Ще си седим с пуканките и ще превключваме от едни записи на други
В България няма кой да преследва същинските закононарушения на политиците, по тази причина си седим с пуканките и се възмущаваме от противозаконните записи от съвет на „ Промяната “. Но белким този запис разкрива някакво закононарушение?
Ивайло Дичев, Дойче веле ()
Да почна с откъс на Ерик Берн: „ Никой не е воин за психиатъра на жена си “. Или обновено: няма съществени политици в свят, където ежедневно ни разкриват частните им диалози. И това не важи единствено за институционално разнебитената ни държавица България: рецесията на политическото е повсеместна. В основата ѝ е подкопаването на разликата сред обществено и частно, открита от епохи на цивилизационно развиване.
Не, не сме се върнали в предмодерния свят на полиса, където всичко става пред очите на всички; в действителност чакаме да има частни пространства, само че нахлуването в тях през ключалката ни изпълва с дива възбуденост. Защото нашата визия за истина е издигната точно по този начин: би трябвало да се вдигне някаква завеса, да се отиде оттатък очевидното. Ами добре – ето ви втори проект, трети проект, тайни заприказва.
Поглед към персоналния живот на политиците
Проникването в персоналния живот на сякаш достолепните политици е остаряла тематика. От слуховете за чудовищните привички на римските императори през анонимните листовки на доброжелатели за набедения в хомосексуалност Луи XVI или че Екатерина Велика се сношавала с кон - до английската таблоидна преса, която не спря да ни занимава с анорексията на Даяна, любовта на Чарлз и Камила и етническия генезис на Меган, голите фотоси на величията станаха обичан род на папараците. Да се учудваме ли, че тайните записи се трансфораха в център на публичността? Те ни придвижват на мястото на събитието като че ли без човешка интервенция. Или, да кажем, съвсем.
В политиката разкритията са типичен детайл от политическата битка, тъй като подкопават легитимността и положителното име на съперниците. Но тази работа не би трябвало да става прекомерно забележима, тъй като тогава резултатът е противоположен. Ако да вземем за пример през днешния ден разберем, че Румен Радев е съгласувал с по този начин наречения Руди Гела акцията по записването на закритата колекция, градусът на възмущението от „ Промяната “ сигурно би понижен.
За да се почувстваме над тях
Другият миг, това сме ние, потребителите на информация. Дали единствено истината ни стимулира, когато настръхваме от отвращение при едни или други „ мръсни секрети “, които ни сервират? Не е единствено тя: прониквайки в „ задкулисието “, ние резервираме достолепието си, тъй като като че ли унижаваме символически тези, които са над нас, по-властни, по-известни, по-богати. Велика, да, но спала с коня си! Ще ме реформира Петков, да, но не се е научил да не ме-ка…
Трета страна на този триъгълник е медийната промишленост. Какво можем да чакаме, когато на даден пазар има търсене на някаква стока? Колкото по-ожесточена е конкуренцията в бранша, толкоз повече стока се изнася на сергиите - от ден на ден разкрития, записи, фотоси, видеа. Допълнителният миг тук е цифровата гражданска война, където всеки един консуматор към този момент е дребна медия. И потребителят снима безобразия, записва държавни чиновници, препраща на приятелите си разкритията, които са му пратили. Пасивните страници заспиват, изчезват, мрежата изстисква от нас отзиви даже по тематики, по които не сме мислили - единствено и единствено, с цел да съществуваме в цифровия свят.
Няма по какъв начин да спрем този развой. Но ми се коства, че у нас една граница беше прекрачена с това, че противозаконни записи се популяризират не просто от жители, а и от депутати (от школата на ИТН) и даже от основния прокурор Гешев, висш пазител на правото, който се хвалел, че има 150 изобличаващи записи и нееднократно пуска такива обществено, обратно на всякаква конституция и закони.
Ако желаеме да имаме страна, тази процедура неотложно би трябвало да се приключи с най-строги санкции. Говорят хора на управнически позиции. За публицисти и будни жители несъмнено би трябвало да се прави изключение, тъй като от време на време сходни записи оказват помощ за разкриването на закононарушения - да вземем за пример по този начин беше със записаното от минувачи ликвидиране на Джордж Флойд, довело до съществени наказания в полицията на Минеаполис.
Има ли закононарушение
Нека въпреки всичко разгранича два вида разкрития - да ги назовем естетически и престъпни. В първия род бих поставил да вземем за пример подслушаното изявление на Бойко Борисов, където назовава своята председателка на Народното събрание ПКП. То споделя нещо за него, за връзките им, поражда смях, само че до тук. От напълно различен порядък беше записът, публикуван, в случай че помня добре, от „ Галерия “ за „ Мишо Бирата “.
Там излиза наяве, че Борисов подрежда на митниците да не ревизират въпросния производител на бира най-вероятно против някаква компенсация (появи се даже рап версия на този диалог, озаглавена „ Ало Ваньо “, както се споделяше шефът на митниците). Подобен сигнал следва да се изследва от съответните служби, тъй като може би води към закононарушение, което сигурно е оставило следи.
Дали госпожа Караянчева съгласно Борисов е ПКП или не си е тяхна частна работа. Изтеклият запис от срещата на Политическа партия за мен е в тази естетическа категория – доста хора бяха шокирани от фриволния език на избрани участници, само че не виждам какво тъкмо закононарушение е осъществено, още по-малко по какъв начин би могло да бъде открито. На някои пък може да им харесва, както си има фенове самобитният изказ на господин Борисов.
Криминалните кавги несъмнено имат своето място в актуалните демокрации. Да споменем Уотъргейт 1972-1974, където един запис породи следствие на прикритото от Никсън навлизане на републиканците в офиса на съперниците им демократи (всъщност Руди Гела е откъм Никсън, т.е. откъм нелегално проникващите, не мислите ли?).
Някъде подават оставки, само че не и в България
През 2013 излязоха записи, уличаващи тогавашния министър председател Ердоган в това, че поучава сина си да скрие едни противозаконни милиони. През 2019 пък австрийският вицеканцлер Хайнц-Кристиан Щрахе беше записан от журналистка, която се представяла за племенница на съветски олигарх и сякаш предложила преференциални контракти. Всемогъщият американски президент Никсън и новоизбраният крайнодесен вицеканцлер Щрахе бяха принудени да се отдръпват, само че, що се отнася до нас, тук на Балканите, нещата постоянно са по-сложни - и Ердоган, и Борисов оповестиха лентите за манипулирани, а овладяната правосъдна система и там, и тук остави нещата да потънат в несигурност.
И тъй като записите, които дават същински съществени сигнали за закононарушения, не се проверяват ние тук си оставаме при естетическите възмущения – претърпяваме това какъв брой сме по-културни и велики от подслушаните политици. Да не мислите, че го няма и другаде? През 2008 президентът Саркози се ръкуваше наред в салона на селското стопанство, само че един жител отбягна ръката му и сподели: „ А, не ме докосвай, ще ме омърсиш! “ На което вбесеният президент отвърна „ Ами изчезвай тогава, злощастник подобен! “
Записана скрито, тази имитация се трансформира в шлагер на обществените мрежи, а жителят, чието име по този начин и не се разбра, беше преизмислен като ФБ-персонаж - със страница, на която левите обругаваха президента години наред. Няма неприятно, и това е детайл от политиката. Само че френското правораздаване не обърна никакво внимание на тази веселба и вместо върху злощастното здрависване се концентрира върху финансовите каузи на господин Саркози, като в последна сметка го осъди на три години за нелегално финансиране на акцията и корупция. Да можехме и ние да разделяме по този начин естетическите възмущения от сериозните следствия нямаше да е неприятно, единствено дето съответните институции тук повече театралничат пред медиите, в сравнение с да работят.
Частни и обществени разкрития
Не знам до каква степен може да стигне това съревнование по навлизане в частното пространство. Някой сподели, че политикът нямал частен живот – чудя се дали скоро няма да инсталират камери в тоалетните на Народното събрание? Нали помните и пристрастеността на Има Такъв Народ за решение на политически разногласия чрез детектор на лъжата? Ама науката се развива. Скоро ще могат да им поставят някакви електроди на главите, с цел да знаем какво са си помислили преди да решат едно или друго. Ами я си показа, гласоподава за закона, но три минути по-рано се е почудил дали по-добре да не иде да си купи цигари? Скандално!
Увлечението по това очистване на частното пространство преди години беше проникнало надълбоко в демократичния свят. Какво бяха течовете на Уикилийкс? Пробив в онази закрита сфера, където се взимат решения. Асандж твърдеше, че всяко ръководство по определение е интрига, тоест закононарушение по отношение на жителите. Възхищавахме се от смелостта на хора като него и Сноудън, пък последователно се оказа, че това са едни предатели, които просто подкопават ръководството на своята страна в интерес на една друга.
Къде са същинските разкрития
Съвсем разнообразни бяха течовете, проведени от интернационалната журналистическа мрежа за откриване на офшорните мошеници – „ Панама пейпърс “, след това „ Парадайз пейпърс “. Дай боже повече такива разкрития. Те обаче следват една избрана журналистическа нравственос и допускат следващи дейности на националните правосъдни системи. Е, у нас, несъмнено, всичко сходно минава и отпътува, тъй като не е забавно. Няма колоритни изрази като „ с двеста “ и „ ала-бала с президента “, няма „ шменти шапки “ и „ посолства “, няма, несъмнено, и служби, които да проучат кой къде какви офшорни пари крие. Ами по тази причина ще си седим с пуканките и ще превключваме от едно отвращение на друго.
(Този коментар показва персоналното мнение на създателя и може да не съответствува с позициите на Българската редакция и на Дъждовни води като цяло.)
Заглавието е на Faktor.bg
Ивайло Дичев, Дойче веле ()
Да почна с откъс на Ерик Берн: „ Никой не е воин за психиатъра на жена си “. Или обновено: няма съществени политици в свят, където ежедневно ни разкриват частните им диалози. И това не важи единствено за институционално разнебитената ни държавица България: рецесията на политическото е повсеместна. В основата ѝ е подкопаването на разликата сред обществено и частно, открита от епохи на цивилизационно развиване.
Не, не сме се върнали в предмодерния свят на полиса, където всичко става пред очите на всички; в действителност чакаме да има частни пространства, само че нахлуването в тях през ключалката ни изпълва с дива възбуденост. Защото нашата визия за истина е издигната точно по този начин: би трябвало да се вдигне някаква завеса, да се отиде оттатък очевидното. Ами добре – ето ви втори проект, трети проект, тайни заприказва.
Поглед към персоналния живот на политиците
Проникването в персоналния живот на сякаш достолепните политици е остаряла тематика. От слуховете за чудовищните привички на римските императори през анонимните листовки на доброжелатели за набедения в хомосексуалност Луи XVI или че Екатерина Велика се сношавала с кон - до английската таблоидна преса, която не спря да ни занимава с анорексията на Даяна, любовта на Чарлз и Камила и етническия генезис на Меган, голите фотоси на величията станаха обичан род на папараците. Да се учудваме ли, че тайните записи се трансфораха в център на публичността? Те ни придвижват на мястото на събитието като че ли без човешка интервенция. Или, да кажем, съвсем.
В политиката разкритията са типичен детайл от политическата битка, тъй като подкопават легитимността и положителното име на съперниците. Но тази работа не би трябвало да става прекомерно забележима, тъй като тогава резултатът е противоположен. Ако да вземем за пример през днешния ден разберем, че Румен Радев е съгласувал с по този начин наречения Руди Гела акцията по записването на закритата колекция, градусът на възмущението от „ Промяната “ сигурно би понижен.
За да се почувстваме над тях
Другият миг, това сме ние, потребителите на информация. Дали единствено истината ни стимулира, когато настръхваме от отвращение при едни или други „ мръсни секрети “, които ни сервират? Не е единствено тя: прониквайки в „ задкулисието “, ние резервираме достолепието си, тъй като като че ли унижаваме символически тези, които са над нас, по-властни, по-известни, по-богати. Велика, да, но спала с коня си! Ще ме реформира Петков, да, но не се е научил да не ме-ка…
Трета страна на този триъгълник е медийната промишленост. Какво можем да чакаме, когато на даден пазар има търсене на някаква стока? Колкото по-ожесточена е конкуренцията в бранша, толкоз повече стока се изнася на сергиите - от ден на ден разкрития, записи, фотоси, видеа. Допълнителният миг тук е цифровата гражданска война, където всеки един консуматор към този момент е дребна медия. И потребителят снима безобразия, записва държавни чиновници, препраща на приятелите си разкритията, които са му пратили. Пасивните страници заспиват, изчезват, мрежата изстисква от нас отзиви даже по тематики, по които не сме мислили - единствено и единствено, с цел да съществуваме в цифровия свят.
Няма по какъв начин да спрем този развой. Но ми се коства, че у нас една граница беше прекрачена с това, че противозаконни записи се популяризират не просто от жители, а и от депутати (от школата на ИТН) и даже от основния прокурор Гешев, висш пазител на правото, който се хвалел, че има 150 изобличаващи записи и нееднократно пуска такива обществено, обратно на всякаква конституция и закони.
Ако желаеме да имаме страна, тази процедура неотложно би трябвало да се приключи с най-строги санкции. Говорят хора на управнически позиции. За публицисти и будни жители несъмнено би трябвало да се прави изключение, тъй като от време на време сходни записи оказват помощ за разкриването на закононарушения - да вземем за пример по този начин беше със записаното от минувачи ликвидиране на Джордж Флойд, довело до съществени наказания в полицията на Минеаполис.
Има ли закононарушение
Нека въпреки всичко разгранича два вида разкрития - да ги назовем естетически и престъпни. В първия род бих поставил да вземем за пример подслушаното изявление на Бойко Борисов, където назовава своята председателка на Народното събрание ПКП. То споделя нещо за него, за връзките им, поражда смях, само че до тук. От напълно различен порядък беше записът, публикуван, в случай че помня добре, от „ Галерия “ за „ Мишо Бирата “.
Там излиза наяве, че Борисов подрежда на митниците да не ревизират въпросния производител на бира най-вероятно против някаква компенсация (появи се даже рап версия на този диалог, озаглавена „ Ало Ваньо “, както се споделяше шефът на митниците). Подобен сигнал следва да се изследва от съответните служби, тъй като може би води към закононарушение, което сигурно е оставило следи.
Дали госпожа Караянчева съгласно Борисов е ПКП или не си е тяхна частна работа. Изтеклият запис от срещата на Политическа партия за мен е в тази естетическа категория – доста хора бяха шокирани от фриволния език на избрани участници, само че не виждам какво тъкмо закононарушение е осъществено, още по-малко по какъв начин би могло да бъде открито. На някои пък може да им харесва, както си има фенове самобитният изказ на господин Борисов.
Криминалните кавги несъмнено имат своето място в актуалните демокрации. Да споменем Уотъргейт 1972-1974, където един запис породи следствие на прикритото от Никсън навлизане на републиканците в офиса на съперниците им демократи (всъщност Руди Гела е откъм Никсън, т.е. откъм нелегално проникващите, не мислите ли?).
Някъде подават оставки, само че не и в България
През 2013 излязоха записи, уличаващи тогавашния министър председател Ердоган в това, че поучава сина си да скрие едни противозаконни милиони. През 2019 пък австрийският вицеканцлер Хайнц-Кристиан Щрахе беше записан от журналистка, която се представяла за племенница на съветски олигарх и сякаш предложила преференциални контракти. Всемогъщият американски президент Никсън и новоизбраният крайнодесен вицеканцлер Щрахе бяха принудени да се отдръпват, само че, що се отнася до нас, тук на Балканите, нещата постоянно са по-сложни - и Ердоган, и Борисов оповестиха лентите за манипулирани, а овладяната правосъдна система и там, и тук остави нещата да потънат в несигурност.
И тъй като записите, които дават същински съществени сигнали за закононарушения, не се проверяват ние тук си оставаме при естетическите възмущения – претърпяваме това какъв брой сме по-културни и велики от подслушаните политици. Да не мислите, че го няма и другаде? През 2008 президентът Саркози се ръкуваше наред в салона на селското стопанство, само че един жител отбягна ръката му и сподели: „ А, не ме докосвай, ще ме омърсиш! “ На което вбесеният президент отвърна „ Ами изчезвай тогава, злощастник подобен! “
Записана скрито, тази имитация се трансформира в шлагер на обществените мрежи, а жителят, чието име по този начин и не се разбра, беше преизмислен като ФБ-персонаж - със страница, на която левите обругаваха президента години наред. Няма неприятно, и това е детайл от политиката. Само че френското правораздаване не обърна никакво внимание на тази веселба и вместо върху злощастното здрависване се концентрира върху финансовите каузи на господин Саркози, като в последна сметка го осъди на три години за нелегално финансиране на акцията и корупция. Да можехме и ние да разделяме по този начин естетическите възмущения от сериозните следствия нямаше да е неприятно, единствено дето съответните институции тук повече театралничат пред медиите, в сравнение с да работят.
Частни и обществени разкрития
Не знам до каква степен може да стигне това съревнование по навлизане в частното пространство. Някой сподели, че политикът нямал частен живот – чудя се дали скоро няма да инсталират камери в тоалетните на Народното събрание? Нали помните и пристрастеността на Има Такъв Народ за решение на политически разногласия чрез детектор на лъжата? Ама науката се развива. Скоро ще могат да им поставят някакви електроди на главите, с цел да знаем какво са си помислили преди да решат едно или друго. Ами я си показа, гласоподава за закона, но три минути по-рано се е почудил дали по-добре да не иде да си купи цигари? Скандално!
Увлечението по това очистване на частното пространство преди години беше проникнало надълбоко в демократичния свят. Какво бяха течовете на Уикилийкс? Пробив в онази закрита сфера, където се взимат решения. Асандж твърдеше, че всяко ръководство по определение е интрига, тоест закононарушение по отношение на жителите. Възхищавахме се от смелостта на хора като него и Сноудън, пък последователно се оказа, че това са едни предатели, които просто подкопават ръководството на своята страна в интерес на една друга.
Къде са същинските разкрития
Съвсем разнообразни бяха течовете, проведени от интернационалната журналистическа мрежа за откриване на офшорните мошеници – „ Панама пейпърс “, след това „ Парадайз пейпърс “. Дай боже повече такива разкрития. Те обаче следват една избрана журналистическа нравственос и допускат следващи дейности на националните правосъдни системи. Е, у нас, несъмнено, всичко сходно минава и отпътува, тъй като не е забавно. Няма колоритни изрази като „ с двеста “ и „ ала-бала с президента “, няма „ шменти шапки “ и „ посолства “, няма, несъмнено, и служби, които да проучат кой къде какви офшорни пари крие. Ами по тази причина ще си седим с пуканките и ще превключваме от едно отвращение на друго.
(Този коментар показва персоналното мнение на създателя и може да не съответствува с позициите на Българската редакция и на Дъждовни води като цяло.)
Заглавието е на Faktor.bg
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ