Проф. Николай Габровски: Дефицитът на медицински сестри е заплаха за националната сигурност
В България има три пъти по-малко от нужния брой сестри
Проф. Николай Габровски оглавява Клиниката по неврохирургия в " Пирогов " от 2011 година От тогава е и народен съветник по неврохирургия. Председател е на Българското сдружение по неврохирургия от 2018 до 2025 година, както и основен координатор на експертния съвет по неврохирургия към Министерство на здравеопазването. През 2021 година проф. Габровски е определен за член-кореспондент на Българската академия на науките (БАН).
- Проф. Габровски, на първо място, поздравления за златния приз " Лекар на годината 2025 година "! Какво е за Вас приемането му и значими ли са оценките и признанието в лекарската специалност?
Действително тази година бях доста прелестно сюрпризиран от Български лекарски съюз с премията за доктор на годината. За мен това е изключително щастлив факт, защото да се получи признанието имено на съсловието, е много мъчно. Самият аз като член на управителния съвет на лекарския съюз в продължение на 6 години съм бил очевидец какъв брой мъчно се избира доктор на годината и какъв брой погледи са ориентирани към тази влиятелна премия.
Професор Николай Габровски добавя, че 2025 е била една от най-успешните му години в професионален проект. Освен приемането на премията от лекарския съюз, самопризнание за професионализма си получава и от Европейската асоциация на неврохирургичните сдружения (EANS), като през октомври е определен за отговорник по финансовите въпроси (ковчежник), и е член на Изпълнителния комитет на асоциацията.
- На медицински, даже хирургичен език, метафорично - има ли потребност от интервенция здравната система на България?
Системата на опазването на здравето постоянно е доста сензитивна тематика и доста елементарно се употребява за политически цели и за популистки послания.
Не може да се даде елементарен, къс и еднопосочен отговор. Според мен, системата действа сносно, което ще рече, че множеството хора имат достъп до едно положително, на приблизително и даже високо европейско равнище опазване на здравето в по-голямата част от страната. Качеството на здравната услуга през последните години непрекъснато се е повишавало. Това са положителните аспекти и е нещо, което не можем да не признаем. И всеки опит да се каже, че нищо не е направено и не се е случило, просто не дава отговор на истината и е някакъв тип нечиста сделка. Всеки с памет и който е осведомен със системата, знае какво беше софтуерното застраховане единствено преди 10-15 години, какъв брой доста имахме да наваксваме, какъв брой доста бяхме изостанали. През последните 15-ина години не просто се навакса това закъснение, а считам, че към този момент имаме лечебни заведения, които са изрично на високо европейско равнище, доста по-добра е интеграцията на експертите в европейските здравни структури и мрежи, тъй че сигурно доста положителни неща са се случили.
Дали може да бъде по-добре, изрично отговорът е да. Няма система на опазване на здравето в света, която да е напълно и дефинитивна развита, и никой да не желае нищо повече от нея. Така че и тук при нас има доста какво да се прави.
За мен персонално най-големият проблем на опазването на здравето в България е неналичието на медицински сестри. Тенденцията лекари да напущат страната изрично е редуцирана до един напълно натурален най-малко през последните години. Така че във връзка с лекарите, главният проблем, който виждаме е възрастовата конструкция. Средният ни брой на лекари на глава от популацията в България е толкоз, колкото е междинното за Европа. Бих споделил, че сме в една златна среда. Но казусът със сестрите е голям. Имайте поради, че медицинските сестри - експертите по здравни грижи са тези, които обгрижват пациентите през целия болничен престой. Ние оперираме 3, 4 или 5 часа, само че във времето отвън операционната, 90% от грижите за пациента се поставят точно от експертите по здравни грижи.
Този недостиг е толкоз огромен, че аз персонално го определям като опасност за националната сигурност, доколкото здравето на популацията е част точно от националната сигурност. И изказванието, че като вдигнем тези или тези заплати, щял да се реши този проблем, в действителност не дават отговор на истината. Защото дефицитът на медицински фрагменти е в пъти. В България има към 32-33 хиляди лекари. За да отговаряме на приблизително европейско равнище, би трябвало да има сред 2 и 3 пъти повече сестри. Т.е. в България би трябвало да има най-малко 64-65 хиляди сестри. В момента има 20-22 хиляди. Сами разбирате за каква бездна става дума, която каквито и заплати да бъдат дадени, не може да бъде запълнена, изключително като се има поради, че образованието на експертите по здравна грижа е цели 4 години. Мисля, че това е артикул на една дългогодишна неверна политика и неглижиране на казуса. И сега бих описал обстановката не като пагубна, а като нещо оттатък злополуката. Много е значимо да се вземат в къси периоди и навреме ограничения по този въпрос, с цел да можем в бъдеще, след няколко години, най-малко отчасти да стартираме да излизаме от тази рецесия.
Друг проблем, който може да се очертае, несъмнено, е незадоволителното финансиране. От една страна, имаме прахосване на човешки запаси в прекалено много лечебни заведения. Имаме прахосване и на финансов запас в прекалено много лечебни заведения. Голяма част от тези лечебни заведения не са задоволително ефикасни, не са задоволително добре обезпечени кадрово, не обезпечават здравна услуга на задоволително високо, модерно равнище.
Същевременно имаме един основен недостиг, който следва след изписването на пациентите от лечебните заведения - ранната, интензивна рехабилитация и възобновяване. На процедура ние имаме доста лечебни заведения за интензивно лекуване и нямаме лечебни заведения, които да поемат пациентите незабавно след реализиране на някаква намеса и въобще - в тежкия оздравителен интервал - лечебни заведения за интензивно долекуване или лечебни заведения за дейна рехабилитация. А точно в първите седмици и месеци от възобновяване на пациента верните грижи са изключително значими. В момента това на процедура се реализира в домашни условия.
Според проф. Габровски този проблем е решим. Той вижда излаз от обстановката в промяна на част от лечебните заведения за интензивно лекуване в лечебни заведения за долекуване и дейна рехабилитация.
Темата или казусът с финансирането на здравната система за него има два прочита.
Единият е, че в системата има течове, т.е. би трябвало да има по-добър надзор. Това нещо е безусловно наложително. На процедура контролът може чудесно да се реализира по дигитален път, посредством цифрови системи, които вършат опазването на здравето в огромна степен транспарантно и елементарно могат да посочат местата на неефективното разходване на средства.
От друга страна, би трябвало да си отговорим на въпроса: желаеме ли да имаме това опазване на здравето, което получаваме сега? За парите, които като общество отделяме сега, получаваме една добра услуга. Но в случай че желаеме да получим освен това, ще би трябвало да отделим повече пари.
- Председателят на Българския лекарски съюз, доктор Николай Брънзалов, упорства за увеличение на здравноосигурителната вноска, поради тежкото недофинансиране на системата. Има ли такава нужда и съгласно Вас?
Здравната вноска в България е най-ниската в Европа и като относителна стойност, т.е. като %, и като безспорна стойност, т.е. като обща сума. Казано в резюме, българската страна събира минимум пари за опазване на здравето от всички страни в Европа.
Всичко в живота е въпрос на някакъв избор и на цели. Ако се окаже, че тази година в касата има недостиг, това значи, че ние сме получили повече здравни услуги, в сравнение с можем да си позволим като общество. Има два метода да се позволи този недостиг. Единият е да се забави достигането до и използването на здравните услуги, т.е. да има листи на чакащи, както е на доста места по света. Ние тук не сме привикнали на сходно нещо, само че на всички места по света това е норма. Като от време на време се стига, за мен персонално като доктор до безусловно неуместни обстановки, за една намеса да се чака 6, 9, 12 месеца. Другият вид е да се смъкна качеството на здравната услуга, с цел да стане тя по-евтина.
Трябва да решим като общество какво тъкмо желаеме да се случи. Ако желаеме да получаваме най-малко същата здравна услуга, която сме получавали през тази или предходната година, няма по какъв начин това да се случи с парите, които отделяме за опазването на здравето.
Финансирането би трябвало да се усили по един или различен метод. Дали ще бъде с нарастване на здравната вноска, дали ще бъде с по-голямо ангажиране на страната към здравната система, като заплаща осигуровките на държавните чиновници и така нататък Това към този момент е въпрос на диалог и на политическо решение. Но всяка здравна услуга има своята цена и няма по какъв начин да се заблуждаваме, че ще получаваме все по-високо качество и все по-добро опазване на здравето, като в същото време не отделяме повече пари за това.
- Как би се трансформирала региона на неврохирургията с по-голямото финансиране?
В неврохирургията за благополучие се случиха положителни неща. През последните години към този момент има чудесно оборудвани центрове. Разбира се, при нас казусът е, че специалността ни е обвързвана нормално с много тежко заболели и в този ред на мисли, те имат потребност от доста повече грижи.
Тук също доста проличава дефицитът на медицински сестри, доста проличава и неналичието на тези заведения, за които загатнах, към които да бъдат ориентирани пациентите за възобновяване в най-ранния стадий, след интервенция. Надявам се, че при едно по-добро финансиране, тези проблеми отчасти биха могли да бъдат позволени.
Другото, което може да се усъвършенства, това е реимбурсирането на медицинските произведения. Здравната каса направи някои доста значими стъпки в вярната посока през последните години, както във връзка с мозъчно-съдовите заболяване, по този начин и във връзка с гръбначната хирургия, само че към момента има какво да се желае. По-доброто финансиране сигурно би могло да подкрепи и тази сфера.
- Ако би трябвало да формулирате най-неотложните решения за стабилизиране на здравната система - кои биха били те?
Според мен, посоките, в които би трябвало да се вземат скорошни ограничения са четири:
Първото би трябвало да е надзор върху разходването на средствата - дали парите, които даваме, отиват за действителни и индикирани процедури, за ефикасни дейности, за осъществяването на вярното и уместно лекуване.
Второто е да се подобрят изискванията за образование на експерти по здравни грижи, като би трябвало да има, разнообразни равнища на образование, главното от които да разрешават много по-бързо извличане на съществени знания и вливане в системата на опазване на здравето.
Третото е незабавната помощ. Там към момента има огромни дефицити и към незабавната помощ би трябвало да се гледа постоянно с изключително внимание, тъй като в случай че при плановите интервенции човек може да подбере и място, и болница, и експерти, то в незабавна обстановка всеки един от нас е напълно подвластен от това, което съществува като инфраструктура и умения.
Четвъртото, което постоянно се подценява, само че в действителност е доста значимо, това е науката. Медицината е на практика насочена, най-важни, несъмнено, са практическите резултати, само че науката е това, което движи мисълта и дава утрешните положителни резултати.
Проф. Николай Габровски оглавява Клиниката по неврохирургия в " Пирогов " от 2011 година От тогава е и народен съветник по неврохирургия. Председател е на Българското сдружение по неврохирургия от 2018 до 2025 година, както и основен координатор на експертния съвет по неврохирургия към Министерство на здравеопазването. През 2021 година проф. Габровски е определен за член-кореспондент на Българската академия на науките (БАН).
- Проф. Габровски, на първо място, поздравления за златния приз " Лекар на годината 2025 година "! Какво е за Вас приемането му и значими ли са оценките и признанието в лекарската специалност?
Действително тази година бях доста прелестно сюрпризиран от Български лекарски съюз с премията за доктор на годината. За мен това е изключително щастлив факт, защото да се получи признанието имено на съсловието, е много мъчно. Самият аз като член на управителния съвет на лекарския съюз в продължение на 6 години съм бил очевидец какъв брой мъчно се избира доктор на годината и какъв брой погледи са ориентирани към тази влиятелна премия.
Професор Николай Габровски добавя, че 2025 е била една от най-успешните му години в професионален проект. Освен приемането на премията от лекарския съюз, самопризнание за професионализма си получава и от Европейската асоциация на неврохирургичните сдружения (EANS), като през октомври е определен за отговорник по финансовите въпроси (ковчежник), и е член на Изпълнителния комитет на асоциацията.
- На медицински, даже хирургичен език, метафорично - има ли потребност от интервенция здравната система на България?
Системата на опазването на здравето постоянно е доста сензитивна тематика и доста елементарно се употребява за политически цели и за популистки послания.
Не може да се даде елементарен, къс и еднопосочен отговор. Според мен, системата действа сносно, което ще рече, че множеството хора имат достъп до едно положително, на приблизително и даже високо европейско равнище опазване на здравето в по-голямата част от страната. Качеството на здравната услуга през последните години непрекъснато се е повишавало. Това са положителните аспекти и е нещо, което не можем да не признаем. И всеки опит да се каже, че нищо не е направено и не се е случило, просто не дава отговор на истината и е някакъв тип нечиста сделка. Всеки с памет и който е осведомен със системата, знае какво беше софтуерното застраховане единствено преди 10-15 години, какъв брой доста имахме да наваксваме, какъв брой доста бяхме изостанали. През последните 15-ина години не просто се навакса това закъснение, а считам, че към този момент имаме лечебни заведения, които са изрично на високо европейско равнище, доста по-добра е интеграцията на експертите в европейските здравни структури и мрежи, тъй че сигурно доста положителни неща са се случили.
Дали може да бъде по-добре, изрично отговорът е да. Няма система на опазване на здравето в света, която да е напълно и дефинитивна развита, и никой да не желае нищо повече от нея. Така че и тук при нас има доста какво да се прави.
За мен персонално най-големият проблем на опазването на здравето в България е неналичието на медицински сестри. Тенденцията лекари да напущат страната изрично е редуцирана до един напълно натурален най-малко през последните години. Така че във връзка с лекарите, главният проблем, който виждаме е възрастовата конструкция. Средният ни брой на лекари на глава от популацията в България е толкоз, колкото е междинното за Европа. Бих споделил, че сме в една златна среда. Но казусът със сестрите е голям. Имайте поради, че медицинските сестри - експертите по здравни грижи са тези, които обгрижват пациентите през целия болничен престой. Ние оперираме 3, 4 или 5 часа, само че във времето отвън операционната, 90% от грижите за пациента се поставят точно от експертите по здравни грижи.
Този недостиг е толкоз огромен, че аз персонално го определям като опасност за националната сигурност, доколкото здравето на популацията е част точно от националната сигурност. И изказванието, че като вдигнем тези или тези заплати, щял да се реши този проблем, в действителност не дават отговор на истината. Защото дефицитът на медицински фрагменти е в пъти. В България има към 32-33 хиляди лекари. За да отговаряме на приблизително европейско равнище, би трябвало да има сред 2 и 3 пъти повече сестри. Т.е. в България би трябвало да има най-малко 64-65 хиляди сестри. В момента има 20-22 хиляди. Сами разбирате за каква бездна става дума, която каквито и заплати да бъдат дадени, не може да бъде запълнена, изключително като се има поради, че образованието на експертите по здравна грижа е цели 4 години. Мисля, че това е артикул на една дългогодишна неверна политика и неглижиране на казуса. И сега бих описал обстановката не като пагубна, а като нещо оттатък злополуката. Много е значимо да се вземат в къси периоди и навреме ограничения по този въпрос, с цел да можем в бъдеще, след няколко години, най-малко отчасти да стартираме да излизаме от тази рецесия.
Друг проблем, който може да се очертае, несъмнено, е незадоволителното финансиране. От една страна, имаме прахосване на човешки запаси в прекалено много лечебни заведения. Имаме прахосване и на финансов запас в прекалено много лечебни заведения. Голяма част от тези лечебни заведения не са задоволително ефикасни, не са задоволително добре обезпечени кадрово, не обезпечават здравна услуга на задоволително високо, модерно равнище.
Същевременно имаме един основен недостиг, който следва след изписването на пациентите от лечебните заведения - ранната, интензивна рехабилитация и възобновяване. На процедура ние имаме доста лечебни заведения за интензивно лекуване и нямаме лечебни заведения, които да поемат пациентите незабавно след реализиране на някаква намеса и въобще - в тежкия оздравителен интервал - лечебни заведения за интензивно долекуване или лечебни заведения за дейна рехабилитация. А точно в първите седмици и месеци от възобновяване на пациента верните грижи са изключително значими. В момента това на процедура се реализира в домашни условия.
Според проф. Габровски този проблем е решим. Той вижда излаз от обстановката в промяна на част от лечебните заведения за интензивно лекуване в лечебни заведения за долекуване и дейна рехабилитация.
Темата или казусът с финансирането на здравната система за него има два прочита.
Единият е, че в системата има течове, т.е. би трябвало да има по-добър надзор. Това нещо е безусловно наложително. На процедура контролът може чудесно да се реализира по дигитален път, посредством цифрови системи, които вършат опазването на здравето в огромна степен транспарантно и елементарно могат да посочат местата на неефективното разходване на средства.
От друга страна, би трябвало да си отговорим на въпроса: желаеме ли да имаме това опазване на здравето, което получаваме сега? За парите, които като общество отделяме сега, получаваме една добра услуга. Но в случай че желаеме да получим освен това, ще би трябвало да отделим повече пари.
- Председателят на Българския лекарски съюз, доктор Николай Брънзалов, упорства за увеличение на здравноосигурителната вноска, поради тежкото недофинансиране на системата. Има ли такава нужда и съгласно Вас?
Здравната вноска в България е най-ниската в Европа и като относителна стойност, т.е. като %, и като безспорна стойност, т.е. като обща сума. Казано в резюме, българската страна събира минимум пари за опазване на здравето от всички страни в Европа.
Всичко в живота е въпрос на някакъв избор и на цели. Ако се окаже, че тази година в касата има недостиг, това значи, че ние сме получили повече здравни услуги, в сравнение с можем да си позволим като общество. Има два метода да се позволи този недостиг. Единият е да се забави достигането до и използването на здравните услуги, т.е. да има листи на чакащи, както е на доста места по света. Ние тук не сме привикнали на сходно нещо, само че на всички места по света това е норма. Като от време на време се стига, за мен персонално като доктор до безусловно неуместни обстановки, за една намеса да се чака 6, 9, 12 месеца. Другият вид е да се смъкна качеството на здравната услуга, с цел да стане тя по-евтина.
Трябва да решим като общество какво тъкмо желаеме да се случи. Ако желаеме да получаваме най-малко същата здравна услуга, която сме получавали през тази или предходната година, няма по какъв начин това да се случи с парите, които отделяме за опазването на здравето.
Финансирането би трябвало да се усили по един или различен метод. Дали ще бъде с нарастване на здравната вноска, дали ще бъде с по-голямо ангажиране на страната към здравната система, като заплаща осигуровките на държавните чиновници и така нататък Това към този момент е въпрос на диалог и на политическо решение. Но всяка здравна услуга има своята цена и няма по какъв начин да се заблуждаваме, че ще получаваме все по-високо качество и все по-добро опазване на здравето, като в същото време не отделяме повече пари за това.
- Как би се трансформирала региона на неврохирургията с по-голямото финансиране?
В неврохирургията за благополучие се случиха положителни неща. През последните години към този момент има чудесно оборудвани центрове. Разбира се, при нас казусът е, че специалността ни е обвързвана нормално с много тежко заболели и в този ред на мисли, те имат потребност от доста повече грижи.
Тук също доста проличава дефицитът на медицински сестри, доста проличава и неналичието на тези заведения, за които загатнах, към които да бъдат ориентирани пациентите за възобновяване в най-ранния стадий, след интервенция. Надявам се, че при едно по-добро финансиране, тези проблеми отчасти биха могли да бъдат позволени.
Другото, което може да се усъвършенства, това е реимбурсирането на медицинските произведения. Здравната каса направи някои доста значими стъпки в вярната посока през последните години, както във връзка с мозъчно-съдовите заболяване, по този начин и във връзка с гръбначната хирургия, само че към момента има какво да се желае. По-доброто финансиране сигурно би могло да подкрепи и тази сфера.
- Ако би трябвало да формулирате най-неотложните решения за стабилизиране на здравната система - кои биха били те?
Според мен, посоките, в които би трябвало да се вземат скорошни ограничения са четири:
Първото би трябвало да е надзор върху разходването на средствата - дали парите, които даваме, отиват за действителни и индикирани процедури, за ефикасни дейности, за осъществяването на вярното и уместно лекуване.
Второто е да се подобрят изискванията за образование на експерти по здравни грижи, като би трябвало да има, разнообразни равнища на образование, главното от които да разрешават много по-бързо извличане на съществени знания и вливане в системата на опазване на здравето.
Третото е незабавната помощ. Там към момента има огромни дефицити и към незабавната помощ би трябвало да се гледа постоянно с изключително внимание, тъй като в случай че при плановите интервенции човек може да подбере и място, и болница, и експерти, то в незабавна обстановка всеки един от нас е напълно подвластен от това, което съществува като инфраструктура и умения.
Четвъртото, което постоянно се подценява, само че в действителност е доста значимо, това е науката. Медицината е на практика насочена, най-важни, несъмнено, са практическите резултати, само че науката е това, което движи мисълта и дава утрешните положителни резултати.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ