Акт за цифровите услуги КЗП е готова за прилагането на Акта за цифровите услуги, но по-малките онлайн търговци трябва да повишат прозрачността, каза в интервю за БТА Александър Колячев
В България КРС е назначена за народен координатор и главен способен орган по DSA, а отговорността за видеоплатформите е предоставена на Съвет за електронни медии.
Ролята на КЗП е ориентирана към потребителските аспекти на DSA, включващи:
• битка с нелоялни търговски практики онлайн – подвеждаща реклама, скрита реклама, подправени онлайн магазини, по този начин наречените „ тъмни модели “;
• надзор над електронната търговия и отдалечените контракти – даване на правилна информация за търговеца, право на отвод, гаранции и рекламации;
• контрол за сигурността на продуктите и услугите, предлагани посредством онлайн платформи;
• присъединяване в европейските мрежи за съдействие по отбрана на потребителите.
Перекриването на пълномощията е най-осезаемо в три съществени области:
• с КРС – по отношение на онлайн медиатори и платформи, като сред двата органа съществува рамка за кооперация и продан на информация;
• със Съвет за електронни медии – при съдържателни въпроси касаещи видеоплатформи, в случаи когато рекламата визира и потребителски, и медийни въпроси;
• с КЗЛД – при обработка на персонални данни, профилиране и таргетиране.
Министерството на електронното ръководство извършва координационна функционалност в подготовката на законодателства, работни групи и градежа на националната система за използване на DSA.
В момента България построява структурата за използване на регламента. Как КЗП прави оценка своята подготвеност?
КЗП интензивно взе участие в междуведомствените работни групи по DSA, приспособява своите вътрешни процедури за обработка на тъжби и сигнали, свързани с онлайн услуги, и усъвършенства каналите за връзка с жителите посредством мобилното приложение и електронната форма за подаване на недоволства.
Комисията има дълготраен опит в контрола на електронната търговия и работа с огромни размери данни, което е реномирано и в подтекста на DSA. Оценяваме готовността си като висока в областта на потребителския надзор и продължаваща в новите механизми на съгласуваност сред институциите и платформите.
КЗП към този момент получава недоволства за подправени онлайн магазини и подвеждащи реклами. Затруднява ли се наблюдението на нарушаванията след използване на DSA, изключително във връзка с подправени онлайн магазини и подвеждащи реклами?
Регистрира се умерено предпочитание за увеличение на сигналите, само че главната причина за това е нарасналата осведоменост на потребителите и по-голямата видимост на казуса. Фалшивите онлайн магазини остават измежду главните провокации, като доста от тях са регистрирани отвън Европейския съюз. Тенденцията е към по-комплексни и по-добре скрити схеми вместо забележителен възходящ брой нарушавания.
Как оценявате спазването на условията за идентификация от страна на българските онлайн търговци („ know your business customer “)?
Големите платформи и търговци в България в забележителна степен съблюдават условията за идентификация. Най-съществени проблеми се следят при дребните онлайн магазини и търговците, дейни в обществените мрежи, където постоянно информацията за адреси, фирмени данни и контакти липсва.
DSA разрешава на платформите да лимитират или изключват търговци, които систематично не дават цялостни данни. КЗП ще алармира в тези обстановки.
В кои стокови категории и услуги съществуват най-вече наредби и нарушавания?
Най-висок риск остава при:
• електроника – гаранции, несъответствия на стоките, закъснение на доставките;
• козметика и хранителни добавки – подвеждащи изказвания, непълна информация за състав;
• облекло и обувки – несъответствия с описанието, компликации при връщане;
• абонаментни услуги – автоматизирани подновявания, скрити такси, проблеми с прекратяването на контракти.
Тези категории са предпочитани за натоварен мониторинг.
Как КЗП ще управлява възбраната за поведенческа реклама към малолетни и уязвими групи?
Основната отговорност е на платформите и националния координатор (КРС), само че КЗП ще взе участие, когато рекламите, ориентирани към деца или уязвими особи, водят до нелоялни практики. Комисията ще проучва тъжби, ревизира рекламни формати и ще си сътрудничи с КРС и КЗЛД при риск за невръстни консуматори.
Фокусът е върху реклами, които подвеждат, провокират импулсивно извършване на покупки или не ясно демонстрират комерсиалния си темперамент.
КЗП подготвена ли е да проучва данните от рекламните регистри, които платформите би трябвало да поддържат?
Да. Опитът, насъбран от разбора на ценови данни и контрола на електронната търговия, ни разрешава работа с огромни размери информация. Няма да се прави „ всеобщо наблюдаване “, а ще бъдат осъществени целенасочени инспекции при рискови обстановки за потребителите, по постъпили сигнали или при индикации за систематични нарушавания.
Рекламните регистри ще ни оказват помощ да следим рекламодателите и оценим законността на таргетирането.
Как оценявате подготовката на българските онлайн медиатори да разгласяват транспарантни правила за модериране, реклама и алгоритмични рекомендации?
Големите платформи и добре познати онлайн търговци към този момент приспособяват разпоредбите си към условията на DSA и дават по-ясна информация. Препятствията съществуват главно при по-малките платформи, които постоянно употребяват шаблонни или непълни текстове и не указват метода на модериране и работата на препоръчващите системи.
КЗП ще поддържа бизнеса в напъните за повишение на прозрачността и ще постанова наказания за практики, които подвеждат потребителите или лимитират правата им.
