Характер и поведение на японски хин
В България породата японски хин е относително нова, без значение, че става въпрос за антично куче, от дълго време развъждане в Япония, а след това пренесено в Китай и бързо трансформирало се в любим в императорските дворци в двете източни страни.
Малкото, сладко и пухкаво кученце, наподобяващо пекинез, има и друго име, назовава се японски шпаньол и има съвършена визия, съчетана с необикновен темперамент. Галантно, нежно, по кралски елегантно и любвеобилно като коте, това творение носи закодирани тези качества и в името си. На китайски хин значи котка.
Японският хин е считан всеобщо за благо, очарователно, другарски настроено към всички дребно кученце, мощно привързващо се към стопаните си. Породата японски хин се схваща с деца, непознати хора, гостуващи на фамилията, както и други животни. То може да живее в мир с други породи кучета в една къща, изключително в случай че е израснало с тях.
Не е типично за породата да лае, не принадлежи към будните и дейни кучета, които имат потребност от непрекъснато придвижване, по тази причина дългите разходки не са алтернатива на японския хин. Този дребен другар ще се умори, в случай че би трябвало да следва един непрекъснат деен режим.
Японският хин може да бъде отглеждат в къща с двор, само че даже в намерено пространство, където ще се радва да играе, би трябвало да му се обособи място с неговите играчки и движимости, с цел да не се загуби в едно необятно необезопасено пространство.
Японското кученце е типично животно за апартамент. Там то заема малко място, обича да бъде гушкано и носено от стопаните, само че няма заплаха да изпадне в меланхолия, в случай че бъде оставяно да играе единствено, до момента в който те отсъстват. Със сигурност благото и сладко кученце ще бъде отличен другар на децата в фамилията, стига да са наясно, че животинчето има личен самостоятелен и самомнителен темперамент, с който би трябвало да се преценяват.
При развъждане на японски хин, е добре овреме да се социализира, с цел да не се опасява в необикновена среда на открито. Породата не обича шума и прекомерно високите звуци го стресират. По темперамент японските хинове в действителност прекалено много наподобяват в навиците си на котка и са подобаващи за хора, които за първи път ще отглеждат куче за домакински любим, само че преди този момент са имали коте.
Те ще открият доста общи привички, като това японският хин да се качва на всички места като котката, да се чисти дълго, само че за благополучие лаещото четириного на драго сърце съпровожда стопаните на път, за разлика от мъркащото си сходство.
И напълно като котка някои от тях са същински лентяи и се излежават по през целия ден, като даже разходката на открито е прекарване, което одобряват с принуда. Със сигурност ще се впишат добре в семейство, което избира да прекарва времето си у дома.
Ето още обстоятелства за японския хин!
