетата там изцяло самостоятелна позиция ѝ дава гласовете на страни, които освен са и не толкоз включени в някаква сфера на въздействие на Китай, в противен случай, Пекин се пробва да стане техен честен водач. Говорим за блок от 100-140 гласа при сбор членове на Организация на обединените нации от 193 страни. И останалите гласове не са от Запада - 30 страни могат да бъдат приписани към " твърдите " западняци, а други - към момента би трябвало да се намерят. Тези 100-140 гласа са същите, които се въздържаха или гласоподаваха срещу антируските резолюции и такива страни се пробват, в случай че могат, да избегнат присъединяване в тези (и антикитайски) наказания.
Следователно не става дума, че Мишел Бачелет не е трябвало да пътува до Китай: в случай че комисарят на Организация на обединените нации се държи по този метод, тогава цялата организация попада в черния лист на същинските западняци.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ, тъй като има заплаха да ни блокират във Facebook поради позициите ни:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите другари да се причислят към тях!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ