Дейвид Линч: Идеите са като риби, всяка една привлича другите като стръв
Идеите са като риби. Ако имате концепция, която е вълнуваща, насочете вниманието си върху нея и другите риби ще заплуват в близост. Това е като примамка. Те ще се заловен на нея и ще имате повече хрумвания. И просто ги изтегляте, споделя в изявление за вестник „ Гардиън “ през 2018 година Дейвид Линч, от чието рождение през днешния ден се навършват 80 години.
Линч е най-известен с работата си като авангарден режисьор на мечтателни и обезпокоително алегорични филми - „ Гумена глава “ (1977 г.), „ Човекът слон “ (1980 г.), „ Синьо кадифе “ (1986 г.) и „ Мълхоланд Драйв “ (2001 г.), написа interviewmagazine.com. Филмите му са самобитни и пропити с самостоятелен дух, но все пак непрекъснато флиртуват с американския мейнстрийм. В творбите си той съумява да извлече ярки, определящи кариерата им осъществявания от актрисите, изпълняващи основните женски функции. Сред тях са Изабела Роселини (с която има дълга връзка), Лора Дърн и Шерилин Фен. През 1990 година, доста преди сериали като „ Семейство Сопрано “ и „ Луди мъже “ да завладеят телевизионните екрани, Линч революционализира средата с „ Туин Пийкс “ – мощен, халюцинационен сериал за следствието на гибелта на кралица на хубостта в дребен град в щата Вашингтон.
Дейвид Линч е роден на 20 януари 1946 година в Мисула, щата Монтана. Баща му е академик откривател към Министерството на земеделието на Съединени американски щати, а майка му е учителка по британски език. В детството на Линч фамилията му се мести постоянно. Неговата упоритост като дребен е да стане художник, само че откакто приключва приблизително обучение, се записва в учебното заведение на Музея за изящни изкуства в Бостън, написа „ Енциклопедия Британика “. От 1965-а до 1969 година учи в Академията за изящни изкуства в Пенсилвания. Там основава първия си филм – 60-секундна анимация със заглавието Six Men Getting Sick за пробен конкурс за изобразяване и статуя. През 1970 година Линч става студент в Центъра за съвременни кино науки към Американския кино институт.
Когато слага история на екрана, той не мисли за сюжетни линии. „ Не, това е повече възприятие, в сравнение с вътрешен глас. Това е концепция, в която сте се влюбили и се пробвате да ѝ останете правилен. Виждате по какъв начин киното може да изрази тази концепция и това е вълнуващо за вас “, споделя за „ Гардиън “. Линч прибавя, че в никакъв случай не изяснява историята на аудиторията. „ Защото тя не е нещо, обвързвано с думите. Думите ще я създадат по-малка... Когато приключиш нещо, хората желаят по-късно да им приказваш за него. Мисля, че това е съвсем закононарушение. Филм или картина – всяко нещо има собствен език и не е вярно да се опитваме да кажем същото с думи “, счита Линч.
Освен че през целия си живот се занимава с изобразяване, от края на 70-те години той стартира да се интересува от трансцедентална медитация, която практикува по 20 минути два пъти дневно в безшумно пространство със затворени очи. В изявление за списание GQ в края на 2020 година Линч споделя какво мисли за щастието, което счита за доста значимо. Нещата, които го вършат благополучен като дребен, са „ миризмата на прясно окосена морава. Слънчевата светлина. Дърветата. Приятелите. Чувството на оптимизъм във въздуха. Красивите коли. Момичетата. Лице на момиче. Усмивка. Блясък в очите. Формата…, мирисът, мечтата… Мечтаенето в топъл летен ден със самолети в небето, (…) работата с дърво и мирисът на дърво, рисуването на картини и откриването на неща като инсекти в тревата и наблюдаването им – наблюдаването на природата “.
На въпроса: „ Какво смятате, че е щастието “, Линч дава отговор: „ Какво мисля, че е щастието? Изпълненото предпочитание ни дава благополучие “.
Дейвид Линч умря на 78-годишна възраст на 16 януари 2025 г. Предишната година той заяви, че е диагностициран с емфизем, като след това се оплаква и от проблеми с дишането. С възрастта „ съм станал по-щастлив и по-щастлив, тъй като имам техника, която ми разрешава да минавам оттатък границата всеки ден и да изживявам това поле на безгранично самодоволство вътре в себе си. И това поле е във всяко човешко създание, “ споделя Линч за GQ.
Филмите му са неведнъж номинирани за премията „ Оскар “ – единствено „ Човекът слон “ има осем номинации. Два пъти печели „ Сезар “ в категория задграничен филм. „ Диво сърце ” (1990) му донася „ Златна палма “ от Кан. Няколко пъти печели „ Наградата на рецензията “ за най-хубав режисьор. Отличен е с „ Ордена на Почетния легион “ от френското държавно управление. Линч печели почетната премия „ Оскар “ през 2019 г.
Линч е най-известен с работата си като авангарден режисьор на мечтателни и обезпокоително алегорични филми - „ Гумена глава “ (1977 г.), „ Човекът слон “ (1980 г.), „ Синьо кадифе “ (1986 г.) и „ Мълхоланд Драйв “ (2001 г.), написа interviewmagazine.com. Филмите му са самобитни и пропити с самостоятелен дух, но все пак непрекъснато флиртуват с американския мейнстрийм. В творбите си той съумява да извлече ярки, определящи кариерата им осъществявания от актрисите, изпълняващи основните женски функции. Сред тях са Изабела Роселини (с която има дълга връзка), Лора Дърн и Шерилин Фен. През 1990 година, доста преди сериали като „ Семейство Сопрано “ и „ Луди мъже “ да завладеят телевизионните екрани, Линч революционализира средата с „ Туин Пийкс “ – мощен, халюцинационен сериал за следствието на гибелта на кралица на хубостта в дребен град в щата Вашингтон.
Дейвид Линч е роден на 20 януари 1946 година в Мисула, щата Монтана. Баща му е академик откривател към Министерството на земеделието на Съединени американски щати, а майка му е учителка по британски език. В детството на Линч фамилията му се мести постоянно. Неговата упоритост като дребен е да стане художник, само че откакто приключва приблизително обучение, се записва в учебното заведение на Музея за изящни изкуства в Бостън, написа „ Енциклопедия Британика “. От 1965-а до 1969 година учи в Академията за изящни изкуства в Пенсилвания. Там основава първия си филм – 60-секундна анимация със заглавието Six Men Getting Sick за пробен конкурс за изобразяване и статуя. През 1970 година Линч става студент в Центъра за съвременни кино науки към Американския кино институт.
Когато слага история на екрана, той не мисли за сюжетни линии. „ Не, това е повече възприятие, в сравнение с вътрешен глас. Това е концепция, в която сте се влюбили и се пробвате да ѝ останете правилен. Виждате по какъв начин киното може да изрази тази концепция и това е вълнуващо за вас “, споделя за „ Гардиън “. Линч прибавя, че в никакъв случай не изяснява историята на аудиторията. „ Защото тя не е нещо, обвързвано с думите. Думите ще я създадат по-малка... Когато приключиш нещо, хората желаят по-късно да им приказваш за него. Мисля, че това е съвсем закононарушение. Филм или картина – всяко нещо има собствен език и не е вярно да се опитваме да кажем същото с думи “, счита Линч.
Освен че през целия си живот се занимава с изобразяване, от края на 70-те години той стартира да се интересува от трансцедентална медитация, която практикува по 20 минути два пъти дневно в безшумно пространство със затворени очи. В изявление за списание GQ в края на 2020 година Линч споделя какво мисли за щастието, което счита за доста значимо. Нещата, които го вършат благополучен като дребен, са „ миризмата на прясно окосена морава. Слънчевата светлина. Дърветата. Приятелите. Чувството на оптимизъм във въздуха. Красивите коли. Момичетата. Лице на момиче. Усмивка. Блясък в очите. Формата…, мирисът, мечтата… Мечтаенето в топъл летен ден със самолети в небето, (…) работата с дърво и мирисът на дърво, рисуването на картини и откриването на неща като инсекти в тревата и наблюдаването им – наблюдаването на природата “.
На въпроса: „ Какво смятате, че е щастието “, Линч дава отговор: „ Какво мисля, че е щастието? Изпълненото предпочитание ни дава благополучие “.
Дейвид Линч умря на 78-годишна възраст на 16 януари 2025 г. Предишната година той заяви, че е диагностициран с емфизем, като след това се оплаква и от проблеми с дишането. С възрастта „ съм станал по-щастлив и по-щастлив, тъй като имам техника, която ми разрешава да минавам оттатък границата всеки ден и да изживявам това поле на безгранично самодоволство вътре в себе си. И това поле е във всяко човешко създание, “ споделя Линч за GQ.
Филмите му са неведнъж номинирани за премията „ Оскар “ – единствено „ Човекът слон “ има осем номинации. Два пъти печели „ Сезар “ в категория задграничен филм. „ Диво сърце ” (1990) му донася „ Златна палма “ от Кан. Няколко пъти печели „ Наградата на рецензията “ за най-хубав режисьор. Отличен е с „ Ордена на Почетния легион “ от френското държавно управление. Линч печели почетната премия „ Оскар “ през 2019 г.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ