Пропаст между диагноза и лечение. Ще спре ли България тихата епидемия от вирусни хепатити
В България единствено от хепатит C губим към 412 живота годишно – това е повече от един човек на ден. Това съобщи проф. доктор Красимир Антонов по време на полемика, отдадена на бъдещето на лекуването на вирусните хепатити у нас. Събитието бе проведено от Българското сдружение по гастроентерология и съдружие " ХепАктив “, с поддръжката на Български лекарски съюз (БЛС).
На фона на достъпа до модерно лекуване, изцяло покривано от НЗОК, обезпокоително
остава забавянето сред диагнозата и началото на лечението – сред 49 и 135 дни за утвърждение на протокол, сочи изследване на " ХепАктив “. " От години сигнализираме, че по този начин основаната административна система не способства откритите лица да доближат дейно и бързо до терапия. Необходимо е да бъде облекчена процедурата по кандидатстване и скъсен срокът за разглеждане на протоколите, тъй като в противоположен случай проектът за елиминиране на хепатит В и С в България ще продължи да съществува единствено на хартия ”, предизвести Силвана Лесидренска, ръководител на сдружението и пациент с продължителен хепатит B.
Доц. доктор Радин Цонев, хепатолог от Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ „ Токуда “,
разяснява: " Епидемиологията ясно демонстрира, че имаме спад в обсега на имунизацията за хепатит B – от 90% на под 70% поради антиваксърски акции след COVID-19. Това слага в риск цяло потомство деца “. Той акцентира, че измежду хронично болните
доминират хора над 40 години, интравенозни наркозависими и пациенти със
съпътстващи болести.
Според доктор Николай Брънзалов, ръководител на БЛС, триумфът на втората
Националната стратегия за предварителна защита и надзор на вирусните хепатити зависи напълно от действителната ѝ реализация: " Истината е, че каквото и да е написано в актуалната и идната стратегия, в случай че няма блян към осъществяване, не можем да чакаме напредък в задачата ни за елиминация на вирусните хепатити в България. “
Той уточни, че макар безплатното лекуване у нас, сме очевидци на тревожна
разлика в две посоки : " Първо, сред броя на действително диагностицираните пациенти и упованията на популационно равнище, с цел да реализираме елиминация. И второ – фрапиращото отклоняване сред броя на диагностицираните и тези, които действително получават лекуване. “
Данните сочат, че през 2024 година в България са лекувани едвам 752 души с хепатит
C, при нужни над 9000 годишно, с цел да се доближат задачите, сложени от СЗО за
елиминиране на хепатита до 2030 година По отношение на хепатит B, лекуваните са към 2500 пациенти, при потребност от най-малко 28 000 новооткрити случая.
В полемиката взе участие и доцент доктор Ангел Кунчев, основен държавен здравен контрольор,
който показа настоящи данни за разпространяването на вирусните хепатити в страната. Доц. Кунчев остана оптимист и означи от една страна, че с досегашната стратегия за предварителна защита и надзор на хепатита е изработен пробив и това предопределя триумфа и на втората. Той добави, че без политическа воля и запас няма по какъв начин програмата да бъде сполучлива. Въпреки това, доцент Кунчев изрази своето терзание във връзка с разпространяването и заболеваемостта от хепатит С, които за последните четири години са се нараснали фрапантно. " Очевидно сме неефективни във връзка с предварителната защита, ранното разкриване на случаите, ограничение на неговото предаване. Ако вървим с този ритъм ние ще станем първенците на Европа по заболеваемост и разпространяване на хепатит С ", добави още той.
Силвана Лесидренска добави, че належащо незабавно отпадане на наложителната
чернодробна биопсия при лекуване на хепатит В, която в нито една европейска страна не се ползва от години.
С наближаването на крайния период, подложен от Световната здравна организация за
елиминиране на хепатитите до 2030 година, България към момента изостава съществено в постигането на основни цели като ранна диагностика, своевременен достъп до лекуване и ефикасен скрининг . Участниците в полемиката бяха единомислещи, че втората Национална стратегия ще има резултат единствено в случай че бъде приложена с явен проект за деяние, политическа воля и ангажираност от всички заинтригувани страни.
В този подтекст, участниците подчертаха и нуждата от стратегически
промени в идната Национална стратегия за предварителна защита и надзор на вирусните
хепатити (2026–2030 г.). Сред препоръчаните ограничения са провеждането на национално
серологично проучване, опазване на актуалните целеви групи и разширение на
обсега на скрининга измежду общата популация – в това число всички лица над 30
години (вместо досегашната възрастова граница 40–65 г.). Целта е по-ефективно
идентифициране на рисковите групи и навременно включване на повече пациенти в
лекуването.
" Имаме ресурсите, специалистите и нужната интернационална рамка – липсва само
синхронизираната воля за смяна. Надяваме се този конгрес да е началото на един по-интензивен и действителен разговор за бъдещето на пациентите с хепатит в България “, заключи проф. доктор Красимир Антонов.
На фона на достъпа до модерно лекуване, изцяло покривано от НЗОК, обезпокоително
остава забавянето сред диагнозата и началото на лечението – сред 49 и 135 дни за утвърждение на протокол, сочи изследване на " ХепАктив “. " От години сигнализираме, че по този начин основаната административна система не способства откритите лица да доближат дейно и бързо до терапия. Необходимо е да бъде облекчена процедурата по кандидатстване и скъсен срокът за разглеждане на протоколите, тъй като в противоположен случай проектът за елиминиране на хепатит В и С в България ще продължи да съществува единствено на хартия ”, предизвести Силвана Лесидренска, ръководител на сдружението и пациент с продължителен хепатит B.
Доц. доктор Радин Цонев, хепатолог от Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ „ Токуда “,
разяснява: " Епидемиологията ясно демонстрира, че имаме спад в обсега на имунизацията за хепатит B – от 90% на под 70% поради антиваксърски акции след COVID-19. Това слага в риск цяло потомство деца “. Той акцентира, че измежду хронично болните
доминират хора над 40 години, интравенозни наркозависими и пациенти със
съпътстващи болести.
Според доктор Николай Брънзалов, ръководител на БЛС, триумфът на втората
Националната стратегия за предварителна защита и надзор на вирусните хепатити зависи напълно от действителната ѝ реализация: " Истината е, че каквото и да е написано в актуалната и идната стратегия, в случай че няма блян към осъществяване, не можем да чакаме напредък в задачата ни за елиминация на вирусните хепатити в България. “
Той уточни, че макар безплатното лекуване у нас, сме очевидци на тревожна
разлика в две посоки : " Първо, сред броя на действително диагностицираните пациенти и упованията на популационно равнище, с цел да реализираме елиминация. И второ – фрапиращото отклоняване сред броя на диагностицираните и тези, които действително получават лекуване. “
Данните сочат, че през 2024 година в България са лекувани едвам 752 души с хепатит
C, при нужни над 9000 годишно, с цел да се доближат задачите, сложени от СЗО за
елиминиране на хепатита до 2030 година По отношение на хепатит B, лекуваните са към 2500 пациенти, при потребност от най-малко 28 000 новооткрити случая.
В полемиката взе участие и доцент доктор Ангел Кунчев, основен държавен здравен контрольор,
който показа настоящи данни за разпространяването на вирусните хепатити в страната. Доц. Кунчев остана оптимист и означи от една страна, че с досегашната стратегия за предварителна защита и надзор на хепатита е изработен пробив и това предопределя триумфа и на втората. Той добави, че без политическа воля и запас няма по какъв начин програмата да бъде сполучлива. Въпреки това, доцент Кунчев изрази своето терзание във връзка с разпространяването и заболеваемостта от хепатит С, които за последните четири години са се нараснали фрапантно. " Очевидно сме неефективни във връзка с предварителната защита, ранното разкриване на случаите, ограничение на неговото предаване. Ако вървим с този ритъм ние ще станем първенците на Европа по заболеваемост и разпространяване на хепатит С ", добави още той.
Силвана Лесидренска добави, че належащо незабавно отпадане на наложителната
чернодробна биопсия при лекуване на хепатит В, която в нито една европейска страна не се ползва от години.
С наближаването на крайния период, подложен от Световната здравна организация за
елиминиране на хепатитите до 2030 година, България към момента изостава съществено в постигането на основни цели като ранна диагностика, своевременен достъп до лекуване и ефикасен скрининг . Участниците в полемиката бяха единомислещи, че втората Национална стратегия ще има резултат единствено в случай че бъде приложена с явен проект за деяние, политическа воля и ангажираност от всички заинтригувани страни.
В този подтекст, участниците подчертаха и нуждата от стратегически
промени в идната Национална стратегия за предварителна защита и надзор на вирусните
хепатити (2026–2030 г.). Сред препоръчаните ограничения са провеждането на национално
серологично проучване, опазване на актуалните целеви групи и разширение на
обсега на скрининга измежду общата популация – в това число всички лица над 30
години (вместо досегашната възрастова граница 40–65 г.). Целта е по-ефективно
идентифициране на рисковите групи и навременно включване на повече пациенти в
лекуването.
" Имаме ресурсите, специалистите и нужната интернационална рамка – липсва само
синхронизираната воля за смяна. Надяваме се този конгрес да е началото на един по-интензивен и действителен разговор за бъдещето на пациентите с хепатит в България “, заключи проф. доктор Красимир Антонов.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ