Заблудата „Крушарски“
В българския футбол има хора, които много сполучливо съумяват да основат такава нереалистична визия за себе си, че даже и враговете им да стартират да имат вяра че това е по този начин. Тези хора драговолно дават изявленията, майтапят се с всички и всичко към себе си, изясняват обстойно и нашироко какъв брой са добри….
Типичен персонаж в това отношение е Христо Крушарски. Да, под негово управление обичаният от стотици хиляди пловдивски Локомотив реализира невиждан триумф в историята си – три купи в разстояние на две сезона и обичайно присъединяване в евротурнирите. Бизнесменът се носеше на вълната на националната обич, даваше препоръки по всевъзможни въпроси към футбола, обещаваше нов, съвременен стадион и нови стадиони за школата……
Реалността, обаче е напълно друга. Оказва се, че в действителност Крушарски надалеч не е толкоз добър управленец, какъвто облик се пробва да си сътвори. През сезон 2018/19 Локо съумя да вземе Купата на България в героичен край с огромния противник Ботев, само че малко на брой евентуално си спомнят освиркванията и плакатите против управлението няколко месеца по-рано….Истината е, че Локо разполагаше с отличен за българските стандарти треньор в лицето на Бруно Акрапович, който съумя да изцеди оптималното от наличните не неприятни футболисти. Да не забравяме и че „ черно-белите “ имаха неповторим шанс по пътя към тази купа – до решителния мач те не срещнаха нито един мощен противник от ранга на грандовете Лудогорец, ЦСКА и Левски, а в четвъртфинала с Етър изоставаха с два гола при дузпите и завоюваха по знамение. След което на полуфинала при жребия изтеглиха Септември, вместо ЦСКА….
Но както и да е, трофеят пристигна на „ Лаута “, както и идващия сезон след „ Опълченците на Шипка “ и триумф при дузпите против ЦСКА на финала….А след това бе взета и Суперкупата против мислещия единствено за следващата офанзива на Шампионската лига…Трофеите са факт и те отприщиха голямата наслада на „ черно-бялата “ част от Пловдив, която изцяло заслужи това с невероятната си поддръжка за тима. Но надалеч по-важно е по какъв начин Крушарски управляваше клуба през всичките тези години.
Оказа се, че това е ставало главно със заеми, нещо което бе прието и от предприемача. И вместо да употребява триумфите на Локо на терена и да „ надгради “ с привличането на нови спонсори, съвременен маркетинг и реклама, дистрибуция на почитател продукти и така нататък, предприемачът на процедура докара клуба пред банкрут.
Не е загадка за никого, че бяха насъбрани огромни отговорности към Национална агенция за приходите, футболистите и личния състав, което изцяло действително в един миг застрашаваше лиценза. Въпреки повишените доходи, най-много от сполучливите участия в Европа. И вместо Локо последователно да седне на „ масата на огромните “, дружно с водещите ни клубове, под въпрос беше сложено оцеляването и бъдещето му…Нещо, което е меко казано безконтролно към тези хиляди „ черно-бели “ сърца, които лягат и стават с мисълта за обичания отбор…
Всъщност Локо не е единственият футболен план, който се „ задъха “ под управлението на Христо Крушарски. Тук е мястото да напомним, че преди няколко години предприемачът разгласи, че поема и намиращия се покрай родното му място Говедарци тим на Рилски състезател (Самоков). Обещанията бяха за бързо влизане във Втора лига и даже продобиване Купата на България. Нищо сходно - към днешна дата клубът е тотално зарязан и се лута в долната група на Югозападната Трета лига след изиграването на постоянния сезон. И нищо чудно да пропадне до регионалната група при започване на юни…
Така че бодряшките самохвалства на Христо Крушарски от преди няколко седмици, че се е завърнал в клуба и „ Локомотива още веднъж потегля без спирачки “ би трябвало да се одобряват меко казано с недоверие….Защото е обществена загадка, че предприемачът няма финансовите благоприятни условия да бъде част от ръководството и наличието му там може да донесе единствено вреди….А това надали е желанието на почитателите, които сега се готвят за „ мача на годината “ в Коматево.
Типичен персонаж в това отношение е Христо Крушарски. Да, под негово управление обичаният от стотици хиляди пловдивски Локомотив реализира невиждан триумф в историята си – три купи в разстояние на две сезона и обичайно присъединяване в евротурнирите. Бизнесменът се носеше на вълната на националната обич, даваше препоръки по всевъзможни въпроси към футбола, обещаваше нов, съвременен стадион и нови стадиони за школата……
Реалността, обаче е напълно друга. Оказва се, че в действителност Крушарски надалеч не е толкоз добър управленец, какъвто облик се пробва да си сътвори. През сезон 2018/19 Локо съумя да вземе Купата на България в героичен край с огромния противник Ботев, само че малко на брой евентуално си спомнят освиркванията и плакатите против управлението няколко месеца по-рано….Истината е, че Локо разполагаше с отличен за българските стандарти треньор в лицето на Бруно Акрапович, който съумя да изцеди оптималното от наличните не неприятни футболисти. Да не забравяме и че „ черно-белите “ имаха неповторим шанс по пътя към тази купа – до решителния мач те не срещнаха нито един мощен противник от ранга на грандовете Лудогорец, ЦСКА и Левски, а в четвъртфинала с Етър изоставаха с два гола при дузпите и завоюваха по знамение. След което на полуфинала при жребия изтеглиха Септември, вместо ЦСКА….
Но както и да е, трофеят пристигна на „ Лаута “, както и идващия сезон след „ Опълченците на Шипка “ и триумф при дузпите против ЦСКА на финала….А след това бе взета и Суперкупата против мислещия единствено за следващата офанзива на Шампионската лига…Трофеите са факт и те отприщиха голямата наслада на „ черно-бялата “ част от Пловдив, която изцяло заслужи това с невероятната си поддръжка за тима. Но надалеч по-важно е по какъв начин Крушарски управляваше клуба през всичките тези години.
Оказа се, че това е ставало главно със заеми, нещо което бе прието и от предприемача. И вместо да употребява триумфите на Локо на терена и да „ надгради “ с привличането на нови спонсори, съвременен маркетинг и реклама, дистрибуция на почитател продукти и така нататък, предприемачът на процедура докара клуба пред банкрут.
Не е загадка за никого, че бяха насъбрани огромни отговорности към Национална агенция за приходите, футболистите и личния състав, което изцяло действително в един миг застрашаваше лиценза. Въпреки повишените доходи, най-много от сполучливите участия в Европа. И вместо Локо последователно да седне на „ масата на огромните “, дружно с водещите ни клубове, под въпрос беше сложено оцеляването и бъдещето му…Нещо, което е меко казано безконтролно към тези хиляди „ черно-бели “ сърца, които лягат и стават с мисълта за обичания отбор…
Всъщност Локо не е единственият футболен план, който се „ задъха “ под управлението на Христо Крушарски. Тук е мястото да напомним, че преди няколко години предприемачът разгласи, че поема и намиращия се покрай родното му място Говедарци тим на Рилски състезател (Самоков). Обещанията бяха за бързо влизане във Втора лига и даже продобиване Купата на България. Нищо сходно - към днешна дата клубът е тотално зарязан и се лута в долната група на Югозападната Трета лига след изиграването на постоянния сезон. И нищо чудно да пропадне до регионалната група при започване на юни…
Така че бодряшките самохвалства на Христо Крушарски от преди няколко седмици, че се е завърнал в клуба и „ Локомотива още веднъж потегля без спирачки “ би трябвало да се одобряват меко казано с недоверие….Защото е обществена загадка, че предприемачът няма финансовите благоприятни условия да бъде част от ръководството и наличието му там може да донесе единствено вреди….А това надали е желанието на почитателите, които сега се готвят за „ мача на годината “ в Коматево.
Източник: novsport.com
КОМЕНТАРИ