Скритите послания на умалителните съществителни имена в българския език
В българския език е необятно застъпена използването на умалителни съществителни имена. В доста случаи е нужна и даже „ симпатична “, в други обаче звучи несвоевременно. Обикновено използваме умалителни съществителни имена, когато:
1. Говорим на малко дете: „ Измий си ръчичките! Донеси си купичката “ и така нататък
2. Искаме да изразим деликатност: „ Ти си моето сърчице, обичам те! “
3. Подчертаваме дребния размер на размера, за който приказваме: „ Дай тук огромната вилица, а дребната виличка остави там. “
4. Искаме да изразим подигравка: „ Онзи човек се счита за шофьорче, само че по никакъв начин не го бива. “
5. Имаме поради тъкмо противоположното: да вземем за пример назоваваме нечия къща, която съгласно визиите ни е голяма, само че все пак използваме умалителна форма, с цел да изразим персонално отношение: „ След завоя ще видиш къщичката на оня. “
NB ! Любопитно е да обърнем внимание, че от време на време при приложимост на умалително съществително се трансформира смисълът на думата:
кожа – кожичка
тиква – тиквичка
лук - лукче
круша – крушка
шия – шийка
корона – коронка
гъби - гъбички
Сещате ли се за още такива образци?
Цветелина Велчева
