Проф. Христова: В България се раждат по-малко деца
В България се раждат по-малко деца, само че все по-голяма част от тях не вървят на учебно заведение. От друга страна учителите са все по-възрастни, а престижът им е все по-нисък - с тези думи разказа обстановката в българското обучение проф. Антоанета Христова - шеф на Института за проучване на обществата и знанието при Българска академия на науките, на полемиката "Образование и демография ".
Тя разяснява, че "пирамидата у нас е обърната " - имаме по-малко младежи и увеличаващо се възрастно население, само че младежите са по-необразовани от възрастните. Проф. Христова означи, че възрастните хора са минали през по-сериозно обучение и са имали дълго време за подготовка, а младежите получават по-ниско обучение, само че тези от тях, които са с по-добро обучение отпътуват за чужбина.
В България дамите с висше обучение раждат приблизително по 1,2 деца. Тези данни са за дамите във фертилна възраст - от 18 до 49 години, заяви проф. Христова. Тя сподели, че с "намаляване на образованието се стига и до непосещаване на учебно заведение и до раждане на 2,6 деца от по-ниско образованите дами във фертилна възраст ". Идеалът на българската жена е обвързван с нейната фантазия да има две деца, само че "на нея нещо не й се дава от системата, с цел да осъществя този собствен блян ", разяснява проф. Христова.
Тя показа и просветителната конструкция на етническите общности у нас. Според нея българите с висше обучение са 25,6 %, турците с такова обучение са 4,9 %, а ромите с висше обучение са 0,5 %. 18 % са българите с главно обучение, турците - 44,5 %, а ромите с главно обучение са 40,8 %. 0,9 % са необразованите българи, турците - 7,5, а необразованите роми са 21,8 %.
От 1990 година до момента българите с висше обучение, които на 100 % са напуснали страната, са 31,9 %, заяви проф. Христова. Тя добави, че за този интервал българите със приблизително обучение, напуснали България, са 47,6 на 100, а с начално обучение - 4,8 %.
Тя разяснява, че "пирамидата у нас е обърната " - имаме по-малко младежи и увеличаващо се възрастно население, само че младежите са по-необразовани от възрастните. Проф. Христова означи, че възрастните хора са минали през по-сериозно обучение и са имали дълго време за подготовка, а младежите получават по-ниско обучение, само че тези от тях, които са с по-добро обучение отпътуват за чужбина.
В България дамите с висше обучение раждат приблизително по 1,2 деца. Тези данни са за дамите във фертилна възраст - от 18 до 49 години, заяви проф. Христова. Тя сподели, че с "намаляване на образованието се стига и до непосещаване на учебно заведение и до раждане на 2,6 деца от по-ниско образованите дами във фертилна възраст ". Идеалът на българската жена е обвързван с нейната фантазия да има две деца, само че "на нея нещо не й се дава от системата, с цел да осъществя този собствен блян ", разяснява проф. Христова.
Тя показа и просветителната конструкция на етническите общности у нас. Според нея българите с висше обучение са 25,6 %, турците с такова обучение са 4,9 %, а ромите с висше обучение са 0,5 %. 18 % са българите с главно обучение, турците - 44,5 %, а ромите с главно обучение са 40,8 %. 0,9 % са необразованите българи, турците - 7,5, а необразованите роми са 21,8 %.
От 1990 година до момента българите с висше обучение, които на 100 % са напуснали страната, са 31,9 %, заяви проф. Христова. Тя добави, че за този интервал българите със приблизително обучение, напуснали България, са 47,6 на 100, а с начално обучение - 4,8 %.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ